Те­зи по­пу­ляр­ни сти­хо­ве са пре­вър­на­ха в мо­то на по­ре­д­но­то че­с­т­ва­не на учи­те­ли-юби­ля­ри. То се съ­с­тоя в го­с­то­п­ри­ем­ния ре­с­то­рант „Ло­тос” в Бал­чик ка­то пра­з­ни­чен обяд на 13 но­ем­в­ри 2013 г., ор­га­ни­зи­ра­но от Клу­ба на учи­те­ли­те – пен­си­о­не­ри, с пре­д­се­да­тел Иван­ка Ива­но­ва. Тър­же­с­т­во­то бе от­к­ри­то с при­ве­т­с­т­ве­но сло­во от во­де­ща­та Иван­ка Ата­на­со­ва: „ От пър­ви­те сти­х­че­та в де­т­с­ка­та гра­ди­на, през бу­к­ва­ра на пър­во­к­ла­с­ни­ка, до зре­ло­с­т­но­то сви­де­тел­с­т­во на аби­ту­ри­ен­та во­ди път, кой­то ми­на­ва през учи­тел­с­ки­те сър­ца.

В жи­во­та ни се ре­ду­ва­ха ра­до­с­ти и гор­чи­ви­ни, не­за­с­лу­же­ни на­па­д­ки и за­с­лу­же­на при­з­на­тел­ност. Но ние ви­на­ги сме ос­та­ва­ли вер­ни на на­ша­та ми­сия – ис­тин­с­ки апо­с­то­ли на зна­ни­е­то; все­о­т­дай­ни ка­то Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ви­те уче­ни­ци; без­ко­ри­с­т­ни ка­то въз­ро­ж­ден­с­ки­те си пре­д­ше­с­т­ве­ни­ци. На­ша е най-го­ля­ма­та на­г­ра­да – лю­бо­в­та на де­ца­та от кла­с­на­та стая и бла­го­дар­но­ст­та на те­х­ни­те ро­ди­те­ли.

И днес, тол­ко­ва го­ди­ни, след ка­то сме на­пу­с­на­ли кла­с­ни­те стаи, ние не пре­с­та­ва­ме да сме учи­те­ли в очи­те на де­ца­та, в сър­ца­та на те­х­ни­те ро­ди­те­ли, в на­ши­те съ­ни­ща. Ча­со­ве­те, пре­ка­ра­ни зад учи­тел­с­ка­та ка­те­д­ра, са на­низ от чо­ве­ш­ки уси­лия, от ра­до­с­ти и огор­че­ния, от спо­лу­ки и не­с­по­лу­ки, от сблъ­съ­ци с тол­ко­ва чо­ве­ш­ки съ­д­би.

Кол­ко но­щи лам­па­та на учи­те­ля е уга­с­ва­ла по­с­ле­д­на? Че­те или се вгле­ж­да в уче­ни­че­с­ки­те те­т­ра­д­ки, пи­ше пла­но­ве, до­к­ла­ди, ин­фор­ма­ции, по­д­го­т­вя по­ре­д­ния урок.

Че­с­тит юби­лей, ми­ли ко­ле­ж­ки. Сред нас е до­а­йе­нът на на­шия клуб  Иван­ка Ка­на­в­ро­ва, ко­я­то на­вър­ши 85 г. Сле­д­ват я: То­дор­ка Стой­но­ва, Дим­ка Джи­ля­но­ва и Хри­с­ти­на Си­в­ко­ва – на 80 г.; Цве­тан­ка Ди­ми­т­ро­ва на 75 г.; Ма­рия Йор­да­но­ва, Иван­ка Ива­но­ва, Ма­рия Ан­д­ре­е­ва-на 70 г.; Не­ли Ге­ор­ги­е­ва – на 65 г.

Тъй като нашият председател Иванка Иванова е юбилярка, от името на ръководството на клуба поздравявам рожденичките с тези стихове:

„Из­ми­на­ли са мно­го дни – аз вси­ч­ко имам:

ща­с­т­лив жи­вот и лю­бе­щи де­ца.

Очи при­т­ва­рям – где ли се е скри­ла

ед­ни­ч­ка, сви­д­на – мла­до­ст­та!”

На мно­го го­ди­ни сте ве­че, но не тъ­гу­вай­те за ми­на­ли мла­де­ж­ки вре­ме­на!

Спре­те вре­ме­то, бъ­де­те ща­с­т­ли­ви, до­ча­кай­те дъл­бо­ка ста­ри­на!

Бъ­де­те жи­ви и здра­ви, ус­ми­х­на­ти и лъ­че­зар­ни!”

След вдъ­х­но­ве­но­то сло­во на Иван­ка Ата­на­со­ва, Ан­гел Съ­бев, пре­д­се­да­тел на ОбС на пен­си­о­не­ри­те от об­щи­на Бал­чик с то­п­ли ду­ми по­з­д­ра­ви юби­ляр­ки­те,  из­тъ­к­вай­ки кол­ко мно­го дъл­жи об­ще­с­т­во­то на хо­ра­та, обу­ча­ва­ли и въз­пи­та­ва­ли мла­до­то по­ко­ле­ние и кон­к­ре­т­но бал­чи­ш­ки­те по­д­ра­с­т­ва­щи.

До юби­ля­ри­те бя­ха из­п­ра­те­ни мно­го по­з­д­ра­ви­тел­ни ад­ре­си – от ОДК Бал­чик, от ОУ „Ан­тим I”Бал­чик, от СОУ „Хр.Бо­тев” Бал­чик. Спе­ци­ал­но по­з­д­ра­в­ле­ние бе­ше от­п­ра­ве­но към Дим­ка Джи­ля­но­ва от об­щин­с­кия съ­ве­т­ник Иван­ка Бър­за­ко­ва, в ко­е­то с мно­го въл­не­ние и обич тя из­тъ­к­ва, че учи­те­лят е бо­гат с то­ва, ко­е­то е дал на сво­и­те уче­ни­ци, на об­ще­с­т­во­то. С ува­же­ние и при­з­на­тел­ност, из­тъ­к­вай­ки за­с­лу­ги­те и, ко­ле­ги­те от ОУ „Ан­тим I” по­з­д­ра­ви­ха сво­я­та учи­тел­ка и ко­ле­ж­ка Хри­с­ти­на Си­в­ко­ва. Осо­бе­но ори­ги­нал­но бе­ше по­з­д­ра­в­ле­ни­е­то от СОУ „Хри­с­то Бо­тев” Бал­чик, за пръв път спе­ци­ал­но из­го­т­ве­на пре­зен­та­ция, чрез ко­я­то са по­ка­за­ни ин­те­ре­с­ни мо­мен­ти от био­г­ра­фи­я­та на дъл­го­го­ди­ш­ни­те пре­по­да­ва­тел­ки юби­ляр­ки. Още мно­го по­з­д­ра­в­ле­ния по­лу­чи­ха те и от при­съ­с­т­ва­щи­те ко­ле­ги, цве­тя, по­да­ръ­ци. Клу­бът на учи­те­ли­те бе­ше оси­гу­рил ли­ч­ни по­да­ръ­ци, сред ко­и­то и лу­к­со­з­но том­че от съ­чи­не­ни­я­та на Й.Йо­в­ков.

От име­то на юби­ляр­ки­те бла­го­да­ри Цве­тан­ка Ди­ми­т­ро­ва. Тя тро­г­на при­съ­с­т­ва­щи­те и със сти­хо­т­во­ре­ние на своя съ­п­руг, по­чи­на­лия Ан­гел Ди­ми­т­ров, дъл­го­го­ди­шен учи­тел, ди­ре­к­тор, про­с­ве­тен и про­ф­съ­ю­зен де­ец в на­шия град, ка­к­то и та­лан­т­лив по­ет.

Тър­же­с­т­во­то про­дъл­жи с обяд, за­по­ч­нал с вку­с­на пи­та и за­вър­шил с раз­ко­ш­ни тор­ти, с на­з­д­ра­ви­ци и тан­ци, с по­д­б­ра­на му­зи­ка. С ху­ба­во пра­з­ни­ч­но на­с­т­ро­е­ние, на­д­де­ля­ло над про­б­ле­ми­те на въз­ра­ст­та и бо­ле­ж­ки­те, на­с­т­ро­е­ние, по­ро­де­но и от скром­но­то са­мо­чу­в­с­т­вие за при­но­са на учи­те­ля в об­ще­с­т­во­то.

Ма­рия АН­Д­РЕ­Е­ВА