Търговищкия театър гостува в Балчик с постановката на Николай Гундеров “Народен представител”, адаптация по Бранислав Нушич, в която участва балчиклията Емил Неделчев (първият в ляво на снимката), Пламен Сираков, Елена Кънева, Александър Илинденов, Грета Неделчева, Симеон Велков, Ива­на Сто­я­но­ва и Мар­тин Вла­с­та­нов.                                                                                  

Фото: М. КОСТОВА

Емил Не­дел­чев – пе­ти­ят изя­вен бал­чи­ш­ки ак­тьор в Бъл­га­рия

Го­ля­мо удо­вол­с­т­вие за ма­ло­б­рой­на­та пу­б­ли­ка в Бал­чик бе по­с­та­ве­на­та от Тър­го­ви­щ­кия те­а­тър / с уча­с­тие и на со­фий­с­ки ак­тьо­ри/ ко­ме­дия „На­ро­ден пре­д­с­та­ви­тел” от Бра­ни­с­лав Ну­шич, ли­те­ра­тур­на ада­п­та­ция на ре­жи­сьо­ра Ни­ко­лай Гун­де­ров. Ка­к­то ка­за за не­го ди­ре­к­то­рът на те­а­тъ­ра Пе­тър Пе­т­ров /иг­рал ус­пе­ш­но ро­ля­та на ко­рум­пи­ран про­ку­рор/ ка­за, че се е вър­нал спе­ци­ал­но от Че­хия, къ­де­то ус­пе­ш­но ре­жи­си­ра с Ир­жи Мен­цел, за да по­ка­же, без да иг­но­ри­ра един или друг то­пос, че Тър­го­ви­ще е съ­що част от кар­та­та на све­та. Дей­с­т­ви­тел­но те­а­т­рал­на­та тру­па по­ка­за сто­ли­ч­на ви­со­та на из­пъл­не­ни­е­то си, ко­е­то иде­ше и от спе­ци­ал­но­то уча­с­тие на Пла­мен Си­ра­ков и Еле­на Къ­не­ва, се­мей­с­т­во в пи­е­са­та, и в жи­во­та съ­що.” Де­ца­та ни жи­ве­ят в чу­ж­би­на” – ре­че тъ­ж­но след края на пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то ак­тьо­рът, кой­то по­х­ва­ли мла­дия бал­чи­к­лия Емил Не­дел­чев, на­бор 1985 г., въз­пи­та­ник на бал­чи­ш­ка­та гим­на­зия „Хри­с­то Бо­тев”, а след то­ва на Вар­нен­с­кия сво­бо­ден уни­вер­си­тет. Раз­би­ра се и на ро­ди­те­ли­те си, ко­и­то по­бър­за да по­се­ти в Бал­чик и по­ч­ти ни­що не спо­де­ли с мен, ка­то се на­дя­ва­ше, че аз го по­м­ня ка­то мой уче­ник по ли­те­ра­ту­ра в гор­ния курс. Аз с ра­дост, оба­че, пра­вя сле­д­на­та ква­ли­фи­ка­ция: Емил Не­дел­чев е пе­ти­ят бал­чи­ш­ки ак­тьор, на­п­ра­вил ка­ри­е­ра в на­ци­о­нал­ни бъл­гар­с­ки те­а­т­ри, кой­то има бля­с­ка­во бъ­де­ще, очер­та­но от та­лан­та му, по­ка­зан пред  съ­г­ра­ж­да­ни­те му на 24 ок­том­в­ри 2013 г.в ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Бал­чик.

Иде­я­та на Бра­ни­с­лав Ну­шич, и на по­с­та­но­в­чи­ка Н.Гун­де­ров, че тря­б­ва да се ува­жа­ва пре­ди вси­ч­ко чо­ве­ш­ка­та ли­ч­ност, с не­й­ни­те стре­ме­жи или ли­п­са­та на та­ки­ва, с ме­ч­ти­те или ли­п­са­та на та­ки­ва,  за­т­вър­ди с об­ра­за си на по­ща­джия Емил Не­дел­чев. Той през ця­ло­то вре­ме бе по­д­ти­к­ван от же­на си /Гре­та Не­дел­че­ва/ да се кан­ди­да­ти­ра да ста­не кмет, без да го пи­та ня­кой ис­ка ли или не. Ка­то при­да­тък на же­на си, той из­г­ра­ди об­ра­за на без­ли­ч­ния чо­век, кой­то по­лу­ча­ва от жи­во­та са­мо оп­ре­де­ле­ни­е­то „ах­мак”. Ка­то не­го по­ве­че­то хо­ра не са на яс­но с по­ли­ти­че­с­ка­та ко­нюн­к­ту­ра, до­ка­то дру­ги я вла­де­ят бе­зу­п­ре­ч­но до­б­ре и се въз­по­л­з­ват, за да по­с­ти­г­нат вла­с­то­лю­би­ви­те си на­ме­ре­ния. Гла­в­ни­ят ге­рой Еф­рем Про­кич /Пла­мен Си­ра­ков/  е ме­сар и тър­го­вец. Той ме­ч­тае да на­п­ра­ви след ме­сар­ни­ч­ка­та, сла­д­кар­ни­ч­ка, по­с­ле не­що по-на­го­ре. Но то­ва по-на­го­ре пре­ра­с­т­ва в же­ла­ние да ста­не на­ро­ден пре­д­с­та­ви­тел. И ста­ва. Но с це­на­та на мно­го по­д­ку­пи. Свър­ш­ва вси­ч­ки­те си па­ри, за да мо­же ге­ро­ят на Але­к­сан­дър Илин­де­нов да му на­ме­ри пла­те­на по­д­к­ре­па за из­бо­ри­те. Той изи­г­ра бле­с­тя­що ро­ля­та си, пре­д­с­та­в­ля­ващ пар­ла­мен­тар­на­та ат­мо­с­фе­ра – с ве­ч­ни­те ду­е­т­ни раз­п­ра­вии, с опи­та за пар­ла­мен­тар­ни де­ба­ти, ко­и­то бър­зо се пре­в­ръ­щат в ли­ч­ни пре­пир­ни. /Ал.Илин­де­нов е с ми­ли спо­ме­ни от де­т­с­т­во­то си в Бал­чик, ка­то де­те е жи­вял с май­ка си аку­шер­ка­та Н.Илин­де­но­ва в Бе­лия град. /

Ка­то из­ли­за на по­ли­ти­че­с­ка­та сце­на, вси­ч­ки кир­ли­ви ри­зи на Еф­рем из­ли­зат съ­що на по­каз. Не му про­ща­ват раз­ли­ч­ни „тън­ки” тър­го­в­с­ки сме­т­ки, на­де­ни­ци­те с ку­че­ш­ко ме­со, пре­не­б­ре­жи­тел­но­то му от­но­ше­ние към же­ни­те в се­мей­с­т­во­то и до­ри по-го­ля­мо­то ува­же­ние към кру­шо­во­то сла­д­ко, ко­е­то му ус­по­ко­я­ва не­р­ви­те. Той до­ри жер­т­ва ща­с­ти­е­то на дъ­ще­ря си, за да се сбъ­д­нат по­ли­ти­че­с­ки­те му ам­би­ции. Кра­де пре­ди­з­бор­на­та реч на Ив­ко­вич, съ­що кан­ди­дат за де­пу­тат и не­гов бъ­дещ зет. Ех, бал­кан­с­ки нра­ви! Ро­д­ни­ни­те са обър­ка­ни за ко­го да гла­су­ват. За тъ­с­та или за зе­тя. Но ка­к­во зна­че­ние има, на­ли вла­ст­та ще бъ­де все у нас? – по­д­чер­та­ва с ро­ля­та си Гре­та Не­дел­че­ва, бал­дъ­за на Еф­рем.

Ци­ган­с­ка­та про­с­лой­ка, пре­д­с­та­ве­на бле­с­тя­що от ак­тьо­ра Си­ме­он Вел­ков, ви­на­ги е би­ла ва­ж­на за из­бо­ри­те, осо­бе­но за по­с­ле­д­ни­те ми­ну­ти от из­бор­ния ден. Да са пре­да­те­ли на убе­ж­де­ни­я­та си, ка­к­ви­то впро­чем ня­мат, ци­га­ни­те ня­мат гре­ш­ка. Те са там, от­къ­де­то мо­гат да имат по­л­за, да от­к­ра­д­нат, да оп­ра­в­да­ят по­бо­и­ща­та в се­мей­с­т­во­то си, да отър­ват за­т­во­ра, пра­вей­ки фал­ши­ви ур­ни и бю­ле­ти­ни.

На Еле­на Къ­не­ва не и бе­ше про­б­лем да изи­г­рае съ­п­ру­га­та на Пла­мен Си­ра­ков. То­ва пра­ви еже­д­не­в­но в ли­ч­ния си жи­вот. Тя бе­ше не­за­ме­ни­ма ка­то по­д­дър­ж­ни­ч­ка на съ­п­ру­га си за На­ро­д­но­то съ­б­ра­ние. Все­ки не­ин жест и ми­ми­ка, а тя иг­ра с  мно­го спо­лу­ч­ли­ви ми­ми­ки и же­с­то­ве,бя­ха пре­ме­ре­ни и дъл­бо­ко об­ми­с­ле­ни. Тя бе ед­на мно­го не­ж­на, но и не­пре­к­лон­на по­ло­вин­ка на съ­п­ру­же­с­ко­то ве­ли­чие, кан­ди­дат за на­ро­ден пре­д­с­та­ви­тел. Да­ли тя не бе по-по­д­хо­дя­ща за де­пу­тат? – пи­та­ше се, сме­ей­ки се, пу­б­ли­ка­та. А Еф­рем, бе­ше ге­ни­а­лен. Ка­то че ли ро­ля­та Бра­ни­с­лав Ну­шич е на­пи­сал за не­го. За­що­то ня­ма­ше ми­ну­та, без ак­тьо­рът да не уча­с­т­ва в дей­с­т­ви­е­то, не­за­ви­си­мо кой го­во­ре­ше и дей­с­т­ва­ше. При­съ­с­т­ви­е­то му на сце­на­та бе ав­то­ри­те­т­но, пъл­но­цен­но и за­по­м­ня­що се.

Мла­да­та двой­ка в ко­ме­ди­я­та- Ива­на Сто­я­но­ва и Мар­тин Вла­с­та­нов- бя­ха ед­но не­об­хо­ди­мо лю­бо­в­но из­жи­вя­ва­не за дра­ма­ти­ч­но­то дей­с­т­вие , ед­но ли­ри­ч­но от­к­ло­не­ние от жи­во­та в дре­б­но­бур­жо­а­з­на­та про­вин­ция, с дре­б­ни­те хо­ри­ца и дре­б­ни­те ин­те­ре­си. Ма­кар че у тях, не­о­до­б­ря­ва­но от мно­го хо­ра, ки­пе­ше но­во­то съ­в­ре­мен­но, раз­к­ре­по­с­те­но от­но­ше­ние към лю­бо­в­та и бра­ка, на вси­ч­ки ка­то двой­ка те ста­на­ха сим­па­ти­ч­ни и на­к­рая, ко­га­то Ив­ко­вич /Мар­тин Вла­с­та­нов/ из­гу­би из­бо­ри­те, пу­б­ли­ка­та бе съ­п­ри­ча­с­т­на към не­го и не­по­кор­на­та му лю­би­ма Да­ни­ца /Ива­на Сто­я­но­ва/.

Сце­но­г­ра­фи­я­та на Ема Ван­ко­ва бе бо­га­та, но не и на­т­ру­фе­на. По­д­хо­дя­ща пре­ме­ре­но за га­ле­ри­я­та об­ра­зи, вре­ме­то и жи­во­та на Бел­г­рад, кой­то то­га­ва, по вре­ме­то на Об­ре­но­вич, се пре­в­ръ­ща в мо­дер­на сто­ли­ца. Осо­бе­но спо­лу­ч­ли­во бе ре­жи­сьор­с­ко­то хрум­ва­не за из­дъл­ба­ва­не­то на 5 „про­фе­си­о­нал­ни” ду­п­ки за на­б­лю­де­ние на опо­зи­ци­я­та. От­там Еф­рем спо­лу­ч­ли­во от­к­ра­д­ва и пре­ди­з­бор­на­та реч на про­ти­в­ни­ка си в из­бо­ри­те и се са­мо­и­зо­б­ли­ча­ва с нея. Пу­б­ли­ка­та, ко­я­то се съ­би­ра да го по­з­д­ра­ви, раз­би­ра то­ва и по­зор­но го ос­вир­к­ва.

Ре­жи­сьо­рът Н.Гун­де­ров ка­з­ва, че ко­ме­ди­я­та е сме­ш­на, ак­ту­ал­на и на­в­ре­мен­на за ре­пер­то­а­ра на бъл­гар­с­кия те­а­тър, ма­кар и на­пи­са­на пре­ди 130 го­ди­ни. Ние, ко­и­то гле­да­х­ме из­пъл­не­ни­е­то на пи­е­са­та в Бал­чик, из­ля­зо­х­ме със съ­що­то убе­ж­де­ние и с же­ла­ни­е­то най-мал­ко­то да иг­но­ри­ра­ме по­ли­ти­ци­те, ко­и­то обе­з­с­ми­с­лят зна­че­ни­е­то на та­ки­ва ху­ба­ви ду­ми ка­то сво­бо­да, де­мо­к­ра­ция, чест, до­с­тойн­с­т­во, пра­ва, та до­ри и ка­тар­зис, ко­я­то бе упо­т­ре­бе­на ка­то въз­х­ва­ла на пре­ра­ж­да­не­то и пре­чи­с­т­ва­не­то, ко­е­то е все не­до­с­ти­жи­мо.

Маруся КОСТОВА