– Ад­во­кат Груй­кин, на­с­ко­ро обя­ви­х­те, че 100 дър­жа­в­ни та­к­си са не­за­кон­ни!?

– Всъ­щ­ност око­ло 100 са об­що раз­ли­ч­ни­те та­к­си в Бъл­га­рия, а ние не сме се на­тъ­к­на­ли на за­кон­на та­ка­ва. На­ше­то по­до­з­ре­ние, а за то­ва го­во­рят вси­ч­ки­те ни ана­ли­зи, е, че вси­ч­ки дър­жа­в­ни­те та­к­си са не­за­кон­ни. Ня­ма за­ко­но­ва ос­но­ва за тях.

– Ка­к­во ги пра­ви „не­за­кон­ни”?

– Не­за­кон­ни са, за­що­то са оп­ре­де­ле­ни про­из­вол­но. За­ко­нът за дър­жа­в­ни­те та­к­си на­ру­ша­ва за­дъл­жи­тел­ни ико­но­ми­че­с­ки и со­ци­ал­ни при­н­ци­пи, ко­и­то са на­ли­це във вся­ка пра­во­ва дър­жа­ва. Ли­п­с­ва раз­хо­д­на оп­ра­в­да­ност и ико­но­ми­че­с­ка це­ле­съ­о­б­ра­з­ност. Та­к­са­та, ко­я­то е це­на на ус­лу­га, тря­б­ва да съ­о­т­ве­т­с­т­ва то­ч­но на ма­те­ри­ал­ни­те раз­хо­ди за да­де­на­та ус­лу­га. Вся­ка ед­на та­к­са тря­б­ва да по­чи­ва на ед­но пре­д­ва­ри­тел­но це­но­о­б­ра­зу­ва­не. Тря­б­ва да е на­п­ра­ве­на сме­т­ка ка­к­ви раз­хо­ди вклю­ч­ва ед­но ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но дей­с­т­вие. Та­ко­ва ни­ко­га не е пра­ве­но. Ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та не се чу­в­с­т­ва длъ­ж­на да се от­че­те. Взе­ме­те за при­мер из­да­ва­не­то на раз­ре­ше­ние за от­к­ри­ва­не на ап­те­ка. За­що ис­кат 4000-5000 лв.? И 50 да са, аб­со­лю­т­но не­о­п­ра­в­да­но е. Взе­ме­те та­ри­фи­те, ко­га­то сте си пла­ща­ли не­що – там ни­ко­га ня­ма ико­но­ми­че­с­ки обо­с­но­в­ки.

– Про­ти­во­ре­чи ли то­ва на кон­к­ре­тен нор­ма­ти­вен акт?

– При­н­ци­път на раз­хо­да вле­зе за­ко­но­во през 2003 г., но ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та про­дъл­жи да си го пра­ви по­с­та­ро­му. И по вре­ме на со­ци­а­ли­з­ма раз­ме­ри­те на та­к­си­те се пра­ве­ха про­из­вол­но. Та­зи тра­ди­ция се за­па­зи. Из­хо­ж­дат от то­ва кол­ко па­ри са ну­ж­ни за ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та, ка­к­ва­то из­г­ле­ж­да в ме­ч­ти­те им, а не та­ка­ва, ка­к­ва­то е в ре­ал­ност. Раз­ре­ше­ни­е­то за из­да­ва­не на ап­те­ка има раз­хо­ди за то­нер и лист хар­тия. Смя­там, че въз­на­г­ра­ж­де­ни­я­та на слу­жи­те­ли­те, из­вър­ши­ли ед­на или дру­га дей­ност, не тря­б­ва да вли­зат в це­на­та на та­к­са­та. Щом пла­ща­ме да­нъ­ци, ние пла­ща­ме и те­х­ни­те за­п­ла­ти. Те се из­дър­жат от да­нъ­ци­те. В 60% от вре­ме­то си чи­но­в­ни­ци­те се за­ни­ма­ват с дру­ги ра­бо­ти, а в ос­та­на­ли­те 40% ра­бо­тят. Те­зи 40% ли тря­б­ва да вля­зат в та­к­са­та, ко­я­то пла­ща­ме? Це­ни­те на съ­о­т­ве­т­ни­те ус­лу­ги и та­к­си тря­б­ва да са по-ни­с­ки, щом е та­ка. Но не са смя­та­ни. В ко­я­то и ин­фор­ма­ци­он­на си­с­те­ма да вле­зе­те, ще ги ви­ди­те тия око­ло сто­ти­на про­из­вол­ни та­к­си. И по­ч­ва­те да се хва­ща­те за гла­ва­та. Го­ля­ма част от тях са аб­со­лю­т­но из­ли­ш­ни. Те са на­п­ра­ве­ни с един­с­т­ве­на­та цел да из­х­ран­ват ня­ка­к­ви чи­но­в­ни­ци, да об­ла­го­де­тел­с­т­ват хо­ра­та, ко­и­то са на власт. Вла­ст­та е в ос­но­ва­та на без­кон­т­рол­но­то на­ра­с­т­ва­не на ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та и та­к­си­те, на про­из­вол­ни­те ко­ми­сии с бо­ну­си­те. На­ше­то мне­ние, е че 70% от те­зи ад­ми­ни­с­т­ра­ции и та­к­си са не са­мо без­по­ле­з­ни, те са вре­д­ни.Ако съм длъ­жен по за­кон за не­що, не тря­б­ва да го пла­щам. Тря­б­ва да има та­к­са за не­що, ко­е­то за­ви­си от моя из­бор. Ка­то до­ку­мен­ти­те за са­мо­ли­ч­ност. Те са на дър­жа­ва­та. Дър­жа­ва­та ка­з­ва: „Ще пла­тиш тол­ко­ва, за­що­то та­ка сме ре­ши­ли”. То­ва е из­ну­д­ва­не.

 – Мо­же ли да се ка­же, че у нас гра­ж­да­ни­те об­с­лу­ж­ват ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та, а не дър­жа­ва­та – на гра­ж­да­ни­те?

– Дър­жа­ва­та из­де­ва­тел­с­т­ва вър­ху гра­ж­да­ни­те. Тя из­вър­ш­ва на­си­лие над тях. Не им по­з­во­ля­ва да си вди­г­нат гла­ва­та и да по­ми­с­лят тре­з­во ка­къв е сми­съ­лът на ед­но или дру­го дей­с­т­вие, ко­е­то тя, чрез съ­о­т­ве­т­на­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция, пра­ви. За те­зи 20 г. го­ле­ми­ят страх на уп­ра­в­ля­ва­щи­те ели­ти е то­ва – съ­бу­ж­да­не­то. Не се от­чи­тат пред гра­ж­да­ни­те. Ня­мат ин­те­рес гра­ж­да­ни­те да се ин­те­ре­су­ват и да ми­с­лят. В си­ла е по­г­ре­ш­на­та кон­це­п­ция на со­ци­а­ли­з­ма: чи­но­в­ни­ци­те и дър­жа­ва­та са вси­ч­ко. От­дел­ни­ят чо­век е ни­що. Той има са­мо за­дъл­же­ния. За­па­зи се со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка­та дър­жа­ва и ман­та­ли­те­тът от то­га­ва. –

-Ако се на­ма­лят та­к­си­те, ня­ма ли да се на­ло­жи уве­ли­че­ние на да­нъ­ци­те?

– Си­гур­но не. Дър­жа­ва­та ще фун­к­ци­о­ни­ра мно­го по-до­б­ре с три пъ­ти по-мал­ка ад­ми­ни­с­т­ра­ция. Пре­ди­з­бор­ни­те ло­зун­ги го­во­ре­ха за оп­ти­ми­зи­ра­не в то­зи се­к­тор, но тря­б­ва да се ка­же кол­ко по­лу­ча­ват сре­щу ка­къв труд. Ако на­и­с­ти­на ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та е та­ка­ва, ка­к­во­то тря­б­ва да бъ­де, пре­д­ва­ри­тел­но се смя­та ка­к­во пра­ви и кол­ко тря­б­ва да пла­ща­ме, не­ка да се знае кое кол­ко е. И не пра­ви­тел­с­т­во­то да из­ле­зе с по­пу­ли­с­т­ки­те де­к­ла­ра­ции, че Бъл­га­рия е да­нъ­чен рай. То­ва не е вяр­но. В Бъл­га­рия да­нъ­ци + та­к­си + оси­гу­ря­ва­не е ед­но от най-сма­з­ва­щи­те в Ев­ро­па. Го­ля­ма част от та­к­си­те са скри­ти да­нъ­ци. Ни­кой не се е за­си­лил да ид­ва тук, вси­ч­ки си тръ­г­на­ха.

– Ата­ку­ва­х­те мно­го от та­к­си­те в съ­да. На ка­къв етап са де­ла­та?

– От­но­с­но че­ти­ри-про­цен­то­ва­та та­к­са, ко­я­то се дъл­жи при иск в съ­да – де­ло­то про­дъл­жа­ва. На пър­ва ин­с­тан­ция са от­х­вър­ли­ли жал­ба със скан­дал­ни мо­ти­ви. То­ва е скан­дал­но ре­ше­ние, за­що­то за­к­лю­че­ни­е­то, ко­е­то на­п­ра­ви съ­дът след 3 стра­ни­ци раз­съ­ж­де­ния е, че те­зи 4% не за­т­ру­д­ня­ват гра­ж­да­ни­те във въз­мо­ж­но­ст­та да пре­дя­вя­ват ис­ко­ве. То про­ти­во­ре­чи на ка­к­ва­то и да е ло­ги­ка, на здра­вия ра­зум. То е аб­сурд. При по­ло­же­ние, че на 1 000 000 лв. са 40 000 лв. Го­ля­ма част от кли­ен­ти­те ми се от­ка­з­ват, че не мо­гат да пла­тят та­к­са­та. При об­жал­ва­не пак се ис­ка та­к­са. Та­ка ста­на и с мой кон­к­ре­тен слу­чай в се­мей­но­то пра­во – ста­ва ду­ма за по­дял­ба на иму­ще­с­т­во със се­ри­о­з­на стой­ност. Про­с­то не мо­же да се за­ве­де то­зи иск, за­що­то не мо­же да се пла­ти та­к­са­та. То­ва е го­лям ре­зил за съ­с­та­ва, кой­то си по­з­во­ли та­ко­ва ре­ше­ние. Вси­ч­ки зна­ем, не е тай­на, че на­ти­с­кът вър­ху ВАС е ог­ро­мен. Или се дей­с­т­ва с об­ла­ги. Раз­ли­ч­ни фор­ми на въз­дей­с­т­вие. Не­ка си при­по­м­ним слу­чая от ми­на­ла­та се­д­ми­ца. То­ва са все по-ви­ди­ми бе­ле­зи за раз­пад в то­зи съд. То­ва би би­ло тра­ги­ч­но. Съ­дия от ВАС от­ка­за да по­д­пи­ше ре­ше­ни­е­то за из­бо­ра на шеф на гра­д­с­кия съд. Ако про­дъл­жа­ва­ме та­ка с из­вън­съ­де­б­ни до­во­ди, не е до­б­ре. Та­ко­ва па­де­ние не се е слу­ч­ва­ло. Ви­ди­ми са фор­ми на раз­пад на най-ва­ж­ни­те зве­на в Бъл­га­рия.

– Го­во­ри­те за на­тиск… След про­те­с­та пред пар­ла­мен­та на 14 яну­а­ри 2009 г., вие за­щи­та­ва­х­те де­се­т­ки­те би­ти от по­ли­ци­я­та. Се­га гла­в­ни­ят ко­ми­сар Ка­лин Ге­ор­ги­ев обя­с­ни, че по­ли­цей­с­ко­то на­си­лие е мит. Ка­то мо­тив по­со­чи, че на 54 000 съ­с­тав има „са­мо” 70 слу­чая на на­си­лие. Как ще ко­мен­ти­ра­те то­ва изя­в­ле­ние?

– Ня­ма­ше да ми­с­ли та­ка, ако не­го­ви бли­з­ки или той е по­с­т­ра­дал. В Бъл­га­рия има не­а­де­к­ва­т­ни уп­ра­в­ля­ва­щи, спо­ме­на­ти­ят от вас ко­ми­сар е хри­с­то­ма­ти­ен при­мер за не­съ­с­то­я­тел­ност. Не­го­во­то твър­де­ние е пъ­лен аб­сурд. Все­ки го знае. Хо­ра­та ги е страх от по­ли­ци­я­та, те не се об­ръ­щат към нея. По­г­ле­д­не­те по­ли­ци­я­та. То­ва са хо­ра­та, ко­и­то са вну­ша­ват от съ­жа­ле­ние до страх, но не и до­ве­рие. Оби­д­но е да­же да го ко­мен­ти­ра­ме. От то­ва, ко­е­то той ка­з­ва, един­с­т­ве­но­то, ко­е­то мо­же би за­с­лу­жа­ва да се по­ми­с­ли е бро­ят на слу­жи­те­ли­те на МВР. И ре­зул­та­ти­те от тя­х­на­та дей­ност. Щом до­пу­с­на­х­ме хо­ра ка­то Бой­ко Бо­ри­сов да е пре­ми­ер, хо­ра ка­то Ка­лин Ге­ор­ги­ев, а Цве­та­нов – въ­т­ре­шен ми­ни­с­тър, зна­чи вси­ч­ко мо­же да ни се слу­чи, а то ве­че е за­по­ч­на­ло да ни се слу­ч­ва.

– Ду­ми­те ви не са ли по­т­вър­ж­де­ние на ма­к­си­ма­та, че все­ки на­род си за­с­лу­жа­ва уп­ра­в­ни­ци­те?

– Та­ка е, въ­п­ро­с­ни­те го­с­по­да са си на мя­с­то­то. Въ­п­ро­сът е ние къ­де сме.

Ав­тор: Вла­ди­мир Кли­су­ров

Сним­ка: Ве­не­та Рай­но­в­с­ка /в-к “Ре­пу­б­ли­ка”/