Мъ­д­рост на чу­в­с­т­ва­та про­ли­ча от пър­ва­та до по­с­ле­д­на­та пе­сен на про­ле­т­ния кон­церт, из­не­сен на 11 ап­рил 2014 г. в бал­чи­ш­кия храм “Св.Св.Кон­с­тан­тин и Еле­на” от съ­с­та­ва за по­пу­ляр­ни пе­с­ни при НЧ “П.Хи­лен­дар­с­ки 1870” Бал­чик с ди­ри­гент ма­е­с­т­ро Рай­ко То­нев и хор “До­б­ру­джан­с­ки гла­со­ве” при НЧ “Про­с­ве­та 1900” с. Со­ко­ло­во, от на­ша­та об­щи­на. Със сво­я­та “Мо­ли­т­ва”, из­пя­та про­чу­в­с­т­ве­но от бал­чи­ш­ки­те из­пъл­ни­те­ли, ние по­чу­в­с­т­ва­х­ме но­ви ши­ри­ни и съ­п­ри­ко­с­но­ве­ния с бъ­де­ще­то. С ес­те­с­т­ве­на жал про­з­ву­ча­ха “Сло­жи гла­ва­та си”, и “Ка­жи ми”. Про­ро­че­с­ки про­з­ву­ча “Пе­сен за ру­с­ка­та ду­ша”, със со­лист Ра­фа­ил Ве­ля­нов и “Бо­ле­ро” със со­лист Кра­си­ми­ра Ан­д­ре­е­ва. В “Про­ле­тен валс” и “Тан­цуй, тан­цуй” ни до­па­д­на на­с­той­чи­ви­ят въз­торг за оно­ва, ко­е­то е би­ло, е и ще бъ­де в на­шия жи­вот. За по­ре­ден път пе­в­ци­те ни де­мон­с­т­ри­ра­ха не­у­вя­х­ва­щи гла­со­ви дан­ни и лю­бов към по­пу­ляр­ни­те пе­с­ни. До­й­де ред и на го­с­ти­те от с.Со­ко­ло­во – на­ро­ден хор “До­б­ру­джан­с­ки гла­со­ве”. Ние, зри­те­ли­те, по­чу­в­с­т­ва­х­ме то­п­ли­на­та, ид­ва­ща ня­ко­га от ба­щи­на­та къ­ща, сла­до­ст­та на хля­ба, кой­то спо­де­ля­х­ме все­ки ден със сво­и­те бли­з­ки и от­но­во се за­ре­ди­х­ме с жи­з­не­на енер­гия след ду­ми­те на ди­ри­ген­та Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва, на­ша­та все­п­ри­з­на­та на­ро­д­на пе­ви­ца: “Ут­ре е ден Ла­за­ра, вдру­ги­ден е ден Връ­б­ни­ца, по­дир – не­де­ля Ве­ли­к­ден, а след не­го иде ли­чен ден. Ли­чен Гер­гьо­в­ден!”. Вси­ч­ко за­по­ч­на с “Ма­ри, бу­льо, ху­ба­ва” на Ди­а­на Мин­ко­ва от IV”а” кл. от ОУ “Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий” Бал­чик. Тре­пе­т­но про­з­ву­ча ав­тен­ти­ч­на­та на­ро­д­на пе­сен “Гро­з­да­но, Гро­з­дан­ке”, чий­то текст вну­ша­ва кол­ко скро­мен и ви­ти­ен е бъл­гар­с­ки­ят на­род. По­с­ле­д­ва­ха “Ябъл­ко бя­ла и чер­ве­на”, “Взе­ми ма, Ра­до”, “Гра­да се гра­ди”, “За­лю­бих ма­мо Елен­ка”, “Мъ­ри, мо­ме, мъ­ни­ч­ка”. От­ли­чи­ха се гла­со­ве­те на Йор­дан­ка Ла­за­ро­ва, Ма­ри­а­на Ка­ро­ва, Ки­на Ли­по­ван­с­ка, Ми­т­ка Въл­че­ва, Ан­ка Ко­ле­ва, Ве­ли­ч­ка Ди­мо­ва. Но­ва об­раз­ност на на­ро­д­ни­те пе­с­ни “По­за­с­па ли, Яго­до” и “Сно­щи съм ми­нал” по­ка­за­ха со­ли­с­т­ки­те от трио “Пре­сел­ки”: Ва­сил­ка Ен­че­ва, Ми­т­ка Ог­не­ва и Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва; за­по­м­ня­ща­та се ри­т­ми­ч­ност на пе­сен­та “Ой, До­б­ро” де­мон­с­т­ри­ра­ха со­ли­с­т­ки­те Ан­ка Съ­е­ва, Ва­сил­ка Ен­че­ва, Ста­ну­ш­ка Въл­че­ва, в съ­п­ро­вод на от Стой­чо Ди­ми­т­ров. На­к­рая пред ол­та­ра на хра­ма за­пя­ха мъ­же­те от “До­б­ру­джан­с­ки гла­со­ве”, ко­и­то ав­то­ри­те­т­но съ­п­ро­во­ж­да­ха со­ли­с­т­ка­та Йор­дан­ка Ла­за­ро­ва в пе­сен­та “Ти да до­й­деш, Ге­ор­ге”. На­к­рая вси­ч­ки за­пя­ха лю­би­ма­та до­б­ру­джан­с­ка пе­сен “Ма­ма на Ян­ка ду­ма­ше”.  С про­ле­т­ния си кон­церт и две­те хо­ро­ви фор­ма­ции ни раз­к­ри­ха си­ла­та на чо­ве­ш­кия дух, изя­вен чрез пе­с­ни, пре­жи­ве­ни и пре­ми­с­ле­ни през вре­ме­то, ка­то се­мен­ца, по­ни­к­на­ли от дъл­би­ни­те на на­ро­д­на­та ду­ше­в­ност, ка­то елей на на­ше­то все­ки­д­не­вие, пре­ли­ва­що от ис­к­ре­ност, мъ­д­рост, вя­ра и съ­щ­ност.

Ге­ор­ги ЙО­В­ЧЕВ