ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ – ЛЕСЕН И ИКОНОМИЧЕН ИНСТРУМЕНТ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНИ СПОРОВЕ

Oct 30th, 2013 | От | Category: В РЕГИОНА, ПОЗИЦИИ, ПОЛИТИКА

6593114L

Д-р Свеня Шрьодер-Ломб, председател на Районен съд  Вединг, Германия.

Д-р Све­ня Ш­рьо­дер-Ломб, пре­д­се­да­тел на Ра­йо­нен съд  Ве­динг  Съд за Ев­ро­пей­с­ка­та за­по­вед за пла­ща­не на Фе­де­рал­на ре­пу­б­ли­ка Гер­ма­ния, бе ле­к­тор на про­ве­де­ния в ку­рор­тен ком­п­лекс „Ал­бе­на” в края на миналия месец Бъл­га­ро-гер­ман­с­ки се­ми­нар на те­ма „Ев­ро­пей­с­ка за­по­вед за пла­ща­не и при­ну­ди­тел­но из­пъл­не­ние в Гер­ма­ния”.

Г-жо Ш­рьо­дер-Ломб ка­к­во пре­д­с­та­в­ля­ва Ев­ро­пей­с­ка­та за­по­вед за пла­ща­не?

Ев­ро­пей­с­ки­ят за­ко­но­да­тел е дал с „Ре­г­ла­мент от 12.12.2006 г. за съ­з­да­ва­не на про­це­ду­ра за ев­ро­пей­с­ка за­по­вед за пла­ща­не” въз­мо­ж­ност на все­ки гра­ж­да­нин в Ев­ро­пей­с­кия съ­юз да съ­бе­ре взе­ма­ни­я­та си по един по еди­нен, по-бърз и по-прост, и ико­но­ми­че­с­ки из­го­ден на­чин. То­ва е ин­с­т­ру­мент за съ­би­ра­не и из­пъл­не­ние на па­ри­ч­ни ис­ка­ния в ЕС.

Кой и за ка­к­во мо­же да по­л­з­ва то­зи ин­с­т­ру­мент?

Пре­д­по­с­та­в­ка за из­по­л­з­ва­не­то на та­зи про­це­ду­ра на Ев­ро­пей­с­ка­та за­по­вед за пла­ща­не, а да има тран­с­г­ра­ни­чен спор. То­ва оз­на­ча­ва, да са за­ме­се­ни ли­ца ми­ни­мум от две дър­жа­ви на ЕС. При­мер­но, ко­га­то един гер­ман­с­ки гра­ж­да­нин по­се­ти Бъл­га­рия и Чер­но мо­ре и пре­ка­ра ед­на ху­ба­ва по­чи­в­ка, но не си я пла­ти. След ка­то той се вър­не в Гер­ма­ния, бъл­гар­с­ки­ят хо­те­ли­ер мо­же по то­зи на­чин по-бър­зо да си по­лу­чи па­ри­те.

За бъл­гар­с­кия хо­те­ли­ер има ня­кол­ко въз­мо­ж­но­с­ти да си пре­дя­ви взе­ма­не­то си. Пър­ва­та е, да за­по­ч­не съ­де­б­но про­из­во­д­с­т­во пред съ­да в Гер­ма­ния, ко­е­то е тру­д­но и от­не­ме из­ве­с­т­но вре­ме, а от дру­га стра­на е скъ­по. Ос­вен то­ва се пре­д­по­ла­га, че бъл­гар­с­ки­ят хо­те­ли­ер мо­же би не знае не­м­с­ки език и без гер­ман­с­ки ад­во­кат ня­ма да му бъ­де въз­мо­ж­но да ре­а­ли­зи­ра на­ме­ре­ни­я­та си. До­пу­с­ка се съ­що, че бъл­гар­с­ки­ят хо­те­ли­ер не знае кой съд е ком­пе­тен­тен по то­ва де­ло в Гер­ма­ния, за да си по­да­де ис­ка.

В за­ви­си­мост от слу­ча­и­те, ком­пе­тен­т­но­ст­та мо­же да бъ­де раз­ли­ч­на. Ко­га­то ком­пе­тен­тен е бъл­гар­с­ки­ят съд, той из­да­ва за­по­вед за пла­ща­не. С нея бъл­гар­с­ки­ят хо­те­ли­ер тря­б­ва да се обър­не към съ­де­бен из­пъл­ни­тел в Гер­ма­ния и той да из­пъл­ни то­ва раз­по­ре­ж­да­не.

Дру­га­та въз­мо­ж­ност е да се из­по­л­з­ва та­зи Ев­ро­пей­с­ка за­по­вед за пла­ща­не.

По ка­къв на­чин мо­жем да се въз­по­л­з­ва­ме от Ев­ро­пей­с­ка­та за­по­вед за пла­ща­не?

Не­об­хо­ди­мо е са­мо да бъ­дат по­пъл­не­ни фор­му­ля­ри. Те са на бъл­гар­с­ки език, за­то­ва е мно­го ле­с­но да бъ­дат пре­не­се­ни пре­тен­ци­и­те ни в не­м­с­кия об­ра­зец на фор­му­ля­ра. Не­об­хо­ди­мо е са­мо да от­бе­ле­жим за ка­к­во ста­ва въ­п­рос. На­при­мер в слу­чая с до­го­вор за хо­тел­с­ки ус­лу­ги, гра­ж­да­ни­нът тря­б­ва да мар­ки­ра във фор­му­ля­ра са­мо „до­го­вор”. Хо­те­ли­е­рът знае име­то и ад­ре­са на го­с­та, за да ги по­со­чи. В Гер­ма­ния са­мо един съд е ком­пе­тен­тен да раз­г­ле­ж­да те­зи ис­ко­ве – Ра­йо­нен съд  Ве­динг. Фор­му­ля­рът се из­п­ра­ща там.

Не е необходимо този формуляр да минава през български съд, а в случая с Германия се изпраща директно на съда във Вединг.

За­що в Гер­ма­ния са­мо съ­дът във Ве­динг е ком­пе­тен­тен по та­зи про­це­ду­ра?

За­ко­но­да­те­лят е на­п­ра­вил то­ва, за да бъ­де по-ле­с­но по­л­з­ва­не­то на про­це­ду­ра­та от чу­ж­ди гра­ж­да­ни. Не е не­об­хо­ди­мо да се тър­си кой е ком­пе­тен­т­ни­ят в Гер­ма­ния съд. Все­ки мо­же да ви­ди чрез ин­тер­нет стра­ни­ца­та на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз, че един­с­т­ве­ни­ят ком­пе­тен­тен в Гер­ма­ния е съ­дът във Ве­динг.

Дру­го­то пре­дим­с­т­во е, че ко­га­то един съд се за­ни­ма­ва с да­де­на про­це­ду­ра, слу­жи­те­ли­те му из­ра­бо­т­ват ви­со­ка ком­пе­тен­т­ност, спе­ци­а­ли­зи­рат се и по­з­на­ват  ос­но­в­но ре­г­ла­мен­та. Те на­т­ру­п­ват го­ля­ма пра­к­ти­ка по про­це­ду­ра­та и ра­бо­тят по-до­б­ре.

Ка­к­ви впе­ча­т­ле­ни­я­ съ­б­ра­х­те от то­зи се­ми­нар и от ди­с­ку­си­и­те Ви с бъл­гар­с­ки­те съ­дии?

Аз съм мно­го впе­ча­т­ле­на кол­ко про­фе­си­о­нал­но е ор­га­ни­зи­ран се­ми­на­рът. Ос­вен то­ва съм въз­хи­те­на от вни­ма­ни­е­то и от­но­ше­ни­е­то, с ко­и­то уча­с­т­ват бъл­гар­с­ки­те съ­дии. Те вна­сят мно­го енер­гия в се­ми­на­ра. Мно­го се ра­д­вам, че има­х­ме въз­мо­ж­ност да на­п­ра­вим до­б­ра ди­с­ку­сия, за­що­то в об­съ­ж­да­не­то се раз­би­ра, че в раз­ли­ч­ни­те дър­жа­ви има раз­ли­ч­ни по­д­хо­ди. Та­ка са­ма­та аз мо­га да на­у­ча мно­го по­ле­з­ни не­ща за мо­я­та ра­бо­та в Гер­ма­ния.

Благодаря Ви за това интервю!

Кре­ме­на Ка­п­ра­ло­ва, 

пре­са­та­ше на До­б­ри­ч­ки ок­ръ­жен съд

 

Коментарите са затворени.