“Бя­га не­въз­в­ра­ти­мо­то вре­ме – гла­си ед­на ла­тин­с­ка мъ­д­рост. Миг след миг, час след час, ме­сец след ме­сец… От­ми­на яну­а­ри. Ме­се­цът, кой­то рим­ля­ни­те по­с­ве­ща­ват на Бог Янус – Дву­ли­кия Янус.  То­зи, чи­е­то ед­но ли­це е ус­ми­х­на­то, ве­д­ро, до­б­ро, а дру­го­то – на­м­ръ­ще­но, зло, сту­де­но, вся­ва­що страх и мраз. То­ч­но ка­то на­шия та­з­го­ди­шен ме­сец яну­а­ри – сух, то­пъл и тих в пър­ва­та по­ло­ви­на и до­с­та стра­хо­вит и ле­ден в края. Бо­гът Янус, кой­то от­ва­рял по­р­та­та /януа/ за до­б­ро­то, ху­ба­во­то и по­с­ле ря­з­ко я за­т­ва­рял. На­вяр­но, за да не за­б­ра­вят хо­ра­та кой вла­с­т­ва, кой уп­ра­в­ля­ва съ­д­би­те им. Сле­д­ва фе­в­ру­а­ри – “по­с­ле­ден”, спо­ред дре­в­ния Рим­с­ки ка­лен­дар. Ма­лък Се­ч­ко, кой­то не от­с­тъ­п­ва на по-го­ле­мия си брат по си­ла­та на ха­ра­к­те­ра си, ка­к­то и с пра­з­ни­ци­те си – от ху­ба­ви, по-ху­ба­ви. След не­го е март. Рим­ля­ни­те го по­с­ве­ти­ли на своя бог Марс, смел и войн­с­т­ващ, яро­с­т­но бо­рещ се за пра­в­да­та с оръ­жие, но и тол­ко­ва до­б­ро­ду­шен, лю­б­ве­о­би­лен и слън­чев по­ня­ко­га. То­ч­но ка­то на­ша­та дра­ма­ти­ч­на Ба­ба Мар­та, ко­я­то не по­з­на­ва ску­ка­та. Сле­д­ва ап­рил, “от­во­рен” за ху­ба­во­то вре­ме, за тру­да на хо­ра­та, за въз­ра­ж­да­ща­та се при­ро­да. Сле­д­ва раз­цъ­ф­те­ли­ят с ухан­ни цве­тя, с раз­зе­ле­не­ни го­ри и по­ля, с пе­сен­та на пти­ци­те, ме­сец на бо­ги­ня­та Мая. След нея, дру­га бо­ги­ня, Юно­на, си е из­б­ра­ла слън­че­вия, то­пъл и бо­гат ме­сец юни. Сле­д­ват го­ре­щи­те: Юли, по­с­ве­тен на та­лан­т­ли­вия во­е­на­чал­ник, по­ли­тик и пи­са­тел, лю­би­мия на Кле­о­па­т­ра – Гай Юлий Це­зар, ос­та­вил ни ла­ко­ни­ч­но­то съ­о­б­ще­ние “До­й­дох, ви­дях, по­бе­дих” за по­бе­да­та си над Фар­нак в Азия. Ав­густ, на­ре­чен на рим­с­кия им­пе­ра­тор Гай Ок­та­вий, кой­то по­лу­ча­вай­ки из­к­лю­чи­тел­ни пра­ва и пъл­но­мо­щия, бил про­въз­г­ла­сен от рим­с­кия се­нат за “Ав­густ”, т.е. “въз­ве­ли­чен”. И ние ве­ли­ча­ем то­зи ме­сец на от­пу­с­ки, ле­ту­ва­не, пъ­ту­ва­ния – сти­га да мо­жем да си ги по­з­во­лим. Ид­ват есен­ни­те ме­се­ци, ко­и­то ум­ни­те рим­ля­ни на­зо­ва­ват – Се­п­тем­в­ри, Ок­том­в­ри, Но­ем­в­ри, Де­кем­в­ри, но по­чи­тай­ки не с тях бо­го­ве и ли­ч­но­с­ти, а про­с­то чи­с­ла­та 7,8,9,10. Вре­ме­то на­и­с­ти­на не­у­мо­ли­мо вър­ви на­пред. Сту­дът, ле­до­ве­те, по­ле­ди­ци­те не спи­рат не­го­вия ход. Ни­то на­во­д­не­ни­я­та от то­пя­щи­те се ле­до­ве, ни­то зе­ме­т­ре­се­ни­я­та и из­ри­г­ва­щи­те вул­ка­ни. При­ро­да­та – Май­ка на­по­м­ня за се­бе си. Не­що мно­го по­ве­че – ка­ра ни, за­дъл­жа­ва ни да бъ­дем по-ум­ни, по-пре­д­ви­д­ли­ви, по-скром­ни, по-то­ле­ран­т­ни към нея. Учи ни да ра­бо­тим, да се тру­дим по­ве­че, но не са­мо за со­б­с­т­ве­но­то си ли­ч­но бла­го., за­що­то то, бла­го­то, ща­с­ти­е­то, има раз­ли­ч­ни из­ме­ре­ния, но ед­но е без­с­пор­но – не е са­мо хля­бът /без кой­то не мо­жем/, ду­ша­та се хра­ни с чу­в­с­т­ва, пре­жи­вя­ва­ния, ка­к­то умът с идеи. -А ина­че фе­в­ру­а­ри май се по­в­лия от по-го­ле­мия си брат – за­т­во­ри и за кра­т­ко от­во­ри по­р­ти­те на уни­вер­си­те­та. И ся­каш още мно­го не­ща ще от­ва­ря и за­т­ва­ря – фла­ш­ки, до­си­е­та и ка­к­во ли не. Но то­ч­но на не­го, на по-кра­т­кия Фе­в­ру­а­ри се па­д­на че­ст­та, ра­до­ст­та и ща­с­ти­е­то да от­к­рие ед­но тол­ко­ва кра­си­во и въл­ну­ва­що съ­би­тие – Зим­на­та Олим­пи­а­да. Огъ­нят на спор­т­на­та чо­ве­ш­ка дър­зост, тръ­г­нал от дре­в­на­та и тол­ко­ва скром­но из­г­ле­ж­да­ща днес Олим­пия, пре­ми­нал хи­ля­ди ки­ло­ме­т­ри по зе­мя­та, ле­тял в Ко­с­мо­са и ус­т­ре­мил се към Со­чи, къ­де­то 50 млрд. до­ла­ри са по­с­т­ро­и­ли вси­ч­ко най-най… И Све­тът през Фе­в­ру­а­ри е ве­че Олим­пи­а­да.

Ма­рия АН­Д­РЕ­Е­ВА