На­пъл­но съ­и­з­ме­ри­ма с вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­ем е кни­га­та „Пе­сен­та на гу­гу­т­ки­те” на на­шия съ­г­ра­ж­да­нин Ен­чо Пе­т­ров Ди­ми­т­ров, ро­ден в до­б­ру­джан­с­ко­то се­ло Те­ле­риг пре­ди 60 го­ди­ни. Тя пре­ди­з­ви­к­ва най-оби­к­но­ве­ни, об­що­чо­ве­ш­ки въл­не­ния и ни ка­ра да си спом­ним де­т­с­т­во­то, свои ста­ри пре­жи­вя­ва­ния и впе­ча­т­ле­ния, кон­к­ре­т­ни фи­зи­че­с­ки ли­ца, ста­на­ли про­то­ти­пи в от­дел­ни­те раз­ка­зи. На­пи­са­но е и е би­ло. Оно­ва, ко­е­то се е слу­ч­ва­ло и от­но­во ще се слу­ч­ва – ра­до­ст­та от здра­ве­то, из­жи­вя­ва­не­то на лю­бо­в­та, пре­к­ло­не­ни­е­то пред при­ро­да­та, за­до­вол­с­т­во­то от тру­да. Чу­д­ни­ят свят на жи­во­т­ни­те е пре­д­с­та­вен с го­ля­ма обич и раз­би­ра­не­то, че хо­ра­та ка­то об­щу­ват с тях ста­ват не­пре­мен­но по-до­б­ри.

Ав­то­рът е из­по­л­з­вал мно­го ди­а­ле­к­т­ни ду­ми /стър­га, ко­с­ко­джа, мо­хар и др/. Пре­дал е до­б­ру­джан­с­ка­та реч съ­в­сем то­ч­но. Вни­к­нал е в зна­чи­мо­ст­та на на­ро­д­ния го­вор, за да из­ра­зи си­ла­та на ези­ка, про­съ­ще­с­т­ву­вал и в Се­вер­на , и в Юж­на До­б­ру­джа, не­за­ви­си­мо от по­ли­ти­че­с­ко­то на­ци­о­нал­но раз­де­ле­ние .

В раз­ка­зи­те „Ар­тек”, „За­къ­с­ня­ла съл­за”, „Пе­сен­та на гу­гу­т­ки­те”, а и не са­мо в тях, ние вяр­ва­ме на ге­ро­и­те и пре­съ­з­да­де­на­та с Ен­чо­вия на­тю­рел дей­с­т­ви­тел­ност. Ди­а­ло­зи­те са мал­ко, но са на­си­те­ни емо­ци­о­нал­но, вну­ша­ва­щи се­ми­о­ти­ч­ни и се­ман­ти­ч­ни зна­че­ния на сло­во­съ­че­та­ни­я­та, съ­б­ра­ни в кон­к­ре­тен кон­текст. На­ши­ят Ен­чо, от ли­те­ра­ту­рен клуб „Й.Кръ­ч­ма­ров” Бал­чик, по­с­ти­га обе­к­ти­в­ност и ав­тен­ти­ч­ност в опи­с­ва­не­то на ху­до­же­с­т­ве­ни­те ге­рои и ни пра­ви съ­п­ри­ча­с­т­ни на те­х­ни­те пре­жи­вя­ва­ния. Уло­вил е ри­тъ­ма на жи­во­та, ка­к­то се ка­з­ва – пре­т­во­рил е раз­ли­ч­ни ком­би­на­ции на чо­ве­ш­ки­те дей­с­т­вия, усе­тил е въ­тъ­ка на на­ро­д­ни­те ни оби­чаи, до­б­ру­джан­с­ки­те тра­ди­ции и бит.

Кни­га­та „Пе­сен­та на гу­гу­т­ки­те” по­д­с­ка­з­ва, че ще има и сле­д­ва­ща кни­га. Кни­га с из­на­чал­на си­ла, ид­ва­ща от ро­д­но­то се­ло, от ро­д­на­та при­ро­да, от на­ро­д­ния ха­ра­к­тер. Ка­к­ва ли ще е тя? Ус­пех при на­пи­с­ва­не­то и.

Георги ЙОВЧЕВ