Светът през Февруари е вече Олимпиада!
Feb 5th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА“Бяга невъзвратимото време – гласи една латинска мъдрост. Миг след миг, час след час, месец след месец… Отмина януари. Месецът, който римляните посвещават на Бог Янус – Двуликия Янус. Този, чието едно лице е усмихнато, ведро, добро, а другото – намръщено, зло, студено, всяващо страх и мраз. Точно като нашия тазгодишен месец януари – сух, топъл и тих в първата половина и доста страховит и леден в края. Богът Янус, който отварял портата /януа/ за доброто, хубавото и после рязко я затварял. Навярно, за да не забравят хората кой властва, кой управлява съдбите им. Следва февруари – “последен”, според древния Римски календар. Малък Сечко, който не отстъпва на по-големия си брат по силата на характера си, както и с празниците си – от хубави, по-хубави. След него е март. Римляните го посветили на своя бог Марс, смел и войнстващ, яростно борещ се за правдата с оръжие, но и толкова добродушен, любвеобилен и слънчев понякога. Точно като нашата драматична Баба Марта, която не познава скуката. Следва април, “отворен” за хубавото време, за труда на хората, за възраждащата се природа. Следва разцъфтелият с уханни цветя, с раззеленени гори и поля, с песента на птиците, месец на богинята Мая. След нея, друга богиня, Юнона, си е избрала слънчевия, топъл и богат месец юни. Следват горещите: Юли, посветен на талантливия военачалник, политик и писател, любимия на Клеопатра – Гай Юлий Цезар, оставил ни лаконичното съобщение “Дойдох, видях, победих” за победата си над Фарнак в Азия. Август, наречен на римския император Гай Октавий, който получавайки изключителни права и пълномощия, бил провъзгласен от римския сенат за “Август”, т.е. “възвеличен”. И ние величаем този месец на отпуски, летуване, пътувания – стига да можем да си ги позволим. Идват есенните месеци, които умните римляни назовават – Септември, Октомври, Ноември, Декември, но почитайки не с тях богове и личности, а просто числата 7,8,9,10. Времето наистина неумолимо върви напред. Студът, ледовете, поледиците не спират неговия ход. Нито наводненията от топящите се ледове, нито земетресенията и изригващите вулкани. Природата – Майка напомня за себе си. Нещо много повече – кара ни, задължава ни да бъдем по-умни, по-предвидливи, по-скромни, по-толерантни към нея. Учи ни да работим, да се трудим повече, но не само за собственото си лично благо., защото то, благото, щастието, има различни измерения, но едно е безспорно – не е само хлябът /без който не можем/, душата се храни с чувства, преживявания, както умът с идеи. -А иначе февруари май се повлия от по-големия си брат – затвори и за кратко отвори портите на университета. И сякаш още много неща ще отваря и затваря – флашки, досиета и какво ли не. Но точно на него, на по-краткия Февруари се падна честта, радостта и щастието да открие едно толкова красиво и вълнуващо събитие – Зимната Олимпиада. Огънят на спортната човешка дързост, тръгнал от древната и толкова скромно изглеждаща днес Олимпия, преминал хиляди километри по земята, летял в Космоса и устремил се към Сочи, където 50 млрд. долари са построили всичко най-най… И Светът през Февруари е вече Олимпиада.
Мария АНДРЕЕВА