Изповедта на един “Пръстен”
Apr 16th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАПоетесата д-р Стефка Данева, родена в гр.Нова Загора, сега работеща в Пазарджик, бе гост на ротарианките от град Балчик точно в Деня на авиацията и космонавтиката – 12 април. Тя бе посрещната в хотел-ресторант – СПА център “Реджина Мария”.
Авторката на “Дружка”, “Рано слънце се събуди”, “Очите нямат двойници”, “Нежнолуние”, “Небесни треви”, “Слънчеви деца”, “Огледало” представи пред поклонници на поезията от Литературен клуб “Йордан Кръчмаров” своята нова стихосбирка “Пръстен”.
Те аплодираха нейните нови стихове. Поздравиха я Донка Гроздева, Ани Първанова, Пенка Димитрова, Георги Йорданов-Гого, Мариана Караиванова, Кичка Попова, Румяна Калчева, Параскева Атанасова – Пиа и Снежанка Желязкова от женския Ротари клуб /IW клуб Балчик/.
Нели Братоева, президент на IW клуб – Варна и пастпрезидент на Д248 на IW клуб-България отпреди 5 години, ни разказа за женските клубове, които съществуват в 104 държави и ролята, която изпълняват. Три са основните им цели: приятелство, служба в полза на обществото, контакти, въздействащи върху положителното обществено развитие.
Приятелството на женския Ротари клуб и д-р Ст.Данева е довело до създаването на високо нравствената и поезия. Поетесата изживява дълбоко в душата си всички чувства и ни го съобщава: “Откъде ли дойде любовта/уплашена, с нозе събути…/Между нас тя се сгуши./ Времето спря/ за незнайно колко минути./
С глъбинна настройка и с тънък усет към противоречието, поетесата се превъплъщава в Природата: …Луната дали да ти дам?/ Звездите без луна – какво са?/И нека да ги пази тя./ Нощес при теб ли да дойда – боса?/
Нейното стиховезно старание ни повежда из тайните лабиринти на опознаването помежду ни, преминавайки през всички паралели и меридиани на нейния поетически лиричен глобус.
Как да не благодарим на тази жена, която прави всичко с вещина и чувственост, скрити в гъвкавото разнообразие на българския любовен език и стих. Д-р Ст.Данева подчертава, че жената има специално място в света, че тя трябва да бъде видяна, разбрана и усетена. И действително е така, защото Жената и Природата са утробата на света.
Авторката не забрави да каже, че колкото и добре да живее човек, се жени, но подмина Сократовата сентенция, че ако случиш на добра жена, ще живееш щастливо, а ако случиш на зла – ставаш философ.
Наред с многобройните награди и признание от всички сфери на обществото, д-р Стефка Данева има и най-неоценими признания – две прекрасни дъщери Яна и Невена, живеещи в София и две прекрасни внучки Мария и Росица. Прекрасни попълнения на житницата с лирична одухотвореност може да има още и аз го пожелавам от сърце. Накрая тя цитира стихове от своя “Пръстен”: С отрязани – от времето, / във капинака срещнах мъж./ Защо ли, Боже, тук го прати!/ да беше в цъфналата ръж…
Георги ЙОВЧЕВ