В дре­в­ния свят му­зе­ят бил храм на му­зи­те. Днес му­зе­ят е храм на бо­ги­ня­та Клио, му­за и по­к­ро­ви­тел­ка на ис­то­ри­я­та. А в на­шия град Му­зе­ят има го­ля­мо­то пре­дим­с­т­во да бъ­де дом, да при­ю­ти и по­ка­же ча­с­ти от хра­ма Ме­т­ро­он на По­н­тий­с­ка­та май­ка на бо­го­ве­те – Ки­бе­ла. И не са­мо то­ва – тук се на­ми­рат ар­те­фа­к­ти­те от пър­ви­те ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки про­у­ч­ва­ния, осъ­ще­с­т­ве­ни под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на Ка­рел Шкор­пил, още в да­ле­ч­на­та 1907 г. През пе­ри­о­да 1937-40 г. в гра­да е от­во­рен му­зей, един­с­т­вен в Юж­на До­б­ру­джа, от кой­то при ру­мън­с­ко­то от­те­г­ля­не мно­го ек­с­по­на­ти са от­не­се­ни в Кон­с­тан­ца, а 20 го­ди­ни по-къ­с­но е въз­с­та­но­ве­на ис­то­ри­ко-ар­хе­о­ло­ги­че­с­ка сбир­ка, пре­ра­с­на­ла в дне­ш­ния Ис­то­ри­че­с­ки му­зей /ИМ/.

Днес, бал­чи­к­лии и го­с­ти на гра­да мо­гат да се по­ра­д­ват на об­но­ве­на­та ек­с­по­зи­ция на ИМ. Три­те за­ли на Му­зея про­с­ле­дя­ват по ин­те­ре­сен и мо­де­рен на­чин ис­то­ри­я­та на гра­да от пра­и­с­то­ри­я­та му, към ели­ни­с­ти­че­с­ка­та епо­ха, хра­ма на Ки­бе­ла, рим­с­кия пе­ри­од с гро­б­ни­ца. В пър­ва­та за­ла по­се­ти­те­лят по­лу­ча­ва пре­д­с­та­ва за най-ран­ни­те ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки до­ка­за­тел­с­т­ва за чо­ве­ш­ко при­съ­с­т­вие в Бал­чик – от 5-4 хи­ля­до­ле­тие пр.Хр.; за ет­ни­че­с­ка­та пъ­с­т­ро­та на ра­йо­на – тра­ки, ели­ни, ски­те и кел­ти. Във ви­т­ри­ни­те са из­ло­же­ни оръ­жия и ук­ра­си от ене­о­ли­т­на­та епо­ха; на­ред с тра­кий­с­ка­та ке­ра­ми­ка стои и ори­ги­на­лен съд с еги­пе­т­с­ки на­д­пис. Тук са по­ка­за­ни и пре­д­ме­ти от би­ри­ту­ал­ния не­к­ро­пол, за кой­то се до­пу­с­ка, че ве­ро­я­т­но е най-ран­ни­ят пра­бъл­гар­с­ки не­к­ро­пол по те­зи ме­с­та. /Спо­ред хи­по­те­за­та, че Ас­па­ру­хо­ви­те бъл­га­ри са би­ли пър­во тук, пре­ди да съ­з­да­дат сто­ли­ца­та Пли­с­ка./

Без съм­не­ние, из­к­лю­чи­те­лен ин­те­рес в Му­зея пре­ди­з­ви­к­ват из­ло­же­ни­те ста­туи, ко­ло­ни и ча­с­ти от хра­ма на Ки­бе­ла /най-до­б­ре за­па­зе­ни­ят ели­ни­с­ти­че­с­ки храм по за­па­д­ния бряг на Чер­но мо­ре/- скул­п­ту­ри­те на Май­ка­та Бо­ги­ня Ки­бе­ла, фрон­то­нът с Бог Хе­ли­ос, мал­ки­те скул­п­тур­ни гла­ви, сте­ли и на­д­пи­си, от ко­и­то раз­би­ра­ме, че Бо­ги­ня­та се на­ри­ча По­н­тий­с­ка Май­ка или По­н­тий­с­ка Бо­ги­ня, а хра­мът и Ме­т­ро­он. Кул­то­ва­та сгра­да е стро­е­на през 280-260 г. пр.Хр., а изо­с­та­ве­на през 364-378 г. пр.Хр. при им­пе­ра­тор Ва­ленс.

Дви­жей­ки се сво­бо­д­но от І към ІІІ за­ла и по­с­ле от­но­во към І, по­се­ти­те­лят ще ви­ди ин­те­ре­с­ни гро­б­ни съ­о­ръ­же­ния от­но­во от Рим­с­ка­та епо­ха – пра­во­ъ­гъл­на гро­б­на ка­ме­ра; фа­мил­на гро­б­ни­ца с ос­тан­ки на два­ма ду­ши, кре­ми­ра­ни ос­тан­ки от тре­ти чо­век в брон­зов съд ка­то ур­на, ве­ро­я­т­но фа­ми­лия с ви­со­ко об­ще­с­т­ве­но по­ло­же­ние /ле­кар и жрец/; ре­п­ли­ки от на­д­г­ро­б­ни пло­чи, торс на Бог Ди­о­нис и на Бог Пан, на Ефе­б­с­ки де­к­рет от Гим­на­зи­о­на на Ди­о­ни­со­по­лис и др.

Още мно­го ин­те­ре­с­ни ек­с­по­на­ти ще спрат вни­ма­ни­е­то на по­се­ти­те­ля – ре­п­ли­ка на тра­кий­с­ка­та ко­ле­с­ни­ца, мор­с­ко оръ­дие от 18 в. Оръ­ди­е­то е ори­ги­нал­но, с кон­сер­ва­ци­он­на об­ра­бо­т­ка и въз­с­та­но­вен ла­фет; го­ля­ма дър­ве­на ко­т­ва, по­к­ри­та с оло­во, ре­с­та­в­ри­ра­на с фи­нан­со­во да­ре­ние от 1 000 лв. от но­та­ри­ус Об­ре­тен Об­ре­те­нов.

Лю­бо­з­на­тел­ни­ят по­се­ти­тел ще се по­ра­д­ва на мно­го ек­с­по­на­ти, не са­мо за­що­то те са зна­ци на чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия и ци­ви­ли­за­ция от вре­ме­то / а и мно­го по-ра­но/, на­при­мер на им­пе­ра­тор Юс­ти­ни­ян, та чак до 18-19 век. Го­ля­ма част от тях са тук, в Му­зея, бла­го­да­ре­ние на чо­ве­ш­ка­та за­ин­те­ре­со­ва­ност и ще­д­рост, на скром­ни­те и без­ко­ри­с­т­ни да­ри­те­ли. А те­зи бла­го­ро­д­ни чо­ве­ш­ки про­я­ви са тол­ко­ва не­об­хо­ди­ми днес, в на­ше вре­ме.

За­що­то но­ва­та ек­с­по­зи­ция на Му­зея, об­но­ве­ни­ят и ста­нал тол­ко­ва при­в­ле­ка­те­лен за око­то и до­с­тъ­пен за ума дом на Му­за­та Ис­то­рия, е ре­зул­тат от об­щи­те уси­лия на съ­т­ру­д­ни­ци­те на Му­зея, на упо­ри­то­ст­та на ди­ре­к­то­ра Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва, на ока­за­но­то съ­дей­с­т­вие от РИМ Вар­на и пре­ди вси­ч­ко от фи­нан­со­ви­те сре­д­с­т­ва на Об­щи­на­та и Аме­ри­кан­с­кия на­у­чен цен­тър Со­фия и фон­да­ция „Аме­ри­ка за Бъл­га­рия”. Уси­лия и упо­ри­тост, без ко­и­то ня­ма ус­пех ни­коя чо­ве­ш­ка дей­ност. И ще­д­рост, ка­к­то ма­те­ри­ал­на, та­ка и ду­хо­в­на, без ко­я­то тя е не­о­съ­ще­с­т­ви­ма. Да, ще­д­ро­ст­та е би­ла при­съ­ща на Бо­ги­ня­та Май­ка Ки­бе­ла, ко­я­то да­ря­ва­ла със сла­д­ки и цве­тя жи­тел­ки­те на дре­в­ния Ди­о­ни­со­по­лис. Мо­же би та­зи ще­д­рост ще про­дъл­жи да осе­ня­ва и бо­га­ти­те хо­ра на гра­да, за да мо­же Му­зе­ят в Бал­чик да ни ра­д­ва, а и за­ра­д­ва с но­ви ар­те­фа­к­ти от хра­ма на Ки­бе­ла.

Мария АНДРЕЕВА