Хра­мът на Бо­ги­ня­та май­ка – Ки­бе­ла в Бал­чик бе обект на по­се­ще­ние и об­съ­ж­да­не на 7 де­кем­в­ри 2013 г.от гру­па, сфор­ми­ра­на във Фей­с­бук със съ­що­то име. В Ис­то­ри­че­с­кия му­зей на Бал­чик до­й­до­ха 12 за­па­ле­ни в хо­би­то си мла­ди хо­ра, ко­и­то с удо­вол­с­т­вие из­с­лу­ша­ха ди­ре­к­то­ра на ИМ Бал­чик Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва.  Тя раз­ка­за как през ап­рил 2007 г., при стро­и­тел­ни ра­бо­ти в бли­зост до гра­д­с­ка­та ба­ня и па­за­ра в Бал­чик ба­ге­рът по­па­да на ан­ти­ч­на ре­ли­ги­о­з­на сгра­да. Раз­ко­п­ки­те на два­ма спе­ци­а­ли­с­ти от РИМ Вар­на /Игор Ла­за­рен­ко и Ели­на Мир­че­ва/, от ИМ Бал­чик /Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва/и на Ни­ко­лай Ша­ран­ков от СУ „Св.Кл.Ох­ри­д­с­ки” до­ка­з­ват, че то­ва е най-до­б­ре за­па­зе­ни­ят до­се­га храм на Ки­бе­ла – Ве­ли­ка­та май­ка на бо­го­ве­те. Вси­ч­ки бал­чи­к­лии ед­ва се­га на­у­ча­ват, че под тях има го­лям ан­ти­чен град и та­ки­ва сгра­ди ка­то хра­ма на Ки­бе­ла са съ­в­сем ес­те­с­т­ве­но при­съ­с­т­ва­щи в би­та и кул­ту­ра­та на хо­ра­та, жи­ве­ли по те­зи ме­с­та. А то­ва са дре­в­ни­те ци­ви­ли­за­ции на тра­ки, гър­ци, рим­ля­ни, сла­вя­ни, бъл­га­ри, тур­ци , ру­мън­ци .

По­с­т­рой­ка­та на хра­ма е пра­во­ъ­гъл­на, с площ 93,5 кв.м. ка­то раз­ме­ри­те на дъл­ги­те сте­ни 11.40 м., а на къ­си­те стра­ни  8.70 м. Съ­с­тои се от пре­д­д­ве­рие и цен­т­рал­на част, а пред юж­на­та сте­на е имал 4 стъ­па­ла. Има из­по­л­з­ва­ни еле­мен­ти в ко­ло­ни­те и фрон­то­ни­те от Йо­ний­с­кия и До­рий­с­ки стил. По­ч­ти вси­ч­ки на­ме­ре­ни в не­го ста­туи са на Ки­бе­ла. Тя е об­ле­че­на в дъ­лъг хи­тон и хи­ма­ти­он, се­д­на­ла е на трон и дър­жи тим­пан в ля­ва­та ръ­ка. При че­ти­ри от на­ме­ре­ни­те ста­ту­е­т­ки в ску­та на бо­ги­ня­та е ле­г­нал лъв. Бо­ги­ня­та от ос­но­в­на­та ста­туя в хра­ма е об­ле­че­на в дъ­лъг хи­тон, с пре­ме­т­нат през ля­во­то ра­мо и ску­та хи­ма­ти­он. Тя е се­д­на­ла на трон. В дя­с­на­та си ръ­ка дър­жи фи­а­ла, а в ля­ва­та  ле­ко из­не­се­на встра­ни, ве­ро­я­т­но е дър­жа­ла же­зъл. Лъ­вът, тол­ко­ва стар сим­вол, е кле­к­нал от дя­с­на­та стра­на на тро­на.

В ин­те­ре­с­на пре­зен­та­ция ди­ре­к­то­рът на ИМ Бал­чик Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва, пре­д­с­та­ви пред лю­бо­пи­т­на­та Фей­с­г­ру­па ка­к­во е от­к­ри­то и с кол­ко труд.

В хра­ма са от­к­ри­ти 27 из­ця­ло или по­ч­ти из­ця­ло за­па­зе­ни на­д­пи­са и ня­кол­ко по-мал­ки фра­г­мен­та. Вси­ч­ки те­к­с­то­ве, с из­к­лю­че­ние на един, са на гръ­ц­ки език. Най-ран­ни­те на­д­пи­си са от III в.пр.Хр. Най-къ­с­ни­ят текст е и един­с­т­ве­ни­ят на ла­тин­с­ки език, да­ти­ран е в пър­ва­та че­т­върт на IV в. На­д­пис от I в. ин­фор­ми­ра за бо­га­то да­ре­ние, вклю­ч­ва­що по­с­ве­ща­ва­не на ста­туи и ре­ле­фи, ук­ра­ся­ва­не на све­ти­ли­ще­то и из­ди­га­не на по­к­ри­та ко­ло­на­да.Мно­го ком­пе­тен­т­но и бър­зо с на­д­пи­си­те се е спра­вил уче­ни­ят от СУ „Св.Кл.Ох­ри­д­с­ки” Ни­ко­лай Ша­ран­ков – из­ра­зи въз­хи­ще­ни­е­то си Р.Ен­че­ва.

На хра­ма би­ли да­ря­ва­ни и имо­ти, ло­зя, ра­бо­тил­ни­ци и сгра­ди, ко­и­то се от­да­ва­ли под на­ем и с по­лу­че­ни­те при­хо­ди се ор­га­ни­зи­ра­ли пра­з­ни­ци­те на бо­ги­ня­та. На­у­ча­ва­ме и за на­ли­чи­е­то на хра­мо­ви ро­би, ка­к­то и за ар­хив от до­ку­мент, къ­де­то по­д­ро­б­но са впи­са­ни вси­ч­ки да­ре­ния. Най-дъл­ги­ят де­к­рет е по­с­ве­тен на тра­ки­е­ца Мо­ка­по­рис, на­з­на­чен от цар Ре­ме­талк I за стра­тег, кой­то по­д­по­ма­гал Ди­о­ни­со­по­лис /гръ­ц­ко­то име на дн. град Бал­чик /в мир­но вре­ме и във вой­на­та “сре­щу об­щи­те от­въд­ду­на­в­с­ки вра­го­ве”.

Сред до­ку­мен­ти­те, на­ме­ре­ни в хра­ма, има спи­съ­ци на жре­ци и слу­жи­те­ли на Ки­бе­ла. Ре­ли­ги­о­з­но­то сдру­же­ние пра­з­ну­ва­ло не­й­ния култ на пър­во чи­с­ло от все­ки ме­сец. Ос­но­в­ни­ят пра­з­ник на Ки­бе­ла бил че­с­т­ван от по­ли­са /гра­да/  през ме­сец та­в­ре­он /про­ле­т­ни­те ме­се­ци/. От на­д­пис на­у­ча­ва­ме и за друг не­ин пра­з­ник, в кой­то уча­с­т­ва­ли са­мо же­ни, ко­и­то съ­би­ра­ли цве­тя, ор­га­ни­зи­ра­ли ше­с­т­вие и из­вър­ш­ва­ли жер­т­во­п­ри­но­ше­ния.

Хра­мът бил раз­ру­ша­ван не­кол­ко­к­ра­т­но. Опо­жа­рен е през 378 г., за­е­д­но с де­се­т­ки дру­ги се­ли­ща в Ми­зия и Ски­тия, раз­г­ра­бе­ни от го­ти­те, ко­и­то две го­ди­ни по-ра­но се за­се­ли­ли в те­зи об­ла­с­ти в ка­че­с­т­во­то им на рим­с­ки фе­де­ра­ти. По­т­вър­ж­да­ват го и най-къ­с­ни­те мо­не­ти, от­к­ри­ти под пласт въ­г­ле­ни и на­чу­пе­ни ке­ре­ми­ди в на­о­са. Вър­ху тях са ли­ко­ве­те на им­пе­ра­то­ри­те Ва­лен­ти­ни­ан I (364-375) и Ва­ленс (364-378). След то­зи по­г­ром хра­мът не е въз­с­та­но­вя­ван. През V или VI в. зна­чи­тел­на част от сгра­да­та е раз­г­ра­де­на до ни­во­то, на ко­е­то е за­па­зе­на до днес. През 544-545 г. хра­мът е уда­рен от мор­с­ка въл­на и го за­си­п­ва зем­на ма­са, ко­я­то се е свли­ча от се­ве­ро­и­з­ток. При­ро­д­но­то бе­д­с­т­вие за­пе­ча­т­ва хра­ма за 15 ве­ка, за да бъ­де от­к­ри­то и съ­х­ра­не­но за гор­дост на Бал­чик и Бъл­га­рия.

С те­зи ми­с­ли фей­с­бу­к­г­ру­па­та, во­де­на от Ан­то­а­не­та Ге­ор­ги­е­ва /Со­фия/ и Ко­с­та­дин Ди­мов /Бур­гас/из­ра­зи же­ла­ние да по­мо­г­не с ка­к­во­то мо­же, най-мал­ко­то с ин­фор­ма­ция и ре­к­ла­ма, за да се на­ме­рят па­т­ри­о­ти­ч­но на­с­т­ро­е­ни ин­ве­с­ти­то­ри, ко­и­то да вър­нат зна­чи­мо­ст­та на хра­ма на Ки­бе­ла ка­то све­то­вен му­зей. Мно­го се на­дя­ва­ха на при­съ­с­т­ви­е­то на Ва­ле­рия Фол и Ге­ор­ги Ми­шев от Пло­в­див, ко­и­то са мно­го ве­щи в та­зи ис­то­ри­че­с­ка ма­те­рия. Ва­ж­но е и гла­су­ва­не­то на ис­тин­с­ки за­ко­но­да­те­лен до­ку­мент за кул­тур­но-ис­то­ри­че­с­ко­то на­с­ле­д­с­т­во у нас, ина­че ще гле­да­ме за­ви­с­т­ли­во тур­ци­те и гър­ци­те, ко­и­то с ед­но ка­мъ­че въз­в­ръ­щат ис­то­ри­че­с­ка­та па­мет, ле­ген­ди­те тръ­г­ват и пра­вят кул­ту­рен, ре­ли­ги­о­зен, ис­то­ри­че­с­ки и ка­къ­в­то друг ис­ка­те ту­ри­зъм.

Ве­чер­та в хо­тел-ре­с­то­рант „Бал­чик”, по­с­ве­те­на на Ки­бе­ла, мла­ди­те пре­вър­на­ха в кар­на­вал, ка­то вси­ч­ки же­ни бя­ха об­ле­че­ни ка­то бо­ги­ни, а К.Ди­мов ка­то Ди­о­ген с лам­па­та, кой­то ос­ве­тя­вал пъ­тя си в тър­се­не на чо­ве­ка.”Хо­ра мно­го, чо­ве­ци  мал­ко”, „За да при­чи­ниш мъ­ка на за­ви­с­т­ни­ци­те, тря­б­ва да си в до­б­ро на­с­т­ро­е­ние”- афо­ри­з­ми на Ди­о­ген. Уме­ят да се ве­се­лят мла­ди­те, да са в до­б­ро на­с­т­ро­е­ние и то­ва им по­д­хо­ж­да. Че не са без­раз­ли­ч­ни, а съ­п­ри­ча­с­т­ни към иде­я­та за съ­х­ра­ня­ва­не и пъл­но ре­с­та­в­ри­ра­не на хра­ма на Ки­бе­ла, е по­ве­че от по­х­вал­но.

Маруся КОСТОВА