На 22 март 2014 г. /съ­бо­та/ в 17.00 ч. пъ­ту­вах с гра­д­с­кия ав­то­бус от кв.”Ле­в­с­ки” до цен­тъ­ра на гра­да. При­б­рах се спо­кой­но у до­ма. На сле­д­ва­щия ден с тре­во­га ус­та­но­вих, че мо­бил­ни­ят ми те­ле­фон ли­п­с­ва. До­пу­с­нах, че мо­же би съм го за­б­ра­ви­ла в ав­то­бу­са. По­з­въ­них на де­жур­ния слу­жи­тел от РПУ гр.Бал­чик Ге­ор­ги Ива­нов Ге­ор­ги­ев. Той про­я­ви съ­чу­в­с­т­вие и раз­би­ра­не ка­то обе­ща, че ще ре­ши про­б­ле­ма. След 20 ми­ну­ти съ­щи­ят слу­жи­тел ми се оба­ди, че те­ле­фо­нът е на­ме­рен. За то­ва ре­ших чрез стра­ни­ци­те на ве­с­т­ник “Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” да бла­го­да­ря на то­зи слу­жи­тел за не­го­ва­та от­го­вор­ност и бър­за ре­а­к­ция. Раз­б­рах, че гра­ж­дан­ка от Бал­чик, ко­я­то е пъ­ту­ва­ла със съ­щия ав­то­бус, е си­г­на­ли­зи­ра­ла за те­ле­фо­на. Бла­го­дар­ност за­с­лу­жа­ва не­й­на­та до­б­ле­с­т­на по­с­тъ­п­ка, ко­е­то ме ка­ра да вяр­вам, че все още има до­б­ри хо­ра и че до­б­ро­то съ­ще­с­т­ву­ва.
Ве­с­ка БЛИ­З­НА­КО­ВА