„Здравей, Чаша! Ний пак сме сами.”
Пеньо Пенев

Твоята изящна фигура, толкова съразмерна, с крехко стълбче, прилича на нежната фигура на жената, която трябваше да стои на масата срещу мен, но столът и е празен. Съвършеният кръг на отвора ти говори за безкрайност, до която ти ми позволяваш да се докосна. Ти си връзката между човека и останалата природа, защото в началото си била рог от бивол или антилопа, пълна с вино, изпивана до дъно, защото не може да бъде оставена на масата да се разлее. Затова древните са рисували с такава наслада рога на изобилието и той е допълвал фигурите на някой бог или богиня, като символ на щастието.
Виждаме я като златен ритон в ръката на Бакхус или на някой тракийски цар. Цар Петър подарява на Свети Иван Рилски златна чаша, а Хан Крум поздравява с победата своите военачалници с ритуална чаша – обкования със злато череп на византийския василевс. Винаги е било чест да те поканят на масата на царете, да бъдеш на трапезата, на която не е имало вилици, но е имало чаши.
И днес парвенютата се блъскат по приемите и коктейлите с чаша в ръка, за да се почувстват като част от елита.
Но чашата е и безмълвен свидетел на радостта от успешните преговори, увенчавали усилията на хората, които преговарят и които накрая се поздравяват с успеха и си казват „Наздраве!”. Чашата е договор. В нея се таи веселието на празника, блесналите очи на влюбените стават по-дълбоки, а танците – по-буйни.
Чашата на опиянението, което търси забравата също е на тази маса, на която се раждат мрачните мисли и мъжките сълзи.
Защото идва ден, когато сме разлюбени, когато сме предадени и тогава трябва да изпием Горчивата чаша.И тя е част от този живот.
Както и чашата с отрова – присъдата на Сократ.
С чаша в ръка младоженците трябва да чуят свещеното приветствие: „Заедно в радост и мъка, докато смъртта Ви раздели!”.И ето, виждаш ги разделени, всеки пред своята чаша, сам или с някой друг…
Понякога я включваме в каламбури като „полупразна” или „полупълна”, за да разкрием възгледите на оптимиста и песимиста или по-скоро безсмислието на нещата.
Но идва твоят празник, идва радостта и ти забравяш за безсмислието на живота, за болката и със светнали очи слушаш: „Честито!”
На Тайната вечеря Иисус Христос взема в ръка чашата с вино и казва:” Аз няма да пия от тази чаша, докато не изпия чашата при моя отец.
” И съвсем по човешки Христос се обръща към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!” Но време е предсказанието да се сбъдне и той да изпие до край Горчивата чаша.
Чашата, наречена Граал, Свещения Граал, в който била събрана неговата кръв и днес вълнува въображението на хиляди хора. По следите и са вървели рицари и монаси, авантюристи и учени, тръпнещи да открият загадката и.
А може би Граал е символ и въплъщение на това, което се съдържа във всички чаши, сладки и горчиви, от създаването на света до днес. Амин!                                                                                      Анчо АНЧЕВ