В све­ще­на­та Па­с­хал­на нощ от­но­во ще се по­з­д­ра­вим с най-ра­до­с­т­ния по­з­д­рав по­з­д­рав: ,,Хри­с­тос во­з­к­ре­се!” Па­с­хал­но ли­ку­ва­не из­пъл­ва ду­ши­те ни, за­що­то Хри­с­то­во­то Въз­к­ре­се­ние е ос­но­ва­та на жи­во­та, по­бе­дил гре­ха, зло­то и смърт­та. Па­с­ха е тър­же­с­т­во на жи­во­та и ние сме при­зо­ва­ни да но­сим па­с­хал­на­та ра­дост не са­мо в пра­з­ни­ч­ни­те дни, а ви­на­ги в жи­во­та си. Без Въз­к­ре­се­ни­е­то Кръ­с­т­на­та смърт се обе­з­с­ми­с­ля, ка­к­то се обе­з­с­ми­с­ля и Въз­к­ре­се­ни­е­то без Кръ­с­та. Св.ап.Па­вел ни уве­ря­ва: “Ако Хри­с­тос не е въз­к­ръ­с­нал, то пра­з­на е на­ша­та про­по­вед, пра­з­на е и ва­ша­та вя­ра… Но ето, Хри­с­тос въз­к­ръ­с­на от мър­т­ви и за ум­ре­ли­те ста­на на­ча­тък” (1Кор. 15:14,20).
Уче­ни­ци­те пи­тат Хри­с­тос: “Го­с­по­ди, при ко­го да оти­дем? Ти имаш ду­ми за ве­чен жи­вот” (Йо­ан 6:68). И вър­вят не­от­лъ­ч­но след Не­го. Вя­ра­та във Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во от­к­ри­ва пъ­тя към Ве­ч­ния Жи­вот пред все­ки, кой­то пре­би­ва­ва в Цър­к­ва­та, ос­но­ва­на от Въз­к­ръ­с­на­лия Хри­с­тос. За­то­ва ня­ма по­во­ди за от­ча­я­ние, обе­з­сър­че­ние, страх за оне­зи, ко­и­то вяр­ват в Спа­си­те­ля и вър­вят след Не­го при вси­ч­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва на своя жи­вот.
Све­та­та Цър­к­ва от­ра­зя­ва Хри­с­то­во­то Въз­к­ре­се­ние бо­га­то в ико­но­г­ра­фи­я­та, въз­ве­ли­ча­ва го с по­д­хо­дя­щи сло­ва и бо­го­с­лу­же­б­ни пе­с­но­пе­ния. Ед­но от пе­с­но­пе­ни­я­та, ко­е­то вся­ка не­де­ля въз­ве­с­тя­ва най-ра­до­с­т­но­то съ­би­тие гла­си: “Ка­то ви­дя­х­ме Хри­с­то­во­то въз­к­ре­се­ние, не­ка се по­к­ло­ним на све­тия Го­с­под Ии­сус, Кой­то ед­ни­чък е без­г­ре­шен. На Твоя кръст се по­к­ла­ня­ме, Хри­с­те, и Тво­е­то све­то въз­к­ре­се­ние въз­пя­ва­ме и сла­вим. За­що­то Ти си наш Бог, ос­вен Те­бе дру­ги­го не зна­ем, и с Тво­е­то име се име­ну­ва­ме. До­й­де­те, вси­ч­ки вер­ни, да се по­к­ло­ним на све­то­то Хри­с­то­во въз­к­ре­се­ние, за­що­то, ето – чрез кръ­с­та до­й­де ра­дост за це­лия свят. Вся­ко­га, бла­го­с­ла­вяй­ки Го­с­по­да, не­ка въз­пя­ва­ме Не­го­во­то въз­к­ре­се­ние, за­що­то Той, ка­то пре­тър­пя раз­пя­тие, със смърт смърт­та раз­ру­ши”.
Дър­жей­ки за­па­ле­ни све­щи­те на Па­с­ха да мо­лим Въз­к­ръ­с­на­лия Хри­с­тос, По­да­те­ля на ве­ч­ния жи­вот да оза­ри ду­ши­те и сър­ца­та ни с лю­бо­в­та, ми­ра и ра­до­ст­та, ко­и­то ви­на­ги да из­пъл­ват жи­во­та ни. Амин!
Про­то­йе­рей
Ге­ор­ги ПЕТКОВ