Кри­за от бе­д­ност, ли­п­са на до­с­тойн­с­т­во, изо­ли­ра­ност, ду­хо­вен про­вин­ци­а­ли­зъм и най ве­че фи­нан­со­ва за­ви­си­мост от оли­гар­хи­я­та! ПРО­С­ПА­Х­МЕ бе­зо­б­ра­зи­е­то ГЕРБ. Бо­га­ти­те про­цъ­ф­тя­ват, за­що­то те­ре­нът е ин­фан­ти­лен. Ели­тът е емо­ци­о­нал­но на­пре­г­нат, но за съ­жа­ле­ние идей­но без­п­ло­ден. Ли­п­са­та на  съ­г­ла­сие по ос­но­в­ни на­ци­о­нал­ни при­о­ри­те­ти е ре­зул­тат  на по­ле­ми­ч­но не­до­раз­ви­тие.

Но­ви­ят  Ме­сия вла­дее те­х­ни­ка­та на про­па­ган­да­та  на же­ла­но­то ка­то дей­с­т­ви­тел­но и на ли­ч­на­та ам­би­ция ка­то все­о­б­ща на­де­ж­да. То­ва мом­че има не­у­к­ро­ти­ма ам­би­ция. За­то­ва има еле­к­то­рат със схо­д­ни ка­че­с­т­ва…

По­ли­ти­че­с­ки­те бе­зо­б­ра­зия ка­то про­во­ка­ци­я­та Пе­е­в­с­ки ми се стру­ва не­по­в­то­ри­ма. Се­га, ко­га­то гле­дам не­ща­та от ди­с­тан­ция, по­д­дър­жам оп­ти­ми­з­ма си, за­що­то са­мо­о­т­чу­ж­де­ни­е­то на мя­с­то при­до­би­ва ха­ра­к­те­ра на уни­же­ние. В пре­д­ни­те епо­хи бе­д­ни­ят е на­ри­чан бла­жен, се­га го имат за по­с­ле­ден глу­пак. Ща­с­ти­е­то е дър­зост, ко­е­то ос­пор­ва  чо­ве­ш­кия жре­бий и ри­с­ку­ва за­вист. На­род без па­с­ти­ри, хро­ни­ч­но бе­ден, по­с­то­ян­но вай­кащ се, тру­д­но би се чу­в­с­т­вал до­б­ре. То­ва обя­с­ня­ва дъ­но­то, до ко­е­то сме сти­г­на­ли. Мо­мен­тът изи­с­к­ва ра­бо­т­ни ме­с­та и до­хо­ди. За на­ци­я­та ни ще е кра­ч­ка на­пред, а то­ва изи­с­к­ва вър­хо­вен­с­т­во на за­ко­на. При та­зи мо­рал­на и со­ци­ал­на еро­зия как да си по­вяр­ва­ме .

Дра­ги при­я­те­ли, у нас дей­с­т­ве­на де­мо­к­ра­ция не мо­же да има, за­що­то впи­ли­те се във вла­ст­та „ели­ти” не пре­д­с­та­в­ля­ват ин­те­ре­си­те на не­що­то, на­ре­че­но “на­род”.  За да има пар­ла­мен­та­ри­зъм,тря­б­ва да има дей­с­т­ве­на со­ци­ал­на ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра, ге­не­ри­ра­ща об­ще­с­т­ве­ни гру­пи, ко­и­то да ви­ж­дат в не­го ре­ал­но сре­д­с­т­во за изя­ва и ре­а­ли­за­ция на свои ин­те­ре­си. А ка­к­во е, дра­ги бал­чи­к­лии, Пар­ла­мен­тът в се­га­ш­ния му вид-гръ­мо­о­т­вод за гне­ва на не осо­бе­но ин­те­ли­ген­т­ния “еле­к­то­рат”.

Кри­ми­нал­на­та ре­во­лю­ция е факт. Тя на­ме­с­ти фи­ни­кий­с­ки­те зна­ци. На пра­к­ти­ка у нас има пи­ра­ми­да с те­сен връх и с не­пре­къ­с­на­то раз­ши­ря­ва­ща се ос­но­ва. На­ши­те лен­д­лор­до­ве не са ка­пи­та­ли­с­ти, а фи­нан­со­ви рен­ти­е­ри и ако не ин­ве­с­ти­рат в ра­бо­т­ни ме­с­та, ще до­й­де ден и те ще по­с­т­ра­дат.

Счу­пи­ха гръ­б­на­ка на бъл­гар­с­ко­то се­ло, а то бе чу­до­то, ко­е­то  е при­чи­на на­ци­я­та да е жи­ва.

Жи­во­тът ни е ка­то тъ­ж­на ко­ме­дия, а ко­ме­ди­я­та е ярост. То­ва е на­чин да пре­о­до­ле­ем аб­сур­д­но­ст­та на съ­ще­с­т­ву­ва­не­то си – да се сме­ем пла­чей­ки.

Георги ЙОРДАНОВ – ГОГО