В ис­то­ри­я­та на все­ки град има пе­ри­о­ди на въз­ход, ко­и­то ос­та­вят дъл­бо­ки сле­ди вър­ху ар­хи­те­к­тур­ния му об­лик. За Бал­чик та­къв пе­ри­од на­с­тъ­п­ва през вто­ра­та по­ло­ви­на на XIX в. Ка­то по­с­ле­ди­ца от вой­ни­те ме­ж­ду Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия и дру­ги­те ев­ро­пей­с­ки дър­жа­ви, Тур­ция про­ве­ж­да за­ко­но­да­тел­ни ре­фор­ми и от­ва­ря ду­на­в­с­ки­те и чер­но­мор­с­ки­те си при­с­та­ни­ща за чу­ж­де­с­т­ран­на тър­го­вия. На­с­тъ­ват про­ме­ни в об­ще­с­т­ве­но-ико­но­ми­че­с­кия жи­вот на фе­о­дал­та­та дър­жа­ва и за­по­ч­ва пе­ри­од из­ве­с­тен в на­ша­та ис­то­рия, ка­то Къ­с­но Бъл­гар­с­ко Въз­ра­ж­да­не. В Бал­чик бъл­гар­с­ки­ят на­ци­о­на­лен по­дем на­ми­ра своя из­раз в стро­и­тел­с­т­во­то на мно­же­с­т­во пре­д­с­та­ви­тел­ни сгра­ди. Ед­ни от тях са ка­мен­ни­те скла­до­ве на мор­с­кия бряг.По­з­на­ти­те ни днес скла­до­ви сгра­ди, на­ри­ча­ни още ма­а­зи (от тур­с­ки, ма­а­за-склад), са по­с­т­ро­е­ни след Крим­с­ка­та вой­на от 1854-1856 г., но те­х­ни­ят ар­хи­тип тря­б­ва да бъ­де тър­сен по-на­зад във вре­ме­то. Гра­вю­ра от 1854 г., пре­д­с­та­вя­ща френ­с­ка и ан­г­лий­с­ка ес­ка­д­ра в за­ли­ва на Бал­чик, сви­де­тел­с­т­ва за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на дву­е­та­ж­ни ка­мен­ни скла­до­ве на мор­с­кия бряг още пре­ди вой­на­та. За­па­зе­но е опи­са­ние на на­па­де­ние на ка­за­ш­ки пи­ра­ти над Бал­чик от на­ча­ло­то на XVII в. Аре­на на сра­же­ни­е­то ме­ж­ду тур­с­ка­та вой­с­ка и пи­ра­ти­те са би­ли ка­мен­ни­те скла­до­ве на бре­га. Бал­чик фи­гу­ри­ра на ге­ну­е­з­ки­те и ве­не­ци­ан­с­ки мор­с­ки кар­ти от XIV в. със ста­ри­те си име­на Ди­о­ни­со­по­лис и Кар­ву­на, ко­е­то оз­на­ча­ва, че при­с­та­ни­ще­то е би­ло из­ве­с­т­но на сре­ди­зем­но­мор­с­ки­те тър­го­в­ци още през бъл­гар­с­ко­то сре­д­но­ве­ко­вие. Мо­жем да до­пу­с­нем, че ар­хи­ти­път на ка­мен­ни­те скла­до­ве се е по­я­вил имен­но през то­зи пе­ри­од.
В ми­на­ло­то, ма­а­зи­те са се по­л­з­ва­ли пре­дим­но, ка­то зър­не­ни скла­до­ве. И въ­п­ре­ки при­ви­д­но оп­ро­с­те­на­та си фун­к­ция, към те­зи сгра­ди са пре­дя­вя­ва­ни мно­го ви­со­ки те­х­ни­че­с­ки изи­с­к­ва­ния. Те­х­ни­те кон­с­т­ру­к­ции са би­ли по­д­ла­га­ни на ог­ром­ни на­то­вар­ва­ния от де­се­т­ки­те то­но­ве зър­но съ­х­ра­ня­ва­но в тях. Скла­до­ве­те е тря­б­ва­ло да бъ­дат оси­гу­ре­ни про­тив кра­ж­би, по­жа­ри и не на по­с­ле­д­но мя­с­то, да за­с­ви­де­тел­с­т­ват ви­со­кия об­ще­с­т­вен ста­тус на те­х­ни­те со­б­с­т­ве­ни­ци – т.е. да са пре­д­с­та­ви­тел­ни. За да от­го­во­рят на мно­го­б­рой­ни­те изи­с­к­ва­ния, на­ро­д­ни­те май­с­то­ри са съ­з­да­ли со­ли­д­ни, ма­си­в­ни по­с­т­рой­ки с ви­со­ка ху­до­же­с­т­ве­на стой­ност. Ма­а­зи­те са пре­дим­но дву­е­та­ж­ни. Дър­ве­ни­те по­до­ви и по­к­ри­в­ни кон­с­т­ру­к­ции са пре­о­до­ля­ва­ли зна­чи­тел­ни за вре­ме­то си по­д­пор­ни раз­с­то­я­ния. Де­бе­ли­на­та на ка­мен­ни­те зи­до­ве е по­ве­че от ме­тър и те­х­ни­те здра­ви­на и ус­той­чи­вост мо­гат да бъ­дат сра­в­не­ни със здра­ви­на­та на кре­по­с­т­на сте­на от ран­но­то сре­д­но­ве­ко­вие. Про­зор­ци­те и вра­ти­те са за­т­ва­ря­ни и за­к­лю­ч­ва­ни с же­ле­з­ни ка­па­ци, ка­то по-то­зи на­чин са пре­д­па­з­ва­ли съ­х­ра­ня­ва­ни­те сто­ки от вън­ш­но по­се­га­тел­с­т­во. Ар­хи­те­к­тур­ни­ят об­раз на те­зи сгра­ди е сил­но по­в­ли­ян от иде­и­те на ита­ли­ан­с­кия ре­не­санс. Изя­щ­на­та из­ра­бо­т­ка на ка­мен­ни­те де­тай­ли е сви­де­тел­с­т­во за ви­со­ко­то ни­во на ра­бо­та на бъл­гар­с­ки­те май­с­то­ри-ка­ме­но­дел­ци от вто­ра­та по­ло­ви­на на XIX в. Гла­в­ни­те фа­са­ди са из­пъл­ня­ва­ни от дя­лан ка­мък, а фор­ма­та и раз­по­ло­же­ни­е­то на от­во­ри­те в тях са пре­ци­з­но про­по­р­ци­о­ни­ра­ни. И въ­п­ре­ки, че оп­ре­де­ля­ме ар­хи­те­к­ту­ра­та на скла­до­ве­те, ка­то сре­ди­зем­но­мор­с­ка, в ка­мен­на­та де­ко­ра­ци­я­та на те­зи ше­дьо­в­ри, с уми­ле­ние от­к­ри­ва­ме сти­ли­зи­ра­ни еле­мен­ти от тра­ди­ци­он­на­та дър­ве­на ар­хи­те­к­ту­ра на Бъл­гар­с­ко­то Въз­ра­ж­да­не.
Ета­ж­ни­ят кор­низ и пи­ла­с­тъ­рът с ка­пи­тел на­по­до­бя­ват по фор­ма на дър­ве­на­та гре­да, дър­ве­на­та ко­ло­на и дър­ве­ния ка­пи­тел от въз­ро­ж­ден­с­кия чар­дак на тра­ди­ци­он­на­та къ­ща от бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­на ар­хи­те­к­ту­ра. То­зи де­ко­ра­ти­вен еле­мент мо­же да бъ­де от­к­рит при по­ч­ти вси­ч­ки ка­мен­ни сгра­ди в Бал­чик.Мо­ну­мен­тал­на­та,  пре­д­с­та­ви­тел­на ар­хи­те­к­ту­ра на зър­не­ни­те скла­до­ве има ре­ги­о­на­лен ха­ра­к­тер. Тя се сре­ща са­мо в три бъл­гар­с­ки гра­да: Бал­чик, Вар­на и Ка­вар­на, ко­е­то я пре­в­ръ­ща в без­цен­на част от кул­тур­но­то на­с­ле­д­с­т­во на на­шия на­род.

Във Вар­на и Ка­вар­на има чу­де­с­ни при­ме­ри за ада­п­та­ция на то­зи тип сгра­ди за съ­в­ре­мен­ни ну­ж­ди. Пър­ви­ят из­ве­с­тен слу­чай на та­ка­ва ада­п­та­ция в Бал­чик е от да­ле­ч­на­та 1935 г. То­га­ва об­щи­на­та за­ку­пу­ва ка­мен­ни­те скла­до­ве, ко­и­то са се на­ми­ра­ли на мя­с­то­то на би­в­ша­та ме­ха­на “Ди­о­ни­со­по­лис” и в тях уре­ж­да пър­вия за ця­ла Юж­на До­б­ру­джа му­зей.Чу­ж­ди­те оку­па­то­ри са оце­ни­ли по до­с­тойн­с­т­во на­ше­то ар­хи­те­к­тур­но на­с­ле­д­с­т­во и са въз­ро­ди­ли ста­ра­та сгра­да за нов жи­вот. Дне­ш­ни­те бъл­гар­с­ки уп­ра­в­ля­ва­щи пра­вят то­ч­но об­ра­т­но­то! Вме­с­то да ку­пу­ват и въз­с­та­но­вя­ват сгра­ди – па­ме­т­ни­ци на кул­ту­ра­та те ги раз­про­да­ват. Та­ка­ва бе­ше съ­д­ба­та и на т. нар. “Ри­б­на бор­са” в Бал­чик.
“Ри­б­на­та бор­са” е сгра­да с ве­ли­ко­ле­п­на ка­мен­на ар­хи­те­к­ту­ра с по­ч­ти 150 го­ди­ш­на ис­то­рия. Тя е един от по­с­ле­д­ни­те пре­д­с­та­ви­те­ли на то­зи тип скла­до­ви сгра­ди – сви­де­тел­с­т­во за го­ди­ни­те на въз­ход на на­шия град. Въ­п­ре­ки то­ва, дър­жа­ва­та при­ва­ти­зи­ра без­цен­ния си имот и сгра­да ста­на со­б­с­т­ве­ност на ча­с­тен ин­ве­с­ти­тор.
“Ри­б­на­та бор­са” се на­ми­ра на пър­ва ли­ния на мор­с­кия бряг и то­ва се пре­вър­на в не­й­но­то про­к­ля­тие. Об­на­де­ж­ден от без­с­то­пан­с­т­ве­ния по­д­ход на вла­с­ти­те, в сре­да­та на м. се­п­тем­в­ри, но­ви­ят со­б­с­т­ве­ник за­по­ч­на да раз­ру­ша­ва сгра­да­та. Пър­во­на­чал­но бе­ше раз­ру­ше­на са­мо из­то­ч­на­та сте­на на ма­а­за­та. Опи­тът за за­ли­ча­ва­не на ма­те­ри­ал­на­та кул­ту­ра на на­шия на­род, по сво­я­та съ­щ­ност е ан­ти-бъл­гар­с­ко де­я­ние, но за не­го пър­ви алар­ми­ра­ха ру­мън­с­ки ар­хи­те­к­ти, слу­чай­но по­па­д­на­ли на мя­с­то­то. Ока­за се, че то­ч­но в то­зи мо­мент бъл­гар­с­ки­те об­щин­с­ки чи­но­в­ни­ци, ко­и­то от­го­ва­рят за не­за­кон­но­то стро­и­тел­с­т­во бя­ха из­ле­з­ли в от­пуск! Без­дей­с­т­ви­е­то на вла­с­ти­те бе­ше из­тъл­ку­ва­но от но­вия со­б­с­т­ве­ник, ка­то мъл­ча­ли­во съ­г­ла­сие и след из­ве­с­т­но пре­къ­с­ва­не бе­ше раз­ру­ше­на и се­вер­на­та сте­на на ма­а­за­та. А та­зи сте­на бе ед­на от при­чи­ни­те сгра­да­та да по­па­д­не в спи­съ­ка на па­ме­т­ни­ци­те на кул­ту­ра­та, ко­е­то и да­ва спе­ци­а­лен ста­тут и за­ко­но­ва за­щи­та. Сте­на­та пре­д­с­та­в­ля­ва­ше ма­си­вен ка­ме­нен зид с го­ля­ма де­бе­ли­на и ли­це­ва стра­на из­ра­бо­те­на от дя­лан ка­мък, с ве­ли­ко­ле­п­ни ка­мен­ни де­тай­ли. На та­зи ли­це­ва стра­на се на­ми­ра­ше стро­и­тел­на пло­ча с на­д­пи­си на ня­кол­ко ези­ка – са­ма по се­бе си епи­г­ра­ф­с­ки па­ме­т­ник.През по­с­ле­д­ни­те 10-15 го­ди­ни в Бъл­га­рия се ут­вър­ди ед­на по­ро­ч­на пра­к­ти­ка за раз­ру­ша­ва­не на па­ме­т­ни­ци на кул­ту­ра­та и за­ме­ня­не­то им с до­хо­до­но­с­ни сгра­ди с ни­с­ка ху­до­же­с­т­ве­на стой­ност, ко­и­то не пре­д­с­та­в­ля­ват об­ще­с­т­ве­на цен­ност. По­с­ле­до­ва­тел­но­ст­та на дей­с­т­ви­я­та е сле­д­на­та:
Пър­во­на­чал­но се пре­ма­х­ва по­к­ри­вът на сгра­да­та. Ос­та­ве­ни без по­к­ри­тие, зи­до­ве­те за­по­ч­ват да се ру­шат под въз­дей­с­т­ви­е­то на при­ро­д­ни­те сти­хии и след ня­кол­ко го­ди­ни, сгра­да­та-па­ме­т­ник се обя­вя­вя за опа­с­на и се из­да­ва за­по­вед, за не­й­но­то не­за­ба­в­но пре­ма­х­ва­не. То­ва са ед­ни от мал­ко­то за­по­ве­ди, ко­и­то се из­пъл­ня­ват с ра­дост от со­б­с­т­ве­ни­ци­те.В слу­ча­и­те, ко­га­то сгра­да­та е по­с­т­ро­е­на да пре­бъ­де във ве­ч­но­ст­та (“Ри­б­на­ра бор­са”) и пре­ма­х­ва­не­то на по­к­ри­ва не е до­с­та­тъ­ч­но, за да за­по­ч­не не­й­но­то са­мо­ра­з­ру­ша­ва­не, се пре­д­п­ри­е­ма ча­с­ти­ч­но не­за­кон­но раз­ру­ша­ва­не, ко­е­то да­ва по­вод сгра­да­та да бъ­де обя­вя­на за опа­с­на и да се из­да­де съ­о­т­ве­т­на­та за­по­вед.
Най-ра­ди­кал­ни­ят по­д­ход за раз­чи­с­т­ва­не на те­ре­ни за но­во стро­и­тел­с­т­во, е ко­га­то па­ме­т­ни­кът на кул­ту­ра­та про­с­то се по­д­пал­ва.
Ча­с­ти­ч­но­то не­за­кон­но раз­ру­ша­ва­не на “Ри­б­на­та бор­са” ве­че бе­ше из­вър­ше­но. Се­га тря­б­ва да оча­к­ва­ме ко­ми­сия от ус­лу­ж­ли­ви чи­но­в­ни­ци, ко­и­то да обя­вят сгра­да­та стро­е­на през пе­ри­о­да на Бъл­гар­с­ко­то Въз­ра­ж­да­не за опа­с­на и да на­ре­дят не­й­но­то раз­ру­ша­ва­не. А ис­ти­на­та е, че та­зи сгра­да е мно­го по-на­де­ж­д­на и бе­зо­па­с­на от сгра­ди­те, ко­и­то оби­та­ва­ме днес. Пе­чал­на­та ста­ти­с­ти­ка по­ка­з­ва, че съ­в­ме­с­т­ни­те уси­лия на вла­с­ти­те и но­ви­те со­б­с­т­ве­ни­ци за за­ли­ча­ва­не на ма­те­ри­ал­на­та, кул­тур­на па­мет на на­шия на­род оби­к­но­вен­но да­ват ре­зул­тат. За по­зи­ци­я­та, ко­я­то за­е­ма об­щин­с­ко­то ни ръ­ко­во­д­с­т­во, ко­га­то тря­б­ва да за­щи­ти об­ще­с­т­ве­ния ин­те­рес, за­с­т­ра­шен от ча­с­т­ни ин­ве­с­ти­ци­он­ни на­ме­ре­ния, най-до­б­ре го­во­ри слу­ч­ва­що­то се с хра­ма на Ки­бе­ла през по­с­ле­д­ни­те три го­ди­ни. Ос­та­ва не­я­с­на и съ­д­ба­та на Го­ля­ма­та мел­ни­ца, ко­я­то е об­щин­с­ка со­б­с­т­ве­ност. Иде­я­та за пре­в­ръ­ща­не на ин­ду­с­т­ри­ал­ния па­ме­т­ник в кул­ту­рен цен­тър с пре­об­ла­да­ва­ща му­зей­на фун­к­ция не на­ме­ри сво­е­то раз­ви­тие. Пре­д­п­ри­ем­чи­ви би­з­не­с­ме­ни, все по-яв­но афи­ши­рат ам­би­ци­и­те си за пре­у­с­т­рой­ва­не на сгра­да­та в хо­тел. Ни­що чу­д­но в по­с­ле­д­ни­те дни пре­ди из­бо­ри­те, ви­с­ше­то об­щин­с­ко ръ­ко­во­д­с­т­во да ре­ши да се „раз­по­ре­ди” с то­зи свой имот.Ако “Ри­б­на­та бор­са” бе­ше по­с­т­ро­е­на пре­ди 150 го­ди­ни в ня­коя нор­мал­на дър­жа­ва, днес тя ще­ше да бъ­де ре­с­та­в­ри­ра­на. Всъ­щ­ност, при­ме­ри за въз­с­та­но­ве­ни ис­то­ри­че­с­ки сгра­ди има и в Бъл­га­рия. До­ри един град ка­то Ка­вар­на мо­же да за­с­ра­ми Бал­чик в то­ва от­но­ше­ние.

арх. В. Нейчев