Спе­ш­но из­дир­ва­ме пре­д­се­да­те­ля на Гра­ж­дан­с­ко­то сдру­же­ние “Бе­ли­ят бряг” /За­па­з­ва­не на при­ро­да­та по Се­вер­но­то Чер­но­мо­рие/. Ако все още е тук, в на­шия град и не си е ку­пил ед­но­по­со­чен би­лет от ня­кой тер­ми­нал, то не­ка за­по­вя­да на сре­ща с нас, ше­па­та “спар­тан­ци”, ос­та­на­ли в Бал­чик. Има ка­к­во да си ка­жем. Съ­в­сем не е до­с­та­тъ­ч­но да оти­деш на ед­на сбир­ка, при­съ­с­т­ва­щи­те да те из­бе­рат за во­дач с твое съ­г­ла­сие, да бла­го­да­риш за до­ве­ри­е­то, а по­с­ле – ни кост, ни вест от те­бе. По-зле  и от де­т­с­ка иг­ра. Де­ца­та ще се сдър­пат, ще се сби­ят, но ще се оп­ра­вят по­ме­ж­ду си и пак ще иг­ра­ят за­е­д­но. А ние, го­ле­ми­те? Ка­к­во пра­вим? Ако ти ли­п­с­ват ли­дер­с­ки ка­че­с­т­ва, от­го­вор­ност, са­мо­ди­с­ци­п­ли­на, уме­ние да ръ­ко­во­диш, во­ля да се до­ка­з­ваш чрез вси­ч­ко, с ко­е­то си се на­гър­бил – не по­д­ве­ж­дай  и не лъ­жи хо­ра­та. Най-ле­с­на­та по­бе­да е бя­г­с­т­во­то, а то е ра­в­но на пре­да­тел­с­т­во­то. Кол­ко мно­го ну­ж­да има на­ши­ят град от “Бе­ли­ят бряг”, то­ч­но се­га, в го­ди­ни­те на па­гу­б­на­та ме­та­мор­фо­за на лан­д­ша­ф­та в край­б­ре­ж­на­та част! За­гу­бе­на­та ма­г­не­ти­ч­на ро­ман­ти­ка на Бал­чик ни­ко­га не мо­же да се вър­не. Жал­ко, но факт, за­що­то все­ки гра­ж­да­нин го­во­ри, но нас ни­кой не ни пи­та и не ни чу­ва. Дру­го­то е аван­тю­ра. Ид­ваш, из­кар­ваш 2-3 ман­да­та, об­ли­з­ваш кай­ма­ка, кол­ко­то мо­жеш и за­ми­на­ваш. Е, вър­ху об­ли­ка на гра­да ос­та­вяш и ху­ба­ва сле­да, но гре­ш­ки­те, осо­бе­но ако са фра­пи­ра­щи, на­те­жа­ват мно­го. Вре­ме­то ще по­ка­же. А ние от “Бе­ли­ят бряг” си тър­сим во­дач. Ка­ним мла­ди­те бал­чи­к­лии да се вле­ят в то­ва еко­ло­ги­ч­но сдру­же­ние, за да за­па­зим то­ва, ко­е­то все още е ос­та­на­ло. На­ли не ис­ка­ме с на­шия уни­ка­лен град да се слу­чи то­ва, ко­е­то ста­на по Юж­но­то Чер­но­мо­рие!

Гру­па гра­ж­да­ни от “Бе­ли­ят бряг”