Да се ка­же, че уп­ра­в­ля­ва­щи­те ид­ват и си оти­ват в Бъл­га­рия, не е съ­в­сем вяр­но. 45 го­ди­ни ни уп­ра­в­ля­ва­ха ба­щи­те и дя­до­в­ци­те, а по­с­ле – 25 го­ди­ни де­ца­та и вну­ци­те – все пре­д­с­та­ви­те­ли на БКП, ко­я­то в над сто­го­ди­ш­на­та си ис­то­рия е сме­ня­ла мно­го­к­ра­т­но име­то си, но не и нра­ва си. А нра­вът и, ка­к­то и нра­вът на не­й­на­та вър­ху­ш­ка е та­къв, че във вси­ч­ки де­мо­к­ра­ти­ч­ни стра­ни ко­му­ни­з­мът е осъ­ден на­ред с фа­ши­з­ма, а за ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та но­мен­к­ла­ту­ра е на­ло­же­на лу­с­т­ра­ция. У нас, ръ­ко­во­ди­те­лят на та­ка на­ре­че­на­та „дя­с­на пар­тия“ ГЕРБ, се въз­хи­ща­ва от ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ди­к­та­тор Т.Жи­в­ков и ка­з­ва,че ще се гор­дее, ако на­п­ра­ви по­не ед­на сто­т­на от то­ва, ко­е­то е на­п­ра­вил чо­ве­кът, на ко­го­то е бил бо­ди­гард.

По­пу­ляр­на­та фра­за от на­ча­ло­то на пре­хо­да, че ако от из­бо­ри­те за­ви­се­ше не­що, щя­ха да ги за­б­ра­нят, с го­ди­ни­те ста­ва все по-ак­ту­ал­на. Из­бо­ри­те се пре­вър­на­ха в на­чин да се ле­ги­ти­ми­ра по­ли­ти­че­с­ка­та и ико­но­ми­че­с­ка власт на ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та  но­мен­к­ла­ту­ра­та и не­й­ни­те ко­пои от ДС. Е, ус­пя­ха! Ус­пя­ха до­ри по­ве­че, от­кол­ко­то са се на­дя­ва­ли. Ста­ни­шев ог­ла­вя­ва ПЕС, Бо­ко­ва се ки­п­ри на­че­ло на Юне­с­ко, Ста­лин­ка е ви­ден ев­ро­ко­ми­сар. Че­с­ти­то на ЕС!

В на­с­то­я­щия бъл­гар­с­ки пар­ла­мент има пре­д­с­та­ви­те­ли са­мо на ед­на пар­тия, на ня­ко­га­ш­на­та БКП, не­за­ви­си­мо ка­к­ви име­на са си сло­жи­ли и за ка­к­ви се пре­д­с­та­вят. И тъй ка­то ис­тин­с­ка опо­зи­ция там ве­че ня­ма, вси­ч­ки спо­ро­ве и би­т­ки ме­ж­ду БСП, ДПС, „Ата­ка“ и ГЕРБ се во­дят в име­то на ли­ч­ни ин­те­ре­си – кой по­ве­че да от­к­ра­д­не от на­пъл­но опу­с­то­ше­на­та дър­жа­ва, ко­я­то се е пре­вър­на­ла в за­ло­ж­на сто­ка и за ев­ро­пей­с­ки­те фон­до­ве, и за ру­с­ки­те ин­те­ре­си.

Уп­ра­в­ля­ва­щи­те Бъл­га­рия до­й­до­ха пре­ди 70 го­ди­ни за­е­д­но с тан­ко­ве­те на Чер­ве­на­та ар­мия и от то­га­ва ни­то са си оти­ш­ли, ни­то смя­тат да си хо­дят. Не слу­чай­но се вбе­ся­ват от вся­ко ис­ка­не да се де­мон­ти­рат па­ме­т­ни­ци­те на та­ка на­ре­че­ни­те „ос­во­бо­ди­те­ли“ и ста­ра­тел­но ги ми­ят от опи­та на все­ки да сло­жи мал­ко цвят на си­вия им бе­тон. Пре­вър­на­ха вла­ст­та в на­с­ле­д­с­т­ве­на при­ви­ле­гия и ни­кой, из­вън сре­ди­те на ня­ко­га­ш­на­та БКП и ре­п­ре­си­в­ния и апа­рат не по­лу­чи шанс за нор­мал­но и пер­с­пе­к­ти­в­но раз­ви­тие. Ето за­що, на­ро­дът ре­ши да си оти­де! И то­ва му ре­ше­ние не е от се­га. Спом­ням си, че още по вре­ме­то на мно­о­о­го зре­ли­ят со­ци­а­ли­зъм ЦК на БКП се бе­ше раз­т­ре­во­жил, че бъл­гар­ки­те не ис­кат да ра­ж­дат и за­б­ра­ни­ха абор­ти­те. Въ­п­ре­ки та­зи мяр­ка, на­се­ле­ни­е­то та­ка и не мо­жа да до­с­ти­г­не пла­ни­ра­ни­те от вла­ст­та 9 ми­ли­о­на. Аха, аха, да ста­нем, но не се ро­ди де­вет ми­ли­он­ни­ят бъл­га­рин. До­й­де 1989 го­ди­на и въ­п­ре­ки пре­с­т­ру­в­ки­те, че Бъл­га­рия ще се пре­вър­не в про­с­пе­ри­ра­ща ев­ро­пей­с­ка дър­жа­ва, го­ля­ма част от хо­ра­та не по­вяр­ва­ха на сла­д­ки­те при­ка­з­ки. След ка­то ви­дя­ха че пре­и­ме­ну­ва­на­та БКП на БСП пре­в­зе из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­ро­д­но съ­б­ра­ние, си сте­г­на­ха ба­га­жа и на­пу­с­на­ха за­ви­на­ги ро­ди­на­та. За­по­ч­на осъ­ще­с­т­вя­ва­не­то на по­пу­ляр­ния от вре­ме­то на Жи­в­ков виц:

„Аре­с­ту­ва­ли един чо­век, за­що­то се опи­т­вал да из­бя­га през гра­ни­ца­та. Осъ­ди­ли го на ня­кол­ко го­ди­ни за­т­вор. Ка­то ги из­ле­жал, го по­пи­та­ли, да­ли пак ще из­бя­га. Той ка­зал – да. От­но­во го осъ­ди­ли. Та­ка, ня­кол­ко пъ­ти. На­к­рая, на въ­п­ро­са, да­ли ще из­бя­га от стра­на­та, ако от­во­рят гра­ни­ца­та, той ка­зал, че ня­ма да из­бя­га, а ще се ка­чи на ня­кое дър­во. Учу­де­ни го по­пи­та­ли, за­що? А той от­го­во­рил: За да не ме сма­ч­кат тъл­пи­те, ко­и­то ще се втур­нат да бя­гат зад гра­ни­ца­та.“

Днес в Бъл­га­рия жи­ве­ят ве­ро­я­т­но око­ло 6 ми­ли­о­на, въ­п­ре­ки, че спо­ред из­би­ра­тел­ни­те спи­съ­ци над  7 ми­ли­о­на са гла­со­по­да­ва­те­ли­те. За­пу­с­те­ли­те се­ла, обе­з­лю­дя­ва­щи­те мал­ки и сре­д­ни гра­до­ве, пъл­ни­те пен­си­о­нер­с­ки клу­бо­ве и пра­з­ни­те учи­ли­ща, го­во­рят в по­л­за на ше­ст­те ми­ли­о­на, но вла­ст­та си пра­ви ог­лу­ш­ка за ис­ти­на­та. По­ве­че от 2 ми­ли­о­на бъл­га­ри са на­пу­с­на­ли дър­жа­ва­та за­ви­на­ги и в чу­ж­би­на се ра­ж­дат по­ве­че бъл­гар­с­ки де­ца, от­кол­ко­то тук, къ­де­то пре­об­ла­да­ва­що­то на­се­ле­ние е над 50- го­ди­ш­на въз­раст. Вме­с­то мер­ки за по­до­б­ря­ва­не ка­че­с­т­во­то на жи­вот, по­до­б­ря­ва­не ка­че­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то, съ­з­да­ва­не на ре­ал­ни ра­бо­т­ни ме­с­та и изо­б­що опит за за­дър­жа­не на мал­цин­с­т­во­то от мла­ди хо­ра тук, ре­к­тор на уни­вер­си­тет им по­со­чи тер­ми­нал 2, а ом­ра­за­та на вла­ст­та и об­с­лу­ж­ва­щи­те я ме­дии към про­те­с­ти­ра­щи­те за по­ве­че мо­рал в по­ли­ти­ка­та, до­с­ти­г­на аб­сур­д­ни ни­ва.

Пре­с­тъ­п­но­то по­ве­де­ние на Во­лен Си­де­ров, гну­с­на­та ко­а­ли­ция ме­ж­ду БСП, ДПС и „Ата­ка“, ли­ч­на­та вой­на ме­ж­ду Пър­ва­нов и Ста­ни­шев за по­ве­че власт, все по-ос­ко­тя­ва­щи­те и не­г­ра­мо­т­ни тъл­пи, ко­и­то оп­ре­де­лят ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те, сти­му­ли­рат и по­с­ле­д­ни­те сми­с­ле­ни хо­ра в стра­на­та да я на­пу­с­нат.

Че бъл­гар­с­ки­ят на­род си оти­ва, не е про­с­то ме­та­фо­ра. Ко­га­то мла­до­ст­та, кул­ту­ра­та, об­ра­зо­ва­но­ст­та и про­фе­си­о­на­ли­з­мът из­че­з­ват от на­се­ля­ва­щи­те те­ри­то­ри­я­та на та­ка на­ре­че­на­та ни дър­жа­ва, за ка­къв на­род мо­жем да го­во­рим? При­ма­ти­те, ко­и­то от­мъ­к­ват вси­ч­ко ме­тал­но от рел­си до па­ме­т­ни­ци на кул­ту­ра­та, от ре­ше­т­ки на ка­на­ли­за­ци­я­та до жи­ци­те на да­ле­ко­п­ро­во­ди­те, за да ги пре­да­дат във вто­ри­ч­ни су­ро­ви­ни за сто­тин­ки – то­ва ли е на­ро­дът? Та­ри­ка­ти­те, ко­и­то се при­с­ми­ват на мо­ра­ла и из­по­л­з­ват мъ­тил­ка­та на вре­ме­то за ли­ч­на из­го­да – то­ва ли е на­ро­дът? Па­ра­зи­ти­ра­щи­ят вър­ху не­ща­с­ти­е­то на хо­ра­та псе­в­до­е­лит с не­го­ви­те чал­гар­с­ки изя­ви и пар­ве­ню­ш­ки вкус – то­ва ли е на­ро­дът? Раз­м­но­жа­ва­ща­та се без­кон­т­рол­но по­ли­ти­че­с­ка по­ми­яр­щи­на, ко­я­то при­пя­ва“бо­ли ме гъ­зъ…“ и се бо­ри за дър­жа­в­на су­б­си­дия, за да си ку­пи скъ­пар­с­ки ав­то­мо­бил – то­ва ли е на­ро­дът?

На­в­ся­къ­де по све­та вла­ст­та ид­ва и си оти­ва, но на­ро­дът ос­та­ва. Са­мо в Бъл­га­рия на­ро­дът си оти­ва, а ли­ше­на­та от вся­ка­къв сми­съл власт стои на пук на вси­ч­ко сми­с­ле­но и въ­п­ре­ки 7-ме­се­ч­ни­те ис­ка­ния за ос­та­в­ка, се от­че­те пред са­ма­та се­бе си с ог­ром­ни ус­пе­хи и не­ви­ж­да­но по­до­б­ря­ва­не на со­ци­ал­ния си жи­вот.

Юлита ХРИСТОВА