Но­ва за­щи­те­на ме­с­т­ност ” Аро­ма­т­на ма­ти­о­ла”  на площ от 200 де­ка­ра в зем­ли­ще­то на Бал­чик се обо­со­бя­ва със за­по­вед на ми­ни­с­тъ­ра на окол­на­та сре­да и во­ди­те от май/2013. Мно­го­го­ди­ш­но­то тре­ви­с­то ра­с­те­ние е кри­ти­ч­но за­с­т­ра­ше­но и е за­щи­те­но съ­г­ла­с­но За­ко­на за био­ло­ги­ч­но­то раз­но­о­б­ра­зие. Цел­та е опа­з­ва­не на то­зи вид и не­го­во­то ме­с­то­о­би­та­ние. Има си­во-бе­ли ли­с­та и  жъл­те­ни­ка­ви  цве­то­ве. Един­с­т­ве­но­то мя­с­то у нас, къ­де­то е раз­про­с­т­ра­не­но, са скло­но­ве­те на Се­вер­но­то ни Чер­но­мо­рие, от Бал­чик към ме­с­т­ност Зе­лен­ка до нос Ка­ли­а­к­ра,  об­щи­на Ка­вар­на. От­ри­ца­тел­но дей­с­т­ва­щи­те фа­к­то­ри са ту­ри­с­ти­че­с­ка­та и ин­ф­ра­с­т­ру­к­тур­на­та дей­ност, ма­со­во­то за­ле­ся­ва­не с ин­ва­зи­в­ни ви­до­ве. Те­ри­то­ри­я­та, ко­я­то оби­та­ва, по­па­да в На­ту­ра 2000. В гра­ни­ци­те на но­ва­та за­щи­те­на ме­с­т­ност се за­б­ра­ня­ва про­мя­на пре­д­на­з­на­че­ни­е­то и на­чи­на на трай­но по­л­з­ва­не на зе­мя­та, про­у­ч­ва­ния и до­бив на по­д­зем­ни бо­га­т­с­т­ва, стро­и­тел­с­т­во­то, по­с­та­вя­не­то на вре­мен­ни обе­к­ти. Дру­го­то, ко­е­то не се раз­ре­ша­ва в “Аро­ма­т­на ма­ти­о­ла”, е вна­ся­не на не ме­с­т­ни ви­до­ве, па­ша на до­ма­ш­ни жи­во­т­ни от 1 март до 31 юли, раз­ко­па­ва­не и за­ле­ся­ва­не, а съ­що и па­ле­не на огън и ус­т­рой­ва­не на би­ва­ци. На­ру­ши­те­ли­те ще се на­ка­з­ват съ­г­ла­с­но За­ко­на за за­щи­те­ни­те те­ри­то­рии. Кон­т­ро­лът се осъ­ще­с­т­вя­ва ка­к­то от РИ­ОСВ – Вар­на, та­ка и от стра­на на об­щи­ни­те, в чи­я­то те­ри­то­рия по­па­да ме­с­т­но­ст­та.

balchik.com

Мно­го­го­ди­ш­но тре­ви­с­то ра­с­те­ние или по­лу­х­раст. Стъ­б­ла­та 15-50 cm ви­со­ки, раз­к­ло­не­ни, си­во-бя­ло на­п­лъ­с­те­ни. Ли­с­та­та 2-8 cm дъл­ги, про­дъл­го­ва­ти, ли­ро­ви­д­но или пе­ре­с­то-из­ря­за­ни, от  две­те стра­ни гъ­с­то си­во- бя­ло на плъ­с­те­ни . Съ­ц­ве­ти­я­та с 10- 18 cm дъл­ги, с 20- 30 цвя­та. Цве­то­ве­те с  4 гъ­с­то­в­ла­к­не­с­ти ча­ше­ли­с­т­че­та и 4 жъл­те­ни­ка­ви, жъл­те­ни­ка­во чер­ве­ни или жъл­то – ка­фя­ви вен­че­ли­с­т­че­та. Пло­дът  спле­с­на­та шу­шул­ка,  8-15  cm дъл­га. На­се­ко­мо­о­п­ра­ш­ва­що се ра­с­те­ние. Раз­м­но­жа­ва се със се­ме­на. Оби­та­ва спе­ци­фи­чен ха­би­тат – от­во­ре­ни тре­в­ни съ­о­б­ще­с­т­ва на край­б­ре­ж­ни мер­гел­ни скло­но­ве с ка­ме­ни­с­ти из­ла­зи. Вид със сла­ба кон­ку­рен­т­на спо­со­б­ност, сре­щащ се в най-бе­д­ни­те на хра­ни­тел­ни ве­ще­с­т­ва, су­хи, слън­че­ви ме­с­та. По­пу­ла­ци­и­те са фра­г­мен­ти­ра­ни, за­е­ма­на­та площ е под 10 km2, от­дел­ни­те су­б­по­пу­ла­ции са с площ от ня­кол­ко де­се­т­ки кв. m до 0,1(1) ha. Раз­про­с­т­ра­не­ние в Бъл­га­рия Чер­но­мор­с­ко край­б­ре­жие ( Сев.  – ме­ж­ду Бал­чик и ме­с­т­но­ст­та  Зе­лен­ка при нос Ка­ли­а­к­ра); до 50 m н. в.