Енчо Димитров написа сборник от разкази “Песента на гугутките”
Jan 8th, 2014 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВО, ПОЗИЦИИ
Напълно съизмерима с времето, в което живеем е книгата „Песента на гугутките” на нашия съгражданин Енчо Петров Димитров, роден в добруджанското село Телериг преди 60 години. Тя предизвиква най-обикновени, общочовешки вълнения и ни кара да си спомним детството, свои стари преживявания и впечатления, конкретни физически лица, станали прототипи в отделните разкази. Написано е и е било. Онова, което се е случвало и отново ще се случва – радостта от здравето, изживяването на любовта, преклонението пред природата, задоволството от труда. Чудният свят на животните е представен с голяма обич и разбирането, че хората като общуват с тях стават непременно по-добри.
Авторът е използвал много диалектни думи /стърга, коскоджа, мохар и др/. Предал е добруджанската реч съвсем точно. Вникнал е в значимостта на народния говор, за да изрази силата на езика, просъществувал и в Северна , и в Южна Добруджа, независимо от политическото национално разделение .
В разказите „Артек”, „Закъсняла сълза”, „Песента на гугутките”, а и не само в тях, ние вярваме на героите и пресъздадената с Енчовия натюрел действителност. Диалозите са малко, но са наситени емоционално, внушаващи семиотични и семантични значения на словосъчетанията, събрани в конкретен контекст. Нашият Енчо, от литературен клуб „Й.Кръчмаров” Балчик, постига обективност и автентичност в описването на художествените герои и ни прави съпричастни на техните преживявания. Уловил е ритъма на живота, както се казва – претворил е различни комбинации на човешките действия, усетил е вътъка на народните ни обичаи, добруджанските традиции и бит.
Книгата „Песента на гугутките” подсказва, че ще има и следваща книга. Книга с изначална сила, идваща от родното село, от родната природа, от народния характер. Каква ли ще е тя? Успех при написването и.
Георги ЙОВЧЕВ