По­е­те­са­та д-р Сте­ф­ка Да­не­ва, ро­де­на в гр.Но­ва За­го­ра, се­га ра­бо­те­ща в Па­зар­джик, бе гост на ро­та­ри­ан­ки­те от град Бал­чик то­ч­но в Де­ня на ави­а­ци­я­та и ко­с­мо­на­в­ти­ка­та – 12 ап­рил. Тя бе по­с­ре­щ­на­та в хо­тел-ре­с­то­рант – СПА цен­тър “Ре­джи­на Ма­рия”.
Ав­тор­ка­та на “Дру­ж­ка”, “Ра­но слън­це се съ­бу­ди”, “Очи­те ня­мат двой­ни­ци”, “Не­ж­но­лу­ние”, “Не­бе­с­ни тре­ви”, “Слън­че­ви де­ца”, “Ог­ле­да­ло” пре­д­с­та­ви пред по­к­лон­ни­ци на по­е­зи­я­та от Ли­те­ра­ту­рен клуб “Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” сво­я­та но­ва сти­хо­с­бир­ка “Пръ­с­тен”.
Те ап­ло­ди­ра­ха не­й­ни­те но­ви сти­хо­ве. По­з­д­ра­ви­ха я До­н­ка Гро­з­де­ва, Ани Пър­ва­но­ва, Пен­ка Ди­ми­т­ро­ва, Ге­ор­ги Йор­да­нов-Го­го, Ма­ри­а­на Ка­ра­и­ва­но­ва, Ки­ч­ка По­по­ва, Ру­мя­на Кал­че­ва, Па­ра­с­ке­ва Ата­на­со­ва – Пиа и Сне­жан­ка Же­ля­з­ко­ва от жен­с­кия Ро­та­ри клуб /IW клуб Бал­чик/.
Не­ли Бра­то­е­ва, пре­зи­дент на IW клуб – Вар­на и па­с­т­п­ре­зи­дент на Д248 на IW клуб-Бъл­га­рия от­пре­ди 5 го­ди­ни, ни раз­ка­за за жен­с­ки­те клу­бо­ве, ко­и­то съ­ще­с­т­ву­ват в 104 дър­жа­ви и ро­ля­та, ко­я­то из­пъл­ня­ват. Три са ос­но­в­ни­те им це­ли: при­я­тел­с­т­во, слу­ж­ба в по­л­за на об­ще­с­т­во­то, кон­та­к­ти, въз­дей­с­т­ва­щи вър­ху по­ло­жи­тел­но­то об­ще­с­т­ве­но раз­ви­тие.
При­я­тел­с­т­во­то на жен­с­кия Ро­та­ри клуб и д-р Ст.Да­не­ва е до­ве­ло до съ­з­да­ва­не­то на ви­со­ко нра­в­с­т­ве­на­та и по­е­зия. По­е­те­са­та из­жи­вя­ва дъл­бо­ко в ду­ша­та си вси­ч­ки чу­в­с­т­ва и ни го съ­о­б­ща­ва: “От­къ­де ли до­й­де лю­бо­в­та/уп­ла­ше­на, с но­зе съ­бу­ти…/Ме­ж­ду нас тя се сгу­ши./ Вре­ме­то спря/ за не­з­най­но кол­ко ми­ну­ти./
С глъ­бин­на на­с­т­рой­ка и с тъ­нък усет към про­ти­во­ре­чи­е­то, по­е­те­са­та се пре­въ­п­лъ­ща­ва в При­ро­да­та: …Лу­на­та да­ли да ти дам?/ Зве­з­ди­те без лу­на – ка­к­во са?/И не­ка да ги па­зи тя./ Но­щес при теб ли да до­й­да – бо­са?/
Не­й­но­то сти­хо­ве­з­но ста­ра­ние ни по­ве­ж­да из тай­ни­те ла­би­рин­ти на опо­з­на­ва­не­то по­ме­ж­ду ни, пре­ми­на­вай­ки през вси­ч­ки па­ра­ле­ли и ме­ри­ди­а­ни на не­й­ния по­е­ти­че­с­ки ли­ри­чен гло­бус.
Как да не бла­го­да­рим на та­зи же­на, ко­я­то пра­ви вси­ч­ко с ве­щи­на и чу­в­с­т­ве­ност, скри­ти в гъ­в­ка­во­то раз­но­о­б­ра­зие на бъл­гар­с­кия лю­бо­вен език и стих. Д-р Ст.Да­не­ва по­д­чер­та­ва, че же­на­та има спе­ци­ал­но мя­с­то в све­та, че тя тря­б­ва да бъ­де ви­дя­на, раз­б­ра­на и усе­те­на. И дей­с­т­ви­тел­но е та­ка, за­що­то Же­на­та и При­ро­да­та са ут­ро­ба­та на све­та.
Ав­тор­ка­та не за­б­ра­ви да ка­же, че кол­ко­то и до­б­ре да жи­вее чо­век, се же­ни, но по­д­ми­на Со­к­ра­то­ва­та сен­тен­ция, че ако слу­чиш на до­б­ра же­на, ще жи­ве­еш ща­с­т­ли­во, а ако слу­чиш на зла – ста­ваш фи­ло­соф.
На­ред с мно­го­б­рой­ни­те на­г­ра­ди и при­з­на­ние от вси­ч­ки сфе­ри на об­ще­с­т­во­то, д-р Сте­ф­ка Да­не­ва има и най-не­о­це­ни­ми при­з­на­ния – две пре­к­ра­с­ни дъ­ще­ри Яна и Не­ве­на, жи­ве­е­щи в Со­фия и две пре­к­ра­с­ни вну­ч­ки Ма­рия и Ро­си­ца. Пре­к­ра­с­ни по­пъл­не­ния на жи­т­ни­ца­та с ли­ри­ч­на оду­хо­т­во­ре­ност мо­же да има още и аз го по­же­ла­вам от сър­це. На­к­рая тя ци­ти­ра сти­хо­ве от своя “Пръ­с­тен”: С от­ря­за­ни – от вре­ме­то, / във ка­пи­на­ка сре­щ­нах мъж./ За­що ли, Бо­же, тук го пра­ти!/ да бе­ше в цъ­ф­на­ла­та ръж…
Ге­ор­ги ЙО­В­ЧЕВ