Лятото идва, ресторантьори, как и с кого ще работите?
Mar 26th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАРесторант (от френски Restaurant, свързано с глагола възстановявам) е заведение, в което се сервират храна и напитки за обществеността (широката публика) срещу заплащане. Тяхната консумация е предвидена на територията на ресторанта, поради което всеки ресторант е снабден с маси, столове и професионална кухня. Храната се поръчва и бива донасяна от сервитьори.** Отговарят ли нашите ресторанти на това понятие. Клиент – купувач в магазин, ателие, заведение;***Всички клиенти сме балъци, това е моето мнение след посещение на ресторант по Дамбата /Крайбрежната алея/. Балчик, Белият град, градът на Дионисий. Туризъм – плажове и ресторанти! За качеството на “златистите” плажове няма смисъл да говоря – там вместо клиентът, властва наемателят. Това е някакъв самозабравил се елемент от незнаен произход – местен или в повечето случаи неместен – който всячески се мъчи да прогони туристите-клиенти.
Не съм запознат подробно със закона, определящ концесиите, но там в частта за плажовете пише, че платената и неплатената част трябва да са 50 на 50 %. Нещото, наречено “пясък”, е почистено само в платената част. Неплатената е, така да се каже, “Непозната земя” – камъни, и всякакви боклуци, за които може да се сетите. Там обикновено работниците (аз ги наричам слуги – лично мое мнение) са точно тази част от безработния контингент в милата ни Родина (близо 11%), която иначе по цял ден през нелетния сезон стои по заведенията и се оплаква, че нямало работа. Факт! За “културното” им отношение нямам намерение да говоря, защото няма да ми стигнат, дори страниците на най-големите ежедневни вестници в България. Лято. Слънце. Плажове. Опаа, дъжд! По морските селища и курорти има едно нещо, наречено ресторант, което е, и би трябвало да е в състояние да работи и задоволи нуждите и “гъдела” на клиентите. И което е в състояние да работи и да има клиенти при всякаква метеорологическа обстановка. Но, какво се получава. По така наречената “Дамба” има поне 10 ресторанта, които разчитат само на летния сезон. Зимният е съвсем друга тема. Под “зимен сезон” уточнявам всяка дата след 1 октомври, макар че може и по-рано. Та – летен сезон – силна работа, много “клиенти” (балъци). Порция картофи с бира, ако струват по-малко от 5 лева, си е направо като печалба от лотария. Това е най-малкото.
Навсякъде е пълно с лаещи и мяукащи животни (“животните”, които идват със сметката, са друг тип). В някои от заведенията за хранене, носещи гордото название “ресторанти”, Ви правят забележка, ако се опитате да прогоните лаещите и мяукащите животни, които така или иначе ви пречат. В други заведения може да преброите за 2-3 секунди колко са пържените картофи в порцията, която по меню е многократно по-голяма. (За пържените картофи и как ги преброих имам свидетел, при това преминавах, защото просто се разхождах по “Дамбата”). В някои заведения, или пред тях, се намират разни “елементи”, на които всеки уважаващ се съдия би дал реална присъда. Те са назначени явно и очевидно на “суперелитната” длъжност “викач”. Какво представлява “викачът”? Според разбиранията на “баш-кръчмарите” (собственици,) явно този елемент винаги трябва да е супер “мазен” и нахален, да не спира да притеснява, дори хората, които са си тръгнали просто на разходка по “Дамбата”. По моите скромни наблюдения винаги се назначават точно такива – главното им качество е, както казах по-горе – да притесняват населението. И успяват. На всяка цена. Все едно гледам филм за Втората световна война и Червената армия – викачите тук ми приличат на комисарите. Едните са имали задължение от Партията да карат полупияните войници да тръгват срещу вражеския огън, другите на всяка цена да вкарат “клиент” в “ресторанта”. Цената няма значение.
Пред някои заведения използват и помощта на едни лаещи четириноги “приятели”. Нищо против, но някои хора имат страх от тях, и то голям. Когато въпросният “помощник” получи шут в г*за, бивате нападнат и от мазния тип (викача) и от целия наличен персонал. Заклеймяват ви като престъпник – ритате животно, значи мразите животните. За мазните толкова. Не, че това, което следва, не е мазно. Продължавам с кухните. В началото на статията сложих едни звездички. Пояснения няма да пиша. НО! В една къща първо като влезеш обръщаш внимание на банята/тоалетната и кухнята. Опа – ресторант – кухня. В нормалните държави, площта на кухненската част е почти равна на търговската част – където хипотетично се разполагаме аз и ти – клиенти/балъци. Обиколете “милите” ни ресторанти. Няма нужда от ролетка, и на око се вижда несъответствието в площите. Вътре се натъкваме на един феномен. Никой собственик не желае излишни разходи, и наема минимално количество персонал – също от знаен и незнаен произход. Но, минималният персонал изпълнява максимален брой функции на минимално количество място – нещо като Матьо Фламини в “Арсенал”. Единствените имена са всъщност едно, на футболиста. Футбол с кюфтета играли ли сте? В един ресторант съм виждал. За кухнята не ми се мисли.
Тя е колкото банята вкъщи. Така е на повечето места, да не кажа на всички. Има и изключения, които потвърждават правилото, но са рядкост. Футбол с кюфтета, фризби с пици, с пържоли и каквото се сетите.
Всичко, което падне на земята, по подразбиране, би трябвало да отиде за боклук. Да, ама не – както казваше известният телевизионен журналист Петко Бочаров. Всичко това бива отново поднасяно на клиента/балъка. Представете си следната случка. Клиент се оплаква от суров карагьоз, при което лично собственикът идва и демонстративно пуска рибата в коша и поръчва “за своя сметка” нова риба. Само дето няма как да видите, че кошът елегантно се прибира и съвсем същата риба се предлага на същия клиент като прясно изпечена. Моя позната съжаляваше дълго време, че не си е взела за кучето в къщи заплатените пържоли – без вид и вкус, навярно останали от миналия сезон, но упорито отричани от персонала, начело с управителя, че са нова доставка. От поведението на всички е станало ясно, че пържолите ще бъдат предложени на други балъци. После нашите пишман-ресторантьори все реват, че нямало работа. Е как да има? На какво отгоре? Само като мине човек и им види мазните кухни – задната част на всеки “ресторант” се вижда – и е достатъчно. За цените да не говорим. По-горе написах бира и картофи – 5 лева. Това е оптимистичен вариант. Представете си следното, минават клиенти/балъци с неустановен произход – не се знае от каква националност са. И собственикът потрива ръце и казва: “…ох на батко агънцата, а бе ***** я ги вкарай тези да ги одерем…”, при което един от клиентите/балъци (оказа се мой познат и приятел от София) вметна “…ти май попадна в необрано лозе а…?” Последвала е словесна престрелка от рода “..ти знаеш ли кой съм..” (това от собственика) и съответният отговор. Да, знаем Ви, господа патрони и собственици на “ресторанти” – за нищо не ставате. Затова няма да имате работа, защото първо изгонихте нас, балчиклиите, а после чакате външни хора. Няма как да стане! Ако някой познае, или се припознае, всичко е нарочна случайност. Това е нашата мила родна картинка. Господа “ресторантьори” – докога?
Бобич ПЛАШИЛОТО