Ини­ци­а­ти­вен ко­ми­тет ще из­ди­га в До­б­рич

па­ме­т­ник на съ­на­ро­д­ни­ци­те ни, из­би­ти

от Чер­ве­на­та ар­мия със съ­дей­с­т­ви­е­то на

бъл­гар­с­ки­те ко­му­ни­с­ти

Ини­ци­а­ти­вен ко­ми­тет за по­с­та­вя­не в До­б­рич на па­ме­тен знак в чест на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри е сфор­ми­ран пре­ди око­ло две се­д­ми­ци. Па­ра­лел­но с ор­га­ни­за­ци­я­та за из­ди­га­не­то на па­ме­т­ник ще бъ­де про­ве­де­на и кам­па­ния за въз­к­ре­ся­ва­не на спо­ме­на за съ­на­ро­д­ни­ци­те ни от Та­в­рия, за­вър­на­ли се в Ро­ди­на­та и из­би­ти звер­с­ки от Чер­ве­на­та ар­мия със съ­дей­с­т­ви­е­то на бъл­гар­с­ки­те ко­му­ни­с­ти. В Ини­ци­а­ти­в­ния ко­ми­тет вли­зат ди­ре­к­то­рът на Ре­ги­о­нал­ния ис­то­ри­че­с­ки му­зей в До­б­рич Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов, проф. д.ф.н. То­дор Бал­кан­с­ки, об­ще­с­т­ве­ни­кът Ге­ор­ги Чун­чу­ков, Ра­до­с­лав Си­ме­о­нов – уре­д­ник в РИМ-До­б­рич, фи­ло­ло­гът и кра­е­вед Ра­да Вър­ту­нин­с­ка и жур­на­ли­с­тът във в. “До­б­ру­джан­с­ка три­бу­на” Пла­мен Ни­ко­лов. Ини­ци­а­ти­ва­та бе офи­ци­ал­но ог­ла­се­на пред до­б­ри­ч­ка­та об­ще­с­т­ве­ност на пре­с­кон­фе­рен­ция вче­ра.  Иде­я­та за въз­к­ре­ся­ва­не на спо­ме­на за та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри да­ти­ра от ня­кол­ко го­ди­ни. По­кой­ни­ят ве­че до­б­ру­джан­с­ки кра­е­вед Ата­нас Мар­ков – ав­тор на из­с­ле­д­ва­не­то, оза­г­ла­ве­но “Бъл­га­ри в Та­в­рия и та­в­рий­ци в Бъл­га­рия”,  пръв спо­ме­на­ва за из­ди­га­не на па­ме­т­ник, кой­то да на­по­м­ня за тра­ге­ди­я­та от сре­да­та на 40-те го­ди­ни. Той я спо­де­ля с Ге­ор­ги Чун­чу­ков, но за съ­жа­ле­ние, не до­жи­вя­ва да я ви­ди осъ­ще­с­т­ве­на. При­ех те­зи не­го­ви ду­ми ка­то за­вет към на­ше­то по­ко­ле­ние – да по­че­тем па­мет­та на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри, обя­с­ни Ге­ор­ги Чун­чу­ков. През 2013/2014 г. се на­вър­ш­ват 70 го­ди­ни от пре­сел­ва­не­то на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри в До­б­ру­джа и Лу­до­го­ри­е­то, а през 2015 г. – 70 го­ди­ни от де­пор­ти­ра­не­то им об­ра­т­но в СССР. По по­вод те­зи кръ­г­ли го­ди­ш­ни­ни е и ини­ци­а­ти­ва­та за по­с­та­вя­не на па­ме­т­ния знак  “В па­мет на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри”. Пре­д­ви­ж­да се па­ме­т­ни­кът да бъ­де из­ди­г­нат в гра­дин­ка­та пред сгра­да­та на Об­щи­на До­б­ри­ч­ка – сре­щу ба­ре­ле­фа на цар Бо­рис ІІІ – Обе­ди­ни­тел. Бъл­гар­с­ки­ят на­род спа­ся­ва сво­и­те ев­реи от де­пор­ти­ра­не в ла­ге­ри­те на смърт­та, но две го­ди­ни по-къ­с­но не ус­пя­ва да спа­си ед­но­к­ръ­в­ни­те си бра­тя – та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри. Наш на­ци­о­на­лен и па­т­ри­о­ти­чен дълг днес е да спа­сим по­не па­мет­та за тях, ка­то уве­ко­ве­чим ме­ч­та­та им за Ро­ди­на и ро­д­но ог­ни­ще, сбъ­д­на­ла се за кра­т­ко, но по­с­ле­д­ва­на от же­с­то­ки ре­п­ре­сии. Па­ме­т­ни­кът ще бъ­де в До­б­рич, за­що­то то­ва е гра­дът, в кой­то пър­во са при­с­ти­г­на­ли та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри през 1942/43 г. и от тук са би­ли раз­пре­де­ля­ни в раз­ли­ч­ни до­б­ру­джан­с­ки и лу­до­гор­с­ки се­ли­ща. В сгра­да­та, къ­де­то днес се по­ме­ща­ва Об­щи­на До­б­ри­ч­ка, то­га­ва е би­ла гра­д­с­ка­та об­щи­на и имен­но в нея та­в­рий­ци­те са кон­та­к­ту­ва­ли с бъл­гар­с­ки­те вла­с­ти, за да уре­дят но­во­то си би­тие. А с по­с­та­вя­не­то на па­ме­т­ния знак сре­щу ба­ре­ле­фа на Бо­рис ІІІ се тър­си сим­во­ли­ка, за­що­то имен­но ца­рят Обе­ди­ни­тел при­е­ма съ­на­ро­д­ни­ци­те ни в Оте­че­с­т­во­то, по­я­с­ни мо­ти­ви­те на ини­ци­а­то­ри­те Ге­ор­ги Чун­чу­ков. Мал­ко се знае от дне­ш­ни­те по­ко­ле­ния за бъл­га­ри­те в Крим и Та­в­рия, още по-мал­ко е из­ве­с­т­на тра­ги­ч­на­та съ­д­ба на де­се­т­ки хи­ля­ди на­ши съ­на­ро­д­ни­ци, ста­на­ли обект на же­с­то­ки ре­п­ре­сии в би­в­шия Съ­ве­т­с­ки съ­юз. При на­с­тъ­п­ле­ни­е­то на на­ци­с­т­ки­те вой­с­ки в Ук­рай­на, за да се спа­сят от ужа­си­те на вой­на­та, та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри, по ини­ци­а­ти­ва на своя во­дач Ми­шо Ха­джий­с­ки пи­шат пи­с­мо до Н.В. цар Бо­рис ІІІ с мол­ба да обър­не по­г­лед и към тях, съ­на­ро­д­ни­ци­те в да­ле­ч­на Та­в­рия. “С ед­на на­де­ж­да жи­ве­ем се­га, че ти ня­ма да ни ос­та­виш, ка­к­то не ос­та­ви на­ши­те бра­тя в До­б­ру­джа, Тра­кия и Ма­ке­до­ния, а ги взе под за­к­ри­ла в цар­с­т­во­то си. Все­ки бъл­га­рин е ща­с­т­лив са­мо в ро­д­но­то си ог­ни­ще на Ду­на­ва и Бал­ка­на”, пи­шат та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри. Ес­те­с­т­ве­но, от­го­во­рът на тя­х­на­та мол­ба е по­ло­жи­те­лен и през 1942 г. за­по­ч­ва про­це­сът по за­сел­ва­не­то на съ­на­ро­д­ни­ци­те ни от Ук­рай­на в До­б­ру­джа и Лу­до­го­ри­е­то. Та­в­рий­ци­те по­лу­ча­ват съ­щия ста­тут ка­то пре­се­ли­ли­те се от Се­вер­на До­б­ру­джа бъл­га­ри, обя­с­ни  Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов. След ко­му­ни­с­ти­че­с­кия пре­в­рат на 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. за­по­ч­ва и тра­ге­ди­я­та на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри. Те ка­то съ­ве­т­с­ки гра­ж­да­ни са обя­ве­ни за из­мен­ни­ци и по за­по­вед на Ста­лин пра­ви­тел­с­т­во­то на Оте­че­с­т­ве­ния фронт и БКП е за­дъл­же­но да ги пре­да­де на оку­пи­ра­ла­та стра­на­та ни Чер­ве­на ар­мия. Бъл­гар­с­ки­те ко­му­ни­с­ти по­с­лу­ш­но из­пъл­ня­ват на­ре­ж­да­ни­я­та на “го­ле­мия брат”. За­по­ч­ва же­с­то­ко пре­с­ле­д­ва­не на бъл­га­ри от бъл­га­ри. Съ­на­ро­д­ни­ци­те ни, по­тър­си­ли спа­се­ние в дър­жа­ва­та, ко­я­то те ви­на­ги са смя­та­ли за Ро­ди­на-май­ка, би­ват го­не­ни и ре­п­ре­си­ра­ни от бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во в ус­лу­га на чу­ж­ди ин­те­ре­си. Та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри от До­б­ру­джа са на­то­ва­ре­ни на шле­по­ве, част от тях са из­да­ве­ни в мо­ре­то, дру­ги са де­пор­ти­ра­ни в си­бир­с­ки­те кон­ц­ла­ге­ри. Та­в­рий­ци­те от Лу­до­го­ри­е­то пък са тран­с­пор­ти­ра­ни до ос­т­ро­ви в Ду­на­ва, къ­де­то са раз­с­т­рел­ва­ни. Уни­що­же­ни са око­ло 2000 бъл­га­ри, оце­ля­ват еди­ни­ци… Ра­да Вър­ту­нин­с­ка спо­де­ли, че е по­з­на­ва­ла ли­ч­но та­в­рий­с­ки бъл­га­ри – скром­ни, без­ко­ри­с­т­ни и тру­до­лю­би­ви хо­ра. Сви­де­те­ли, ко­и­то тя по­з­на­ва, раз­ка­з­ват как през 1945 г. съ­на­ро­д­ни­ци­те  ни са би­ли съ­б­ра­ни в бли­зост до ЖП-га­ра­та в До­б­рич, на­то­ва­ре­ни ка­то жи­во­т­ни във вла­ко­ви ком­по­зи­ции, с ко­и­то са би­ли от­ве­де­ни в Кю­с­тен­джа, къ­де­то са на­то­ва­ре­ни на шле­по­ве­те. Ре­ги­о­нал­ни­ят ис­то­ри­че­с­ки му­зей в До­б­рич е пар­т­ньор на Ви­с­ше учи­ли­ще Ме­ж­ду­на­ро­ден ко­леж по про­ект “По­пу­ля­ри­зи­ра­не ис­то­ри­я­та за тра­ге­ди­я­та на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри”, фи­нан­си­ран от ЕС. В рам­ки­те на про­е­к­та се пре­д­ви­ж­да да ор­га­ни­зи­ра­ме на­у­ч­на кон­фе­рен­ция, да съ­з­да­дем сайт, да по­д­го­т­вим но­во за­дъл­бо­че­но из­с­ле­д­ва­не за съ­д­ба­та на та­в­рий­с­ки­те бъл­га­ри и да за­с­не­мем филм за тях, съ­о­б­щи ди­ре­к­то­рът на РИМ – До­б­рич Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов.

Пла­мен НИ­КО­ЛОВ DT