В при­по­в­ди­г­на­та ат­мо­с­фе­ра пре­ми­на пре­д­с­та­вя­не­то на но­ва­та кни­га на Ли­те­ра­тур­ния клуб „Й.Кръ­ч­ма­ров” към ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Бал­чик. Сбор­ни­кът за по­е­зия и про­за с ем­б­ле­ма­ти­ч­но­то на­и­ме­но­ва­ние „Пе­съ­чин­ки”, про­дукт на из­да­тел­с­ка къ­ща „Аве фа­к­та” До­б­рич, е по­ре­д­но­то по­е­ти­ч­но от­к­ро­ве­ние на бал­чи­ш­ки­те твор­ци. Тук са по­ме­с­те­ни сти­хо­ве и раз­ка­зи на 18 ав­то­ри, ак­ти­в­ни уча­с­т­ни­ци в клу­ба.
Ка­к­то от­бе­ля­за в сло­во­то си при от­к­ри­ва­не­то на по­е­ти­ч­на­та ве­чер Ни­ко­лай Мир­чев, ръ­ко­во­ди­тел на клу­ба, се­ле­к­ци­я­та на вклю­че­ни­те твор­би, спо­лу­ч­ли­во на­п­ра­ве­на от Сте­ф­ка Кер­че­ва /ав­тор­ка­та на бал­чи­ш­кия химн/ и Вя­ра Ран­ге­ло­ва, да­ва въз­мо­ж­ност на все­ки от 18-те ав­то­ри „да на­ме­ри сво­е­то мя­с­то и от­к­ри­ва 18 по­г­ле­да към све­та, в кой­то жи­ве­ем” – 18 пе­съ­чин­ки от не­о­бя­т­ния ду­ше­вен мир на съ­в­ре­мен­ния чо­век.
Те­ма­ти­ч­но и жан­ро­во твор­би­те са обо­со­бе­ни в 4 раз­де­ла: „Пле­те­ни­ца”, „Тре­пе­ти”, „Трън­че­та”, „Пре­во­ди”.Ав­то­ри­те, до­б­ре по­з­на­ти на бал­чи­ш­ка­та об­ще­с­т­ве­ност и най-ве­че на по­чи­та­те­ли­те на по­е­зи­я­та, раз­к­ри­ват бо­га­та га­ма от идеи и чу­в­с­т­ва, от емо­ци­о­нал­но от­но­ше­ние към при­ро­да­та, към гра­да, към съ­в­ре­ми­е­то въ­о­б­ще, към дел­ни­ч­но­то и пра­з­ни­ч­но­то, към ин­тим­ния свят на чо­ве­ка, към съ­к­ро­ве­но­то в ду­ша­та му.

Прави впе­ча­т­ле­ние из­чи­с­те­ни­ят и сте­г­нат из­каз на чу­в­с­т­ва­та, ли­п­са­та на са­мо­цел­ни и не­раз­би­ра­е­ми ме­та­фо­ри, /тър­се­щи ма­ни­ер­ност и ори­ги­нал­ни­че­не/; на­т­ра­п­чи­ва­та де­к­ла­ра­ти­в­ност на иде­и­те е от­с­тъ­пи­ла мя­с­то на мъ­д­ро­то и спо­кой­но пре­о­с­ми­с­ля­не на цен­но­с­ти­те. И в „пле­те­ни­ца­та” от раз­но­о­б­ра­з­ни въл­не­ния и про­во­ка­ции, и в из­с­т­ра­да­ни­те „тре­пе­ти” на сър­це­то, и в ла­ко­ни­ч­но из­ра­зе­ния ху­мор на „трън­че­та­та”, твор­ци­те илю­с­т­ри­рат бо­га­то вла­де­е­не на ези­ка и не­го­ви­те из­раз­ни сре­д­с­т­ва. То­ва е осо­бе­но ви­д­но при чу­де­с­ни­те пре­во­ди от ру­с­ки на Есе­нин и Ев­ту­шен­ко, ка­к­то и на по­л­с­кия Ян Ту­лик.
Част от по­е­ти­ч­ни­те твор­би и раз­ка­зи в сбор­ни­ка бя­ха пре­д­с­та­ве­ни от сво­и­те ав­то­ри. Из­ве­с­т­но е, че по­е­ти­те /до­ри и най-по­пу­ляр­ни­те/ не че­тат по най-до­б­рия на­чин сво­и­те твор­би – спом­ня­ме си мо­но­тон­но­то им че­те­не.То­ва, оба­че, в ни­ка­къв слу­чай не се от­на­ся до на­ши­те бал­чи­ш­ки ав­то­ри. С мно­го чу­в­с­т­во, ар­ти­с­ти­ч­но, мно­го въл­ну­ва­що, те че­то­ха сво­и­те сти­хо­ве, раз­ка­зи и есе­та под съ­п­ро­во­да и му­зи­кал­ни­те па­у­зи с та­лан­т­ли­ви им­п­ро­ви­за­ции на пи­а­но­то от Ва­лен­тин Шал­тев. Ве­чер­та се пре­вър­на в не­за­б­ра­ви­ма сре­ща с из­ку­с­т­во­то на сло­во­то.
„Сло­во­то, ко­е­то кър­ми чо­ве­ш­ки­те ду­ши,  сло­во­то, ко­е­то кре­пи сър­ца­та и умо­ве­те…”/Кон­с­тан­тин Ки­рил Фи­ло­соф

Мария АНДРЕЕВА