В по­с­ле­д­но вре­ме ре­ди­ца пу­б­ли­ка­ции при­зо­ва­ват към въз­ра­ж­да­не на бла­го­т­во­ри­тел­но­ст­та. По то­зи по­вод се опи­тах да на­п­ра­вя ан­ке­та сред при­я­те­ли и бли­з­ки, в ко­я­то да съ­бе­ра при­ме­ри за без­ко­ри­с­т­но слу­же­не на чо­ве­ка. Но, се ока­за, че у все­ки­го е на­т­ру­па­но мно­го по­ве­че огор­че­ние, от­кол­ко­то бла­го­дар­ност. Хо­ра­та тру­д­но мо­жа­ха да се се­тят за до­с­той­ни по­с­тъ­п­ки, сто­ре­ни без из­го­да, про­с­то та­ка – от до­б­ро сър­це. Все­ки мо­же­ше да раз­ка­з­ва за по­д­ло­ст­та и без­ду­ши­е­то, а за чо­ве­ш­ка­та до­б­ро­та – ед­ва на­ми­ра­ха при­ме­ри. Да, на­и­с­ти­на, от­да­в­на ся­каш сме за­б­ра­ви­ли про­я­ви­те на ду­хо­в­на ще­д­рост и се­бе­о­т­да­ва­не. А, не са ли те най- си­гур­ни­ят бе­лег за въ­т­ре­ш­на ци­ви­ли­зо­ва­ност? Во­ю­ва­ме за еко­ло­ги­че­с­ка чи­с­та сре­да, а къ­де ос­та­ва еко­ло­ги­я­та на ду­ше­в­но­ст­та и пъ­тят ни един към друг. За да се вър­нем към чо­ве­ш­ки­те ус­тои, об­ще­с­т­во­то тря­б­ва да се са­мо­п­ре­чи­с­ти от на­с­ло­е­ни­я­та на се­би­ч­но­ст­та. Не е ли вре­ме да за­да­дем въ­п­ро­са за­що до­б­ро­де­те­ли, из­г­ра­ж­да­ли ве­ко­ве ду­хо­в­ния об­лик на на­ци­я­та (чо­ве­ко­лю­бие, вза­и­мо­по­мощ и за­ин­те­ре­со­ва­ност от чо­ве­ка край те­бе ),та­ка не­у­се­т­но се за­ли­чи­ха от все­ки­д­не­ви­е­то ни. Тя­х­но­то съ­ще­с­т­ву­ва­не се по­д­х­ран­ва­ше ос­вен от ре­ли­ги­я­та, та­ка съ­що и от сил­но раз­ви­то­то “хор­с­ко” мне­ние в мал­ки­те об­щ­но­с­ти, къ­де­то вси­ч­ко се вър­ше­ше пред очи­те на ма­ха­ла­та. Там до­б­ро­то име се из­г­ра­ж­да­ше не от со­ци­ал­но­то по­ло­же­ние, или ко­нюн­к­тур­ни съ­о­б­ра­же­ния, а от за­чи­та­не­то на хо­ра­та и мо­ра­ла. За­що из­че­з­на до­б­ро­т­вор­с­т­во­то? Си­гур­но, за­що­то за до­б­ро­то име на чо­ве­ка се на­ло­жи дру­га це­на, из­мер­ва­ща се не с де­ла­та им, а с па­ри­те. В те­зи те­ж­ки вре­ме­на хо­ра­та се ну­ж­да­ят не са­мо от хляб, но и от раз­би­ра­не, от раз­ту­ха. Чо­ве­кът, до­кол­ко­то в не­го са раз­ви­ти си­ли­те на съ­зи­да­ни­е­то е “при­ле­п­чив” към до­б­ро­то. Мо­же би то­ч­но бла­го­т­во­ри­тел­но­ст­та ще бъ­де из­вор на мо­рал­на опо­ра и уте­ха за мно­зи­на -ка­к­то за то­зи, кой­то по­лу­ча­ва, та­ка и за он­зи, кой­то да­ва. Все­ки жест на бла­го­ро­д­с­т­во и чо­ве­ко­лю­бие уп­ра­ж­ня­ва не­по­до­зи­ра­на при­те­га­тел­на си­ла. По­с­ле­до­ва­те­ли ще се на­ме­рят… Де­фи­ци­тът на чо­ве­щи­на е по – го­лям във вре­ме на изо­би­лие, от­кол­ко­то на не­до­и­мък. Още има хо­ра на та­зи зе­мя – вяр­ва­щи ис­к­ре­но в до­б­ро­то.

Симеон ПЕ­Т­РОВ