На вся­къ­де по све­та хо­ра­та пра­з­ну­ват ид­ва­не­то на про­лет­та с ра­дост и на­де­ж­да. Един­с­т­ве­но в Бъл­га­рия се по­с­ре­ща пра­з­ни­кът Ба­ба Мар­та с тра­ди­ции от ста­ри вре­ме­на. Ако на 1 март се раз­хо­дим по бъл­гар­с­ки­те ули­ци, ще сре­щ­нем мно­го ус­ми­х­на­ти ли­ца, но най-на­пред при­в­ли­чат по­г­ле­да мар­те­ни­ци­те. Все­ки се е за­ки­чил с тях. Мар­те­ни­ца­та се въз­при­е­ма, ка­то ри­ту­а­лен знак, аму­лет, пре­д­па­з­ващ от зли­те ду­хо­ве. Тя сим­во­ли­зи­ра ид­ва­не­то на про­лет­та. Ми­ти­ч­на­та Ба­ба Мар­та оли­це­т­во­ря­ва про­лет­та и слън­це­то. На­ро­д­ни­те вяр­ва­ния опи­с­ват ха­ра­к­те­ра й, ка­то мно­го не­по­с­то­я­нен. Ко­га­то се ус­ми­х­ва – слън­це­то грее; ко­га­то е ядо­са­на – студ ско­ва­ва зе­мя­та. През ме­сец март все­ки тря­б­ва да но­си мар­те­ни­ца, осо­бе­но мал­ки­те де­ца. Мал­ки­те па­ла­в­ни­ци от  ЦДГ “Ра­дост” по­с­ре­щ­на­ха Ба­ба Мар­та, ко­я­то до­й­де с пъл­на ко­ш­ни­ца с мар­те­ни­ци, коя от коя по-ху­ба­ви. До­б­ра­та ста­ри­ца обя­с­ни на де­ца­та, че ця­ла зи­ма, за­е­д­но с вну­ч­ка­та си Мар­тен­ка, са ги пра­ви­ли за де­ца­та. За да я за­ра­д­ват де­ца­та от Стра­жи­ца из­пъл­ни­ха пе­с­ни и сти­хо­т­во­ре­ния, по­с­ве­те­ни на нея. С тях бя­ха и де­ца­та от Чи­та­ли­ще “Ст. Ка­ра­джа”, ко­и­то се ока­за­ха мно­го до­б­ри пе­в­ци и ре­ци­та­то­ри.

До­вол­на и ус­ми­х­на­та Ба­ба Мар­та оки­чи вся­ко де­те с кра­си­ва мар­те­ни­ч­ка. Тъй ка­то тя е ста­ра де­ца­та й по­мо­г­на­ха да ук­ра­си с мар­те­ни­ци бли­з­ко­то дръ­в­че, ко­е­то грей­на, ка­то ед­на го­ля­ма мар­те­ни­ца – оча­к­ва­ща про­лет­та.

С вкус на пи­та и мно­го сла­д­ки Ба­ба Мар­та по­чер­пи де­ца­та и те­х­ни­те май­ки. След то­ва се сбо­гу­ва и обе­ща до­го­ди­на пак да до­й­де. Пра­з­ни­кът до­ко­с­на сър­чи­ца­та на де­ца­та с бъл­гар­с­ко­то ос­та­на­ло от де­ди­те ни – мар­те­ни­ца­та и вя­ра­та ни в жи­во­та.

Ди­ми­т­ри­на ВЪЛ­ЧЕ­ВА