Коледари от ч-ще “В. Левски” – Балчик пеят и нареждат автентични български коледни песни и послания.

Фото: Евдокия ВЕЛИКОВА

Рождество Христово

В На­за­рет, ма­лък град в Га­ли­лея жи­ве­е­ло мла­до и скром­но мо­ми­че на име Ма­рия, ко­е­то ско­ро щя­ло да се омъ­жи за Йо­сиф  дър­во­де­лец от съ­щия град. Но Бог из­б­рал то­ва оби­к­но­ве­но мо­ми­че, да­рил я с бла­го­во­ле­ние да ро­ди Спа­си­те­ля. Из­п­ра­тил и Ан­гел Га­в­ра­ил с по­с­ла­ние да из­ве­с­ти че тя ще ро­ди син. „ Здра­вей Бла­го­да­т­на! Го­с­под е с теб. Бла­го­с­ло­ве­на си ти ме­ж­ду же­ни­те!” Ма­рия се въл­ну­ва­ла,  че ще ро­ди Спа­си­те­ля, но не раз­би­ра­ла как ще се сдо­бие с де­те след ка­то не е омъ­же­на. „ То­ва де­те ще се ро­ди чрез чу­до. Бог ще ти го да­де. То­ва де­те на ко­е­то ще бъ­деш май­ка, ще бъ­де свя­то и ще се на­ре­че Бо­жи­ят Син”  ка­зал Ан­ге­ла. След та­зи уди­ви­тел­на вест тя от­го­во­ри­ла : „ Ето аз съм Го­с­по­д­на слу­ги­ня, не­ка бъ­де ка­к­то ти ка­за”.

Ко­га­то на­б­ли­жи­ло вре­ме за ра­ж­да­не на Бо­жия Син, Рим­с­ки­ят им­пе­ра­тор Ав­густ на­ре­дил да се из­вър­ши пре­б­ро­я­ва­не на на­се­ле­ни­е­то. Все­ки по­да­ник бил длъ­жен да оти­де там от къ­де­то про­из­хо­ж­да ро­дът му, за да бъ­де ре­ги­с­т­ри­ран.

Пра­ве­д­ния Йо­сиф й де­ви­ца­та Ма­рия би­ли и два­ма­та от ро­да на Цар Да­вид от Из­ра­ел, за­то­ва по­е­ли по дъл­ги­ят път към Ви­т­ле­ем. От го­ле­мия при­лив на ид­ва­щи хо­ра в гра­да би­ло тру­д­но да се на­ме­ри по­д­с­лон за но­щу­ва­не. За да не но­щу­ват под от­к­ри­то не­бе те оти­ш­ли в обо­ра на стра­но­п­ри­ем­ни­ца­та, по­дът бил по­с­т­лан със сла­ма, а в сре­да­та би­ли яс­ли­те къ­де­то се хра­нел до­би­тъ­ка. През та­зи нощ се ро­дил Бо­жия син  Ии­сус Хри­с­тос. Ма­рия по­ви­ла си­нът си в то­п­ла пе­ле­на и го по­ло­жи­ла в яс­ла, ко­я­то ста­на­ла не­го­ва люл­ка.

На не­бе­то за­т­ре­п­тя­ла яр­ка зве­з­да. Го­с­под съ­о­б­щил на све­та за ра­ж­да­не­то на своя син Спа­си­тел по един пре­к­ра­сен на­чин пра­тил ве­с­то­но­сец от не­бе­то. Но не до ца­ре и им­пе­ра­то­ри, те би­ли бо­га­ти и зна­т­ни хо­ра, ко­и­то ня­ма­ли ну­ж­да от спа­се­ние. Пра­тил Ан­гел Го­с­по­ден при бе­д­ни­те, но вяр­ва­щи ов­ча­ри, ко­и­то се ми­с­ле­ли за гре­ш­ни­ци. В съ­ща­та нощ, не да­леч от Ви­т­ле­ем па­с­ти­ри раз­го­ва­ря­ли око­ло за­па­лен огън, на­г­ле­ж­да­ли в тъ­ма­та сво­и­те ста­да, па­зе­ли ги от ди­ви зве­ро­ве. Не­бе­то про­с­ве­т­ля­ло и от не­го сля­зъл Ан­гел Го­с­по­ден  ве­с­то­но­сец. „ Не се бо­и­те  ка­зал той. Бла­го ве­с­тя­вам Ви го­ля­ма ра­дост. Днес ви се ро­ди в гра­да на Да­вид спа­си­тел, ко­и­то е Хри­с­тос Го­с­под. Ще на­ме­ри­те де­те по­ви­то и ле­жа­що в яс­ла  то­ва ще Ви бъ­де зна­кът”.

Вне­за­п­но в но­щ­та за­си­я­ла све­т­ли­на. Не­бе­то се от­во­ри­ло. Яви­ли се Ан­ге­ли и за­пе­ли в хор: „ Сла­ва на Бо­га във ви­си­ни­те и мир на зе­мя­та, ме­ж­ду чо­ве­ци­те бла­го­во­ле­ние”. Вси­ч­ки се ра­д­ва­ла на Бо­жи­я­та Сла­ва. Ов­ча­ри­те ис­ка­ли да ос­та­не та­ка кра­си­во за ви­на­ги, да бъ­дат бли­зо до не­бе­то и Ан­ге­ли­те. Пра­з­нен­с­т­во­то свър­ши­ло. С пе­с­ни Ан­ге­ли­те се въз­не­с­ли на ви­со­ко, на ви­со­ко, до ка­то пре­с­та­на­ли да се ви­ж­дат и чу­ват.

Па­с­ти­ри­те ос­та­ви­ли ста­да­та си да ле­жат око­ло огъ­ня и тръ­г­на­ли за Ви­т­ле­ем да тър­сят Бо­га спа­си­тел. На­ме­ри­ли обо­ра ка­к­то им дал знак Ан­ге­ла. Пър­ви ви­де­ли Мла­де­не­ца в яс­ла­та. Све­ли гла­ви пред не­го и се по­к­ло­ни­ли през Го­с­под Исус Хри­с­тос и Бо­жи­я­та май­ка Ма­рия.

На връ­ща­не те раз­ка­з­ва­ли на вси­ч­ки „ Ро­ди се спа­си­те­лят, Ан­ге­лът ни го ка­за. Той ле­жи се­га в яс­ли­те. Иде­те и ще го ви­ди­те”.

От ро­ж­де­ния ден на Бо­гу мла­де­не­цът Го­с­под Ии­сус Хри­с­тос (25.12  07.01 ) Ко­ле­да за­по­ч­ва на­ча­ло­то на на­ше­то ле­то­б­ро­е­не.

/Б.Т/