Шихан Явор Дянков – първият най-висок дан в България, пред в.”Балчишки телеграф”

Шихан Явор Дянков и неговият приятел от Балчик каратистът Тихомир Иванов.

Фото: М. КОСТОВА

Ле­т­ни­те ми из­жи­вя­ва­ния в Бал­чик има­ха мно­го при­я­тен за­вър­шек със за­по­з­нан­с­т­во­то ми с из­ве­с­т­ния учи­тел по Джу-джи­цу Ши­хан/по­че­т­на ти­т­ла за стар­ши учи­тел, ек­с­перт/ Явор Дян­ков и съ­п­ру­га­та му, ко­и­то за кра­т­ко го­с­ту­ва­ха в Бал­чик.

Ка­к­во от био­г­ра­фи­я­та си би­х­те впи­сал във ви­зи­т­на­та си кар­ти­ч­ка?

Ро­ден съм на 17.01.1961 г. в Со­фия. В мо­мен­та съм пре­зи­дент на ме­ж­ду­на­ро­д­на хол­дин­го­ва гру­па от ком­па­нии, ко­я­то вклю­ч­ва фир­ми за внос, из­нос, ре­е­к­с­порт, ин­ве­с­ти­ции и бар­тер­на тър­го­вия с про­ми­ш­ле­ни сто­ки и ино­ва­ции. Пре­д­се­да­тел на Бъл­гар­с­ка­та Шо­то­кан Ка­ра­те-до Фе­де­ра­ция, ко­я­то от 1990 го­ди­на е член и офи­ци­а­лен пре­д­с­та­ви­тел за Бъл­га­рия на Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция (J.K.A.). Пре­д­се­да­тел съм на Бъл­гар­с­ка­та Джу-джи­цу Асо­ци­а­ция , ко­я­то от 1989 г. е член и офи­ци­а­лен пре­д­с­та­ви­тел за Бъл­га­рия на Све­то­в­на­та Джу-джи­цу Фе­де­ра­ция (W.J.J.F.) и Све­то­в­на­та Джу-джи­цу и Ко­бу­до Ор­га­ни­за­ция (W.J.J.K.O.). През 2000 г. на Ев­ро­пей­с­ки кон­г­рес към Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция, кой­то се съ­с­тоя в Ан­г­лия, бях из­б­ран еди­но­ду­ш­но за Пре­д­се­да­тел на Ка­ра­те фе­де­ра­ци­и­те, чле­ну­ва­щи към Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция на Бал­кан­с­кия по­лу­о­с­т­ров. Съ­ща­та длъ­ж­ност за­е­мам и ка­то Пре­д­се­да­тел за Бал­кан­с­ки­те и При­бал­тий­с­ки­те стра­ни на Све­то­в­на­та Джу-джи­цу Фе­де­ра­ция и Све­то­в­на­та Джу-джи­цу и Ко­бу­до Ор­га­ни­за­ция от 2012 г.

Как за­по­ч­на ув­ле­че­ни­е­то Ви по Джу-джи­цу, след ка­то е из­ве­с­т­но, че бор­ба­та е бъл­гар­с­ки­ят при­о­ри­те­тен спорт ?

Ка­то уче­ник тре­ни­рах Джу­до в от­бо­ра на „Ле­в­с­ки   Спар­так”Со­фия  при из­ве­с­т­ния бъл­гар­с­ки тре­ньор Цве­тан Ха­джий­с­ки. За­по­ч­нах да се за­ни­ма­вам про­фе­си­о­нал­но с Ка­ра­те през 1978 г. под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на из­тъ­к­на­тия ун­гар­с­ки май­с­тор Сюч Ти­бор 7 дан, кой­то по­се­ща­ва­ше мно­го­к­ра­т­но Бъл­га­рия, още в пе­ри­о­да, в кой­то Ка­ра­те е за­б­ра­не­но за пра­к­ти­ку­ва­не в стра­на­та. За­щи­тих 1 дан (1985 г.) пред ко­ми­сия от япон­с­ки май­с­то­ри ръ­ко­во­де­на от из­тъ­к­на­тия ка­ра­те – май­с­тор Ма­со­то­ши На­ка­я­ма 9 дан и ос­но­ва­тел на Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция през 1955 г. То­ва е пър­ви­ят Ка­ра­те съ­юз в Япо­ния, дъл­ги го­ди­ни ръ­ко­во­ден от Ма­со­то­ши На­ка­я­ма (1913- 1987 г.), пряк уче­ник на ба­ща­та на мо­дер­но­то Ка­ра­те – до Ги­чин Фу­на­ко­ши (1868 – 1957 г.). Ус­пе­ш­но по­с­ле­д­ва за­щи­тата ми на 2 дан, 3 дан, 4 дан и 5 дан по Ка­ра­те Шо­то­кан пред ко­ми­сии на Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция, ръ­ко­во­де­ни съ­о­т­ве­т­но от из­тъ­к­на­ти­те япон­с­ки Ка­ра­те – учи­те­ли: Но­ри­хи­ко Ида 8 дан – един­с­т­ве­ни­ят Дзен – бу­ди­с­т­ки мо­нах в Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция, Са­то­ши Ми­я­дза­ки 7 дан, Ясу­и­ки Фу­джи­на­га 6 дан, Са­да­ши­ге Ка­то 8 дан и Те­цу­и­ке Асай 8 дан.

Явор Дян­ков е пър­ви­ят с най-ви­сок дан /сте­пен/ в Бъл­га­рия, све­то­в­но при­з­нат и удо­с­то­ве­рен чрез ди­п­ло­ми, връ­че­ни му от Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция. Той взе­ма уча­с­тие в раз­ли­ч­ни съ­с­те­за­ния и тур­ни­ри в Бъл­га­рия и чу­ж­би­на, на ко­и­то за­во­ю­ва мно­го­б­рой­ни ус­пе­хи. Връх на спор­т­но-съ­с­те­за­тел­на­та му ка­ри­е­ра е из­бо­рът му за ка­пи­тан на ев­ро­пей­с­кия от­бор по Ку­ми­те за сре­ща­та с Япо­ния за ку­па Ибус по Шо­то­кан, про­ве­де­на през 1987 г. в Ун­га­рия. То­га­ва Ев­ро­па за пър­ви път по­бе­ж­да­ва от­бор­но Япо­ния, ко­е­то за вре­ме­то си е би­ло го­ля­ма сен­за­ция. През 1987 г. по пре­по­ръ­ка на Япон­с­ка­та Ка­ра­те Асо­ци­а­ция, за­ми­на­ва за Ру­сия (то­га­ва СССР), къ­де­то съ­дей­с­т­ва за съ­з­да­ва­не­то на Ка­ра­те ор­га­ни­за­ция. По­се­ща­ва мно­го­б­рой­ни гра­до­ве и шко­ли, къ­де­то се за­по­з­на­ва не са­мо с би­та и ду­ше­в­но­ст­та на ру­с­ки­те бой­ни из­ку­с­т­ва, но съ­що и с те­х­ни­те тра­ди­ции.

Кои ли­ч­но­с­ти ока­з­ват тай-го­ля­мо вли­я­ние за из­г­ра­ж­да­не­то Ви ка­то ли­дер в Джу-джи­цу спор­та и по­с­ти­га­не най-ви­со­кия дан в Бъл­га­рия на япон­с­ко­то бой­но из­ку­с­т­во?

През 1986 го­ди­на за­по­ч­нах да се за­ни­ма­вам с Джу  джи­цу,  под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на из­тъ­к­на­тия ун­гар­с­ки спе­ци­а­лист Ищ­ван Ке­ле­мен 7 дан, кой­то по­се­ща­ва мно­го­к­ра­т­но Бъл­га­рия. По-къ­с­но бях ли­чен уче­ник на из­тъ­к­на­тия не­м­с­ки май­с­тор Зи­ги Вайс 8 дан и швей­цар­с­ки­ят май­с­тор Ро­бърт Шенк 6 дан, кой­то по­се­ща­ва Бъл­га­рия от 1989 г.и про­ве­де мно­го се­ми­на­ри. Аз сме­т­нах, че е го­ля­ма чест и за­дъл­же­ние за мен съ­що да уча­с­т­вам в най- ав­то­ри­те­т­ни­те ме­ж­ду­на­ро­д­ни се­ми­на­ри, про­ве­ж­да­ни до то­зи мо­мент в све­та по Джу – джи­цу под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на све­то­в­но из­ве­с­т­ни май­с­то­ри. За­щи­тих 1 дан, 2 дан, 3 дан, 4, дан, 5 дан и 6 дан по Джу – джи­цу пред ко­ми­сии на Све­то­в­на­та Джу – джи­цу Фе­де­ра­ция. През 1993 г. бях из­б­ран от Све­то­в­на­та Джу – джи­цу Фе­де­ра­ция за гла­вен ко­ор­ди­на­тор за Ру­сия, Ук­рай­на и Ес­то­ния, къ­де­то и пре­по­да­вам то­ва дре­в­но япон­с­ко бой­но из­ку­с­т­во.

Из­ве­с­т­но е, че до­б­ри­ят учи­тел се ра­д­ва на на­д­ми­на­ли­те го уче­ни­ци. Та­ка ли е при Вас?

Мо­и­те уче­ни­ци, ка­к­то бъл­гар­с­ки, та­ка и чу­ж­де­с­т­ран­ни /по­ве­че от 10 800 ду­ши през из­ми­на­ли­те го­ди­ни до­се­га/, уча­с­т­ват в мно­же­с­т­во съ­с­те­за­ния и тур­ни­ри в Бъл­га­рия и в чу­ж­би­на, къ­де­то за­во­ю­ват мно­го зла­т­ни, сре­бър­ни и брон­зо­ви ме­да­ли от раз­ли­ч­ни на­ци­о­нал­ни, ев­ро­пей­с­ки и све­то­в­ни тур­ни­ри. Вси­ч­ки те с моя ен­ту­си­а­зъм по­ма­гат за ут­вър­ж­да­ва­не­то на Ай­ки­до, Кен­до, Ка­ра­те сти­ло­ве Ва­до-рю и Го­джу-рю в Бъл­га­рия по ли­ния на ме­ж­ду­п­ра­ви­тел­с­т­ве­ни про­г­ра­ми с Япо­ния. Ка­ра­те ор­га­ни­за­ци­я­та, ко­я­то ръ­ко­во­дя, по­лу­чи по­мощ по на­п­ра­в­ле­ни­е­то „Май­с­тор по Ка­ра­те “, ко­я­то бе­ше ре­а­ли­зи­ра­на в пе­ри­о­да 1999- 2001 г., ко­га­то в Бъл­га­рия при­с­ти­г­на сен­сей Та­ку­я­со Но­за­ва 3 дан, по про­г­ра­ма на япон­с­ки до­б­ро­вол­ци в Бъл­га­рия. Той по­се­ти и про­ве­де ре­ди­ца се­ми­на­ри и ле­к­ции по Ка­ра­те в раз­ли­ч­ни бъл­гар­с­ки гра­до­ве. Пър­ви от­го­во­рих на про­во­ка­ци­я­та за въ­ве­ж­да­не, ор­га­ни­зи­ра­не и уча­с­тие в сво­бо­д­ни­те дву­бои по сме­се­ни бой­ни из­ку­с­т­ва в Бъл­га­рия. За­що­то при­я­тел­с­т­ва­та ме­ж­ду сти­ло­ве­те обе­ди­ня­ват хо­ра­та, учат ги на ува­же­ние и да съ­х­ра­нят кул­ту­ра­та в се­бе си.По­ма­гам на два до­ма за де­ца без ро­ди­те­ли ка­то им пре­по­да­вам без­п­ла­т­но по ли­ни­я­та на На­ци­о­нал­на­та про­г­ра­ма на МОН „Ли­ч­на за­щи­та сре­щу на­си­ли­е­то”.

При­е­ма­те ли, че ан­ти­те­ро­ри­с­ти­ч­на­та дей­ност има до­пир­ни то­ч­ки с бой­ни­те из­ку­с­т­ва и си­ла­та на въз­пи­та­ва­ни­те от тях уме­ния?

Аз съм спе­ци­а­лист е по ан­ти­те­ро­ри­с­ти­ч­на дей­ност и обу­ча­вам спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те по­ли­цей­с­ки и во­ен­ни ан­ти­те­ро­ри­с­ти­ч­ни спе­ци­ал­ни по­д­ра­з­де­ле­ния, ка­к­то в Бъл­га­рия, та­ка и в чу­ж­би­на. Мои уче­ни­ци са уча­с­т­ва­ли в раз­ли­ч­ни го­ре­щи то­ч­ки и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ми­сии по све­та.

Явор Дян­ков е удо­с­то­ен с мно­го бъл­гар­с­ки и ме­ж­ду­на­ро­д­ни дър­жа­в­ни на­г­ра­ди. Ка­то съ­т­ру­д­ник в пе­ри­о­ди­ч­ния пе­чат е пу­б­ли­ку­вал мно­же­с­т­во ма­те­ри­а­ли в Бъл­га­рия и в чу­ж­би­на, за­ся­га­щи про­б­ле­ми­те на бой­ни­те из­ку­с­т­ва. Ав­тор, пре­во­дач и ре­да­к­тор е на раз­ли­ч­ни кни­ги, до­ри по­е­зия: „Лед Це­пе­лин” (пре­вод на бъл­гар­с­ки, 1990 г.); „Кла­си­че­с­ко Ка­ра­те- до” (1991 г.); „Ка­ра­те -до пъ­тят на моя жи­вот” (пре­вод на бъл­гар­с­ки 1992 г.); „Вра­ти­те на жи­тей­с­ка­та фи­ло­со­фия” (по­е­ти­ч­на сти­хо­с­бир­ка – 1993 г.); „Са­мо­за­щи­та за все­ки” (1994 г.); „Дух без око­ви” (пре­вод 1995 г.); „Пи­с­ма­та на един дзен мо­нах до май­с­то­ра на ме­ча” (пре­вод 1996 г.); „От­во­ре­ни­те вра­ти на Ка­ра­те до” (пре­вод 1997 г.); „Бой­ни­те из­ку­с­т­ва и здра­ве­то” (кон­сул­тант 1998 г.). В по­д­го­то­в­ка са сле­д­ни­те не­го­ви но­ви кни­ги: „Кла­си­че­с­ко Ка­ра­те до – те­х­ни­ки на боя” ; „Джу – джи­цу – спе­ци­а­ли­зи­ра­ни по­ли­цей­с­ки те­х­ни­ки” ; „ Бу­би­ши – Би­б­ли­я­та на Ка­ра­те” (пре­вод); „Кла­си­че­с­ко Ка­ра­те до – ка­ти­те и те­х­ни­те при­ло­же­ния”, „Връ­з­ка­та на Джу – джи­цу със сме­се­ни­те бой­ни из­ку­с­т­ва – ис­то­рия и те­х­ни­ки” и “ На­у­ка­та на био­ме­ха­ни­ка­та в Джу-джи­цу”. Бла­го­да­ре­ние на сво­я­та ор­га­ни­за­ци­он­на, из­да­тел­с­ка, пу­б­ли­ци­с­ти­ч­на, на­у­ч­на и спор­т­на дей­ност, ши­хан Явор Дян­ков е вклю­чен в пър­во­то уни­кал­но из­да­ние на Ен­ци­к­ло­пе­ди­я­та „Из­тъ­к­на­ти хо­ра на 20 век” , стр. 142, из­да­де­на от Ме­ж­ду­на­ро­д­ния Био­г­ра­фи­чен Цен­тър в Кейм­б­ридж, Ан­г­лия.

И ос­та­ва ли вре­ме на един та­къв за­ет чо­век за се­мей­с­т­во­то и за се­бе си?

През сво­бо­д­но­то си вре­ме се ра­д­вам на ти­хо­то се­мей­но ог­ни­ще, ху­ба­ва кни­га, филм и му­зи­ка. Лю­би­ма­та ми ми­съл е; „Ед­на май­ка стру­ва кол­ко­то де­сет ба­щи, но един учи­тел стру­ва кол­ко­то де­сет май­ки “. На­с­тол­на­та ми кни­га е „Ха­га­ку­ре. За­пи­с­ки на са­му­рая”.

Ин­тер­вю: Ма­ру­ся КО­С­ТО­ВА