Бъ­д­ни ве­чер  Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во и Ко­ле­да са най-ра­до­с­т­ни­те пра­з­ни­ци в хри­с­ти­ян­с­ки­те се­мей­с­т­ва по све­та. От де­те и до днес де­нят на Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во е за мен и се­мей­с­т­во­то ми пра­з­ник. По­м­ня го­ди­ни­те ко­га­то бра­тя­та ми бя­ха мом­че­та. Съ­би­ра­ха се с те­х­ни връ­с­т­ни­ци, а ма­ма ги уче­ше на Ко­ле­д­ни пе­с­ни и ко­ле­ду­ва­не. Ко­га­то в пра­з­ни­ч­на­та ве­чер се съ­би­ра­х­ме в то­п­ла­та стая око­ло ма­са­та ку­че­та­та за­лай­ва­ха. Ко­ле­да­ри­те за­пя­ва­ха : „ Ста­ни Ни­не, от­во­ри ни…”. Ве­се­ло на­с­т­ро­е­ние из­пъл­ва­ше до­мът ни. Зи­ми­те то­га­ва бя­ха лю­ти. Мом­че­та­та вли­за­ха, из­тър­с­ва­ха на­ву­ш­та от сне­га, а ли­ца­та им ве­се­ли по­ру­ме­не­ли от сту­да, ра­до­с­т­но ту­п­те­ше де­т­с­ко­то ми сър­це.

Пра­з­ну­ва­х­ме вся­ка Ко­ле­да, съ­би­ра­х­ме се вси­ч­ки по­ра­с­на­ли де­ца, с де­ца и вну­ци по тра­ди­ция при ма­ма. По­м­ня ед­на от ко­ле­д­ни­те ве­че­ри  къ­ща­та ни бе­ше пре­пъл­не­на от мно­го­лю­д­но­то    ни се­мей­с­т­во. До­й­до­ха Ко­ле­да­ри мла­ди мом­че­та от чи­та­ли­ще­то. Бе­ше ни ве­се­ло и ра­до­с­т­но на вси­ч­ки. Ма­ма пе­е­ше с Ко­ле­да­ри­те „ Со­кол го­ни яре­би­ца… „  на­пя­ва­ха се то­ва бе­ше по­с­ле­д­на­та ни Ко­ле­да за­е­д­но…

След ма­ма, ние, въз­ра­с­т­ни­те про­дъл­жи­х­ме тра­ди­ци­я­та бя­х­ме със се­мей­с­т­ва­та си в тая свя­та нощ .

Днес от­но­во е бъ­д­ни ве­чер- Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во. Че­т­върт век из­ми­на от по­с­ле­д­на­та ни Ко­ле­да с ма­ма. До­й­до­ха съ­щи­те Ко­ле­да­ри от чи­та­ли­ще­то с акор­де­он и гай­да. То­га­ва бя­ха мла­ди мом­че­та, а се­га уле­г­на­ли мъ­же с мла­до по­пъл­не­ние в дру­жи­на­та. Ед­ри сна­ж­ни бъл­га­ри със си­я­е­щи ли­ца с ямур­лу­ци на ра­ме­не и ге­ги в ръ­це. До­б­ри ста­ни­ни­ка на дру­жи­на­та во­де­ше с бъ­к­ли­ца. И за­пя­ха, мо­щ­ни­те им гла­со­ве до­ко­с­на­ха не ед­но сър­це  де­ца­та ми, се­с­т­ра ми с не­й­ни­те де­ца и съ­се­ди­те от це­лия вход. Сър­це­то ми лу­до ту­п­те­ше тъй ка­к­то в де­т­с­ки­те ми го­ди­ни. Те вне­со­ха мно­го ра­дост и све­т­ли­на в на­шия дом  тая нощ ко­га­то Бог се е ро­дил!

За­ми­с­лям се се­га, ко­га­то два­ма­та ми бра­тя и ед­на­та ми се­с­т­ра са в от­въ­д­но­то, де­ца­та ни ще за­па­зят ли тра­ди­ци­и­те на те­зи све­т­ли пра­з­ни­ци и след нас. Да се съ­би­рат и пра­з­ну­ват за­е­д­но, да ка­дят с та­мян то­п­ли по­га­чи, да по­дър­жат жив огъ­ня в се­мей­но­то ог­ни­ще. Ня­кои ден да пре­да­дат за­ве­ти­те и на те­х­ни­те де­ца и та­ка до­ка­то свят све­ту­ва Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во ще се пра­з­ну­ва.

Цонка СИВКОВА