Отзивчивост и готовност да сторим добро
Apr 18th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВ последно време редица публикации призовават към възраждане на благотворителността. По този повод се опитах да направя анкета сред приятели и близки, в която да събера примери за безкористно служене на човека. Но, се оказа, че у всекиго е натрупано много повече огорчение, отколкото благодарност. Хората трудно можаха да се сетят за достойни постъпки, сторени без изгода, просто така – от добро сърце. Всеки можеше да разказва за подлостта и бездушието, а за човешката доброта – едва намираха примери. Да, наистина, отдавна сякаш сме забравили проявите на духовна щедрост и себеотдаване. А, не са ли те най- сигурният белег за вътрешна цивилизованост? Воюваме за екологическа чиста среда, а къде остава екологията на душевността и пътят ни един към друг. За да се върнем към човешките устои, обществото трябва да се самопречисти от наслоенията на себичността. Не е ли време да зададем въпроса защо добродетели, изграждали векове духовния облик на нацията (човеколюбие, взаимопомощ и заинтересованост от човека край тебе ),така неусетно се заличиха от всекидневието ни. Тяхното съществуване се подхранваше освен от религията, така също и от силно развитото “хорско” мнение в малките общности, където всичко се вършеше пред очите на махалата. Там доброто име се изграждаше не от социалното положение, или конюнктурни съображения, а от зачитането на хората и морала. Защо изчезна добротворството? Сигурно, защото за доброто име на човека се наложи друга цена, измерваща се не с делата им, а с парите. В тези тежки времена хората се нуждаят не само от хляб, но и от разбиране, от разтуха. Човекът, доколкото в него са развити силите на съзиданието е “прилепчив” към доброто. Може би точно благотворителността ще бъде извор на морална опора и утеха за мнозина -както за този, който получава, така и за онзи, който дава. Всеки жест на благородство и човеколюбие упражнява неподозирана притегателна сила. Последователи ще се намерят… Дефицитът на човещина е по – голям във време на изобилие, отколкото на недоимък. Още има хора на тази земя – вярващи искрено в доброто.
Симеон ПЕТРОВ