Те­зи ду­ми на Бу­ров ва­жат в най-ви­со­ка сте­пен и дне­ш­ни­те пар­ла­мен­ти, осо­бе­но за 42-я. Та­ко­ва сбо­ри­ще на по­с­ре­д­с­т­ве­ност, про­с­то­тия и не­ком­пе­тен­т­ност, та­ко­ва срам­но об­ра­зо­ва­ние, ка­то ко­а­ли­ци­я­та ме­ж­ду БСП, ДПС и “Ата­ка” – са про­с­то из­вън фан­та­зи­я­та и на най – го­ле­ми­те лю­би­те­ли на аб­сур­д­но­ст­та в Бъл­га­рия. Из­вън фан­та­зи­я­та ос­та­ват и фа­к­ти­те, че мно­го от та­ка на­ре­че­ни­те “на­ро­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли” са за про­ку­ра­ту­ра­та. Аб­со­лю­т­но, вси­ч­ки, без из­к­лю­че­ние, са на­ру­ши­те­ли на за­ко­ни и пра­ви­ла, за ко­и­то та­ка на­ре­че­ни­те “оби­к­но­ве­ни хо­ра” от­на­сят со­ли­д­ни гло­би, ак­то­ве, на­ка­за­ния. Към без­на­ка­за­на­та пар­ла­мен­тар­на сган мо­жем да при­ба­вим ця­ла­та пи­ра­ми­да на ос­та­на­ли­те вла­с­ти и  при­я­тел­с­ки­те им кръ­го­ве. Те­зи бю­дже­т­ни па­ра­зи­ти, ко­и­то про­из­ве­ж­дат са­мо ко­ру­п­ция и зло­у­по­т­ре­ба с власт за ли­ч­но обо­га­тя­ва­не, не­пре­къ­с­на­то се въз­про­из­ве­ж­дат във все по-го­ле­ми раз­ме­ри и с все по-го­лям апе­тит. Съ­дей­ки по имо­ти­те им, ни­кой от тях не е ос­та­нал с ед­на­та си за­п­ла­та. Ка­к­то ка­з­ва­ше на­в­ре­ме­то Ко­с­та Цо­нев, Бог да го про­с­ти, с нея не мо­гат да ку­пят хра­на­та за до­ма­ш­ни­те си лю­бим­ци, но въ­п­ре­ки то­ва, те­зи дни си я “раз­м­ра­зи­ха”. И до­ка­то ос­та­на­ли­те хо­ра жи­ве­ят в “ле­де­на­та епо­ха” на ико­но­ми­че­с­ка­та кри­за, до­в­ле­че­на ни от уп­ра­в­лен­с­ка­та не­ка­дър­ност на пар­ла­мен­тар­ни­те па­ра­зи­ти, те жи­ве­ят по стан­дар­ти­те на най-раз­ви­ти­те об­ще­с­т­ва.  Лу­к­со­з­но­то ку­рор­т­но­то се­ли­ще от за­т­во­рен тип на уп­ра­в­ля­ва­щи­те и ге­то­то, ко­е­то оби­та­ва­ме ние, вър­ху  чий­то гръб па­ра­зи­т­с­т­ват, не мо­же да се на­ре­че дър­жа­ва. Сре­щу вси­ч­ко то­ва про­те­с­ти­рат с не­с­ти­х­ва­що омер­зе­ние пре­д­с­та­ви­те­ли­те на гра­ж­дан­с­ко­то об­ще­с­т­во. И въ­п­ре­ки, че ули­ч­ни­те изя­ви за се­га са сти­х­на­ли, омер­зе­ни­е­то на­би­ра все по-го­ля­ма си­ла. Са­мо­до­вол­с­т­во­то на уп­ра­в­ля­ва­ща­та ко­а­ли­ция, че гра­ж­да­ни­те не ус­пя­ха да сва­лят пра­ви­тел­с­т­во­то на Оре­шар­с­ки, е до­с­та при­бър­за­но. В те­зи ме­се­ци на про­ти­во­по­с­та­вя­не ме­ж­ду власт и гра­ж­да­ни па­д­на­ха вси­ч­ки ма­с­ки и най-ве­че ма­с­ка­та на чер­ве­на­та пар­тия. Ед­ва ли не­й­ни­те при­вър­же­ни­ци ще за­б­ра­вят тол­ко­ва бър­зо, че гла­су­вай­ки за БСП по­лу­ча­ват, ос­вен ДПС и фа­ши­зо­и­д­на­та му­т­ра на Си­де­ров, за­е­д­но с бан­да­та му. За­ка­ч­ка­та, че ни­кой не знае ка­к­во гу­би, ка­то пе­че­ли и ка­к­во пе­че­ли, ко­га­то гу­би, не са про­с­то иг­ра на ду­ми. По­не та­ка се на­дя­вам. Юли­та ХРИ­С­ТО­ВА “Бъл­гар­с­ки­ят пар­ла­мент не е сбор на мъ­д­ре­ци, на най-го­ле­ми­те умо­ве на Бъл­га­рия, а сбо­ри­ще на най-бол­ни­те ам­би­ции, на най-зло­ща­с­т­ни­те и зло­в­ре­д­ни хо­ра, влю­бе­ни са­мо в се­бе си, в ке­си­и­те си, в л­га­рия”

Юлита ХРИСТОВА