Търговищкият театър с “Народен представител” по Бранислав Нушич гостува в Балчик
Oct 30th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА
Търговищкия театър гостува в Балчик с постановката на Николай Гундеров “Народен представител”, адаптация по Бранислав Нушич, в която участва балчиклията Емил Неделчев (първият в ляво на снимката), Пламен Сираков, Елена Кънева, Александър Илинденов, Грета Неделчева, Симеон Велков, Ивана Стоянова и Мартин Властанов.
Фото: М. КОСТОВА
Емил Неделчев – петият изявен балчишки актьор в България
Голямо удоволствие за малобройната публика в Балчик бе поставената от Търговищкия театър / с участие и на софийски актьори/ комедия „Народен представител” от Бранислав Нушич, литературна адаптация на режисьора Николай Гундеров. Както каза за него директорът на театъра Петър Петров /играл успешно ролята на корумпиран прокурор/ каза, че се е върнал специално от Чехия, където успешно режисира с Иржи Менцел, за да покаже, без да игнорира един или друг топос, че Търговище е също част от картата на света. Действително театралната трупа показа столична висота на изпълнението си, което идеше и от специалното участие на Пламен Сираков и Елена Кънева, семейство в пиесата, и в живота също.” Децата ни живеят в чужбина” – рече тъжно след края на представлението актьорът, който похвали младия балчиклия Емил Неделчев, набор 1985 г., възпитаник на балчишката гимназия „Христо Ботев”, а след това на Варненския свободен университет. Разбира се и на родителите си, които побърза да посети в Балчик и почти нищо не сподели с мен, като се надяваше, че аз го помня като мой ученик по литература в горния курс. Аз с радост, обаче, правя следната квалификация: Емил Неделчев е петият балчишки актьор, направил кариера в национални български театри, който има бляскаво бъдеще, очертано от таланта му, показан пред съгражданите му на 24 октомври 2013 г.в ч-ще „П.Хилендарски” Балчик.
Идеята на Бранислав Нушич, и на постановчика Н.Гундеров, че трябва да се уважава преди всичко човешката личност, с нейните стремежи или липсата на такива, с мечтите или липсата на такива, затвърди с образа си на пощаджия Емил Неделчев. Той през цялото време бе подтикван от жена си /Грета Неделчева/ да се кандидатира да стане кмет, без да го пита някой иска ли или не. Като придатък на жена си, той изгради образа на безличния човек, който получава от живота само определението „ахмак”. Като него повечето хора не са на ясно с политическата конюнктура, докато други я владеят безупречно добре и се възползват, за да постигнат властолюбивите си намерения. Главният герой Ефрем Прокич /Пламен Сираков/ е месар и търговец. Той мечтае да направи след месарничката, сладкарничка, после нещо по-нагоре. Но това по-нагоре прераства в желание да стане народен представител. И става. Но с цената на много подкупи. Свършва всичките си пари, за да може героят на Александър Илинденов да му намери платена подкрепа за изборите. Той изигра блестящо ролята си, представляващ парламентарната атмосфера – с вечните дуетни разправии, с опита за парламентарни дебати, които бързо се превръщат в лични препирни. /Ал.Илинденов е с мили спомени от детството си в Балчик, като дете е живял с майка си акушерката Н.Илинденова в Белия град. /
Като излиза на политическата сцена, всички кирливи ризи на Ефрем излизат също на показ. Не му прощават различни „тънки” търговски сметки, надениците с кучешко месо, пренебрежителното му отношение към жените в семейството и дори по-голямото уважение към крушовото сладко, което му успокоява нервите. Той дори жертва щастието на дъщеря си, за да се сбъднат политическите му амбиции. Краде предизборната реч на Ивкович, също кандидат за депутат и негов бъдещ зет. Ех, балкански нрави! Роднините са объркани за кого да гласуват. За тъста или за зетя. Но какво значение има, нали властта ще бъде все у нас? – подчертава с ролята си Грета Неделчева, балдъза на Ефрем.
Циганската прослойка, представена блестящо от актьора Симеон Велков, винаги е била важна за изборите, особено за последните минути от изборния ден. Да са предатели на убежденията си, каквито впрочем нямат, циганите нямат грешка. Те са там, откъдето могат да имат полза, да откраднат, да оправдаят побоищата в семейството си, да отърват затвора, правейки фалшиви урни и бюлетини.
На Елена Кънева не и беше проблем да изиграе съпругата на Пламен Сираков. Това прави ежедневно в личния си живот. Тя беше незаменима като поддържничка на съпруга си за Народното събрание. Всеки неин жест и мимика, а тя игра с много сполучливи мимики и жестове,бяха премерени и дълбоко обмислени. Тя бе една много нежна, но и непреклонна половинка на съпружеското величие, кандидат за народен представител. Дали тя не бе по-подходяща за депутат? – питаше се, смеейки се, публиката. А Ефрем, беше гениален. Като че ли ролята Бранислав Нушич е написал за него. Защото нямаше минута, без актьорът да не участва в действието, независимо кой говореше и действаше. Присъствието му на сцената бе авторитетно, пълноценно и запомнящо се.
Младата двойка в комедията- Ивана Стоянова и Мартин Властанов- бяха едно необходимо любовно изживяване за драматичното действие , едно лирично отклонение от живота в дребнобуржоазната провинция, с дребните хорица и дребните интереси. Макар че у тях, неодобрявано от много хора, кипеше новото съвременно, разкрепостено отношение към любовта и брака, на всички като двойка те станаха симпатични и накрая, когато Ивкович /Мартин Властанов/ изгуби изборите, публиката бе съпричастна към него и непокорната му любима Даница /Ивана Стоянова/.
Сценографията на Ема Ванкова бе богата, но не и натруфена. Подходяща премерено за галерията образи, времето и живота на Белград, който тогава, по времето на Обренович, се превръща в модерна столица. Особено сполучливо бе режисьорското хрумване за издълбаването на 5 „професионални” дупки за наблюдение на опозицията. Оттам Ефрем сполучливо открадва и предизборната реч на противника си в изборите и се самоизобличава с нея. Публиката, която се събира да го поздрави, разбира това и позорно го освирква.
Режисьорът Н.Гундеров казва, че комедията е смешна, актуална и навременна за репертоара на българския театър, макар и написана преди 130 години. Ние, които гледахме изпълнението на пиесата в Балчик, излязохме със същото убеждение и с желанието най-малкото да игнорираме политиците, които обезсмислят значението на такива хубави думи като свобода, демокрация, чест, достойнство, права, та дори и катарзис, която бе употребена като възхвала на прераждането и пречистването, което е все недостижимо.
Маруся КОСТОВА