Бо­ле­ст­та ни е по лош на­вик; мър­мо­ре­ща де­п­ре­сия. Склон­ни сме да пре­жи­вя­ва­ме жи­во­та си ка­то участ и се оча­ро­ва­ме от иде­я­та за га­ран­ти­ран про­вал. Не ми е до­б­ре, сле­до­ва­тел­но съ­ще­с­т­ву­вам. Не си вяр­ва­ме и не се ха­ре­с­ва­ме. Но най-опа­с­ни са за­к­ле­ти­ят ске­п­ти­ци­зъм, без­при­чин­на­та умо­ра, по­до­з­ре­ни­е­то за ис­то­ри­че­с­ко из­чер­п­ва­не и об­ре­че­ност.

Уча­ст­та да бъ­деш бъл­га­рин. То­ва ка­ра вси­ч­ки нас да гле­да­ме на­вън и съ­г­ла­си­е­то из­г­ле­ж­да уто­пия. По­с­ле­д­ни­те съ­би­тия са въз­па­ле­ния на чу­в­с­т­ва, ра­зум и се ис­ка хра­б­рост за кри­ти­че­с­ка реч. Ако не си в бун­та, си по­до­з­ри­те­лен. Про­те­с­тът на сту­ден­ти­те сре­щу пра­ви­тел­с­т­во­то на Оре­шар­с­ки ос­во­бо­ди гняв, но не мо­жа да го ос­ми­с­ли и де­г­ра­ди­ра. Раз­ви­х­ри се вкус за спи­съ­ци с вра­го­ве на де­мо­к­ра­ци­я­та, а аг­ре­си­я­та е все­ки­д­не­вие. Пре­мъл­ча­ва­ме съ­ще­с­т­ве­но­то и по­д­ги­з­ва­ме в дву­с­ми­с­ли­ци, а се ока­за, че ли­дер е то­зи, кой­то от­к­ри­ва вра­га и обе­ща­ва раз­п­ра­ва. В то­ва има не­що лъ­же­ме­си­ан­с­ко, по­пу­ли­с­т­ко и да­же вул­гар­но. Раз­г­не­ве­ни ама­зон­ки стра­дат пу­б­ли­ч­но от дър­жа­в­но­то не­съ­вър­шен­с­т­во, по­ка­за се ци­ца­та на сво­бо­да­та, при­д­ру­же­на от го­ли до кръ­с­та раз­къ­са­ни съ­ве­с­ти.

Но… на вой­на, ка­то на вой­на. Бла­го­да­ре­ние на те­ле­ви­зи­я­та, про­те­с­тът се пре­в­ръ­ща в ин­те­ли­ген­т­с­ка мо­да, уча­с­ти­е­то е сво­е­о­б­ра­зен шик! Об­зе ги са­мом­не­ние и след ка­то пра­ви­тел­с­т­во­то не па­д­на, по­с­ле­д­ва не­ле­па оку­па­ция.

И ле­ви­те, и де­с­ни­те, съ­ну­ват хе­до­ни­с­ти­ч­ния рай. И са го­то­ви на вси­ч­ко, за да имат вхо­д­на кар­та в пре­с­ти­ж­ния клуб на при­ви­ле­ги­ро­ва­ни­те. При нас мно­го че­с­то за цел­та се ра­ж­дат съ­о­б­ще­с­т­ва от съ­ми­ш­ле­ни­ци. Го­ле­ми­те ато­ве жи­ве­ят за свое удо­вол­с­т­вие. Ви­ли и сме­т­ки в чу­ж­би­на, ра­до­с­ти от вся­ка­къв тип. Не им се за­ни­ма­ва с пар­тий­но стро­и­тел­с­т­во, ли­ч­ни жер­т­ви и ди­а­лог с „еле­к­то­ра­та”. По­с­та­вят ня­ко­го на­че­ло, по­д­с­ка­з­ват му ми­ни­с­т­ри­те, по­з­во­ля­ват му из­ве­с­т­на сво­бо­да, в за­мя­на на ло­ял­ност и … ко­ман­д­ват за­д­ку­ли­с­но.

А ние, ние си ку­пи­х­ме тър­пе­ние и на­б­лю­да­ва­ме бе­зу­те­ш­но.

Ед­ри­ят пре­д­п­ри­е­мач се смя­та за кри­ми­нал­на фи­гу­ра, ре­с­пе­к­ти­ра, но не въз­хи­ща­ва. А про­па­ст­та ме­ж­ду бо­га­ти­те и про­с­то­с­мър­т­ни­те ба­в­но…ра­с­те!

Зом­би­рат ни със сло­ве­с­ни пи­х­тии-ис­ти­ни и лъ­жи. По­с­те­пен­но то­ва без­па­ме­т­но вре­ме на же­с­то­ка ре­ал­ност ни при­ни­зи до кло­у­ни, из­пъл­ня­ва­щи чу­ж­ди же­ла­ния.

И от­но­во… по­ре­д­на­та до­за тър­пе­ние. Опи­т­ва­ме се да вле­зем в сфе­ра­та на ме­ч­ти­те – те­зи не­съ­с­то­я­ли се спо­ме­ни, но бе­зу­с­пе­ш­но. При нас по­ли­ти­ци­те ру­шат мо­с­то­ве, а не гра­дят на­де­ж­ди. И то­ва ни ка­ра да се при­те­с­ня­ва­ме, че цен­но­с­ти­те ни са илю­зия. Гле­да­ме с ужас та­зи на­паст, ко­я­то с ни­що не сме пре­ди­з­ви­ка­ли. С по­чу­да от­к­ри­ва­ме, че все­ки пласт на тор­та­та мо­же да е с раз­ли­чен вкус и със зле при­к­ри­то не­же­ла­ние ус­та­но­вя­ва­ме, че от­но­во тря­б­ва да вле­зем в ма­га­зи­на за тър­пе­ние.

До­ко­га ще из­дър­жим?

Георги ЙОРДАНОВ – ГОГО