Наближава големия празник Вход Господен в Йерусалим. Христос  тържествено влиза светия град “възседнал осле”, съпроводен от ликуващите викове “Осанна, благословен идещият в името Господне”. Това е един от най-трагичните празници през църковната година, предшестващ с пет дни Христовото разпятие. На пръв поглед изглежда, че това е празник на Христовото признаване, когато народът, впечатлен от чудото на възкресението на  Лазар, е готов да приеме Христос като свой политически вожд, очакващ от Него победа над враговете. Именно от това погрешно очакване произтича трагизмът на празника – и само след дни ликуващото “Осанна” ще бъде заменено с “Разпни Го!”. Влизането на Христос в Йерусалим изпълнява древно пророчество за Него от пророк Захария: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай дъще Йерусалимова: твоят Цар идва при теб, праведен и спасяващ, кротък и седящ на ослица и младо осле… (Зах. 9:9). Спасителят  влиза в Йерусалим скромно, без знаците на светската власт, липсва царска процесия, с него са само учениците Му и ослицата с малкото осле. Още тук се открива изреченото по-късно пред Пилат, че Царството на Христос не е от този свят. Следователно целта на влизането Господне в Йерусалим е и разрушаването на мечтите на евреите за земно царство на Месия. Тържественото шествие на Христос в този ден е начало на пътя Му към Кръста и Разпятието.

В дните  на Страстната седмица в Богослужебните последования, които разкриват евангелските събития ние съпреживяваме скръбта на Христовите страдания  вървим с Него до Голгога, до разпятието, до гроба, в който Той бил погребан. Ние духом слизаме заедно с Него в ада, където Той слязъл след Своята смърт, за да възкръснем заедно с Него. Но тази скръб през Страстната седмица ще се претвори в радост за възкресението Христово и Господ ще ни даде да усетим тази радост в нощта на Светата Пасха. Ние мислено и духовно се пренасяме  в онези дни на Христовите страдания, за онова, което Той бидейки безгрешен, доброволно ще приеме оплюване, подигравки, презрение, кръстни страдания и смърт. Замисляме ли се често какво Христос е понесъл лично за всеки един от нас, за наше изкупление и спасение? Църквата е отредила всяка сряда да бъде като ден на възпоменание на предаването на Христос, а петък на Неговите спасителни страдания на кръста…      

Протойерей Георги ПЕТКОВ