Управляващите идват и си отиват, народът само си отива
Jan 22nd, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ПОЗИЦИИДа се каже, че управляващите идват и си отиват в България, не е съвсем вярно. 45 години ни управляваха бащите и дядовците, а после – 25 години децата и внуците – все представители на БКП, която в над стогодишната си история е сменяла многократно името си, но не и нрава си. А нравът и, както и нравът на нейната върхушка е такъв, че във всички демократични страни комунизмът е осъден наред с фашизма, а за комунистическата номенклатура е наложена лустрация. У нас, ръководителят на така наречената „дясна партия“ ГЕРБ, се възхищава от комунистическия диктатор Т.Живков и казва,че ще се гордее, ако направи поне една стотна от това, което е направил човекът, на когото е бил бодигард.
Популярната фраза от началото на прехода, че ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят, с годините става все по-актуална. Изборите се превърнаха в начин да се легитимира политическата и икономическа власт на комунистическата номенклатурата и нейните копои от ДС. Е, успяха! Успяха дори повече, отколкото са се надявали. Станишев оглавява ПЕС, Бокова се кипри начело на Юнеско, Сталинка е виден еврокомисар. Честито на ЕС!
В настоящия български парламент има представители само на една партия, на някогашната БКП, независимо какви имена са си сложили и за какви се представят. И тъй като истинска опозиция там вече няма, всички спорове и битки между БСП, ДПС, „Атака“ и ГЕРБ се водят в името на лични интереси – кой повече да открадне от напълно опустошената държава, която се е превърнала в заложна стока и за европейските фондове, и за руските интереси.
Управляващите България дойдоха преди 70 години заедно с танковете на Червената армия и от тогава нито са си отишли, нито смятат да си ходят. Не случайно се вбесяват от всяко искане да се демонтират паметниците на така наречените „освободители“ и старателно ги мият от опита на всеки да сложи малко цвят на сивия им бетон. Превърнаха властта в наследствена привилегия и никой, извън средите на някогашната БКП и репресивния и апарат не получи шанс за нормално и перспективно развитие. Ето защо, народът реши да си отиде! И това му решение не е от сега. Спомням си, че още по времето на мнооого зрелият социализъм ЦК на БКП се беше разтревожил, че българките не искат да раждат и забраниха абортите. Въпреки тази мярка, населението така и не можа да достигне планираните от властта 9 милиона. Аха, аха, да станем, но не се роди девет милионният българин. Дойде 1989 година и въпреки преструвките, че България ще се превърне в просперираща европейска държава, голяма част от хората не повярваха на сладките приказки. След като видяха че преименуваната БКП на БСП превзе изборите за Велико народно събрание, си стегнаха багажа и напуснаха завинаги родината. Започна осъществяването на популярния от времето на Живков виц:
„Арестували един човек, защото се опитвал да избяга през границата. Осъдили го на няколко години затвор. Като ги излежал, го попитали, дали пак ще избяга. Той казал – да. Отново го осъдили. Така, няколко пъти. Накрая, на въпроса, дали ще избяга от страната, ако отворят границата, той казал, че няма да избяга, а ще се качи на някое дърво. Учудени го попитали, защо? А той отговорил: За да не ме смачкат тълпите, които ще се втурнат да бягат зад границата.“
Днес в България живеят вероятно около 6 милиона, въпреки, че според избирателните списъци над 7 милиона са гласоподавателите. Запустелите села, обезлюдяващите малки и средни градове, пълните пенсионерски клубове и празните училища, говорят в полза на шестте милиона, но властта си прави оглушка за истината. Повече от 2 милиона българи са напуснали държавата завинаги и в чужбина се раждат повече български деца, отколкото тук, където преобладаващото население е над 50- годишна възраст. Вместо мерки за подобряване качеството на живот, подобряване качеството на образованието, създаване на реални работни места и изобщо опит за задържане на малцинството от млади хора тук, ректор на университет им посочи терминал 2, а омразата на властта и обслужващите я медии към протестиращите за повече морал в политиката, достигна абсурдни нива.
Престъпното поведение на Волен Сидеров, гнусната коалиция между БСП, ДПС и „Атака“, личната война между Първанов и Станишев за повече власт, все по-оскотяващите и неграмотни тълпи, които определят резултатите от изборите, стимулират и последните смислени хора в страната да я напуснат.
Че българският народ си отива, не е просто метафора. Когато младостта, културата, образоваността и професионализмът изчезват от населяващите територията на така наречената ни държава, за какъв народ можем да говорим? Приматите, които отмъкват всичко метално от релси до паметници на културата, от решетки на канализацията до жиците на далекопроводите, за да ги предадат във вторични суровини за стотинки – това ли е народът? Тарикатите, които се присмиват на морала и използват мътилката на времето за лична изгода – това ли е народът? Паразитиращият върху нещастието на хората псевдоелит с неговите чалгарски изяви и парвенюшки вкус – това ли е народът? Размножаващата се безконтролно политическа помиярщина, която припява“боли ме гъзъ…“ и се бори за държавна субсидия, за да си купи скъпарски автомобил – това ли е народът?
Навсякъде по света властта идва и си отива, но народът остава. Само в България народът си отива, а лишената от всякакъв смисъл власт стои на пук на всичко смислено и въпреки 7-месечните искания за оставка, се отчете пред самата себе си с огромни успехи и невиждано подобряване на социалния си живот.
Юлита ХРИСТОВА