В ми­ну­ти на уни­ние че­с­то по­с­та­вя­ме под съм­не­ние До­с­то­е­в­с­ки с не­го­ва­та ми­съл „Кра­со­та­та ще спа­си све­та”. Но със си­гур­ност твър­дим и вяр­ва­ме, че из­ку­с­т­во­то и ли­те­ра­ту­ра­та пра­вят све­та по-кра­сив и по –до­бър. За­що­то пи­са­не­то, по­е­зи­я­та, е она­зи ви­с­ша чо­ве­ш­ка дей­ност, чрез ко­я­то тво­ре­цът, да­ре­ни­ят с та­лант, съ­з­да­ва, спо­со­бен е да съ­т­во­ри хар­мо­ни­чен свят, свят на до­б­ро­та и то­ле­ран­т­ност, на обе­ди­не­ние, до­ри на раз­ли­чи­я­та. До­ка­за­тел­с­т­во за то­ва бе­ше и про­ве­де­на­та на 29 но­ем­в­ри 2013 г. в хо­тел „Бал­чик”по­ре­д­на сре­ща на ли­те­ра­тур­ни­те клу­бо­ве на Бал­чик и Ка­вар­на. Ка­вар­нен­с­ки­те пи­са­те­ли и по­е­ти за кра­т­ко се по­ра­д­ва­ха на кра­си­вия, но до­с­та сту­ден есе­нен ден край мо­ре­то и бя­ха по­с­ре­щ­на­ти в бан­ке­т­на­та за­ла на ре­с­то­рант „Бал­чик”, къ­де­то го­с­то­п­ри­ем­ни­те до­ма­ки­ни им бя­ха спре­т­на­ли по­чер­п­ка по бал­чи­ш­ки та­би­ет.

След при­ве­т­с­т­ве­но­то сло­во на ръ­ко­во­ди­те­ля на бал­чи­ш­кия клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” Ни­ко­лай Мир­чев, ду­ма­та взе Ма­ру­ся Ко­с­то­ва /гл.ре­да­к­тор на в.”Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”/ и обя­ви, че сре­ща­та ще бъ­де от­ра­зе­на в два­та бал­чи­ш­ки ве­с­т­ни­ка ка­то ва­ж­но съ­би­тие за съ­се­д­ни­те и до­б­ро­на­ме­ре­ни един към друг гра­до­ве Бал­чик и Ка­вар­на. Го­с­ти­те, с на­де­ж­да­та да пре­ка­рат ед­на не­за­б­ра­ви­ма ве­чер, за­по­ч­на­ха че­те­не­то. Ал­бе­на Але­к­си­е­ва /Ка­вар­на/про­че­те два свои раз­ка­за, ис­к­ря­щи от ху­мор, ак­ту­ал­ни и бли­з­ки до еже­д­не­ви­е­то ни. По­с­ле­д­ва ри­т­ми­ч­на­та про­за „Слу­ч­ка в го­ра­та” на Ен­чо Ди­ми­т­ров /Бал­чик/. За­ре­ди­ха се че­те­не и ре­ду­ва­не на ка­вар­нен­с­ки ав­то­ри и бал­чи­к­лии – Ке­ран­ка Да­ла­к­ман­с­ка, Яна Ива­но­ва, Сте­ф­ка Кер­че­ва, Ге­ор­ги Йор­да­нов – Го­го, Пиа – Пе­па Ата­на­со­ва, Ко­с­та Не­нов с епи­г­ра­ми /от­бе­ля­зан още през 1996 г.от в.”Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” за око­лий­с­ки по­ет № 1/, мно­го ху­мор с епи­г­ра­ми­те на До­б­ри Ге­ор­ги­ев, са­ти­ри­те на Иван Ста­тев, Ге­ор­ги Йо­в­чев с по­е­зия в про­за. Не мо­же да се из­ре­дят вси­ч­ки из­пъл­не­ния, но не би­ва да се про­пу­с­не по­е­те­са­та Ми­ми Стай­ко­ва, ко­я­то е из­ра­с­на­ла в Бал­чик, в се­мей­с­т­во на во­ен­ни, уче­ни­ч­ка на Би­с­т­ра Вел­че­ва Сан­джа­кян, от­с­ко­ро­шен член на бал­чи­ш­кия клуб. По­е­те­са­та из­пъл­ни с ис­к­ре­но въл­не­ние сти­хо­ве, за­я­вя­вай­ки” че по­е­ти­те са стран­ни­ци, в са­мо­та об­ле­че­ни”. Ме­ж­ду че­те­ни­я­та има­ше то­с­то­ве, по­з­д­ра­в­ле­ния, из­ка­за­ни им­п­ро­ви­зи­ра­ни мне­ния за твор­че­с­т­во­то, за му­зи­те, за из­ку­с­т­во­то. По­лу­чи се мно­го ар­ти­с­ти­ч­на ат­мо­с­фе­ра и за да ня­ма ску­ка Ни­ко­лай Мир­чев бе­ше по­д­го­т­вил  ин­те­ре­с­на и мно­го по­ле­з­на ви­к­то­ри­на с въ­п­ро­си, от­на­ся­щи се до ис­то­ри­я­та и кул­ту­ра­та на два­та чер­но­мор­с­ки гра­да. В дух на при­я­тел­с­т­во и за­ду­ше­в­но на­с­т­ро­е­ние ав­то­ри­те про­дъл­жи­ха да спо­де­лят бъ­де­щи­те си твор­че­с­ки пла­но­ве, ка­к­то във връ­з­ка с ли­те­ра­ту­ра­та, та­ка и за по­до­б­ни съ­в­ме­с­т­ни ини­ци­а­ти­ви ка­то та­зи сре­ща. Бал­чи­к­лии го­т­вят кни­га за своя па­т­рон Йор­дан Кръ­ч­ма­ров, ка­к­то и еже­го­ден сбор­ник със свои най-но­ви про­из­ве­де­ния.

Бал­чик и Ка­вар­на, два­та кра­си­ви и до­с­та по­пу­ляр­ни чер­но­мор­с­ки гра­д­че­та, се гор­де­ят със сво­е­то ми­на­ло, с твор­ци­те си – уче­ни, ху­до­ж­ни­ци, пи­са­те­ли и по­е­ти. Не­ка вяр­ва­ме, че в съ­в­ре­мен­на­та им кул­тур­на био­г­ра­фия ще се впи­шат , ма­кар и скром­но, ли­те­ра­тур­ни твор­би от два­та клу­ба. На­де­ж­да­та за то­ва се по­д­к­ре­пя от по­до­б­ни сре­щи, ре­зул­та­ти­те от ко­и­то тле­ят дъл­го вре­ме. Да­но се пре­вър­нат в тра­ди­ция! За­що­то в тру­д­но­то вре­ме на кри­зи в би­та и жи­во­та ни, не би­ва да пре­не­б­ре­г­ва­ме ду­ши­те си. Там е скъ­та­но бо­га­т­с­т­во­то.

Мария АНДРЕЕВА