Вся­ка го­ди­на Пра­во­с­ла­в­на­та цър­к­ва от­бе­ля­з­ва тър­же­с­т­ве­но оп­ре­де­ле­ния за Св. Пе­т­ка ден – 14 ок­том­в­ри. То­ва е и хра­мо­ви­ят пра­з­ник на чер­к­ва­та в кв. „Ле­в­с­ки“, ко­я­то но­си име­то  на пре­по­до­б­на­та Св. Па­ра­с­ке­ва – Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка, оби­ча­на­та и по­чи­та­на от на­шия на­род све­ти­ца.

Св. Пе­т­ка, пре­по­до­б­на Па­ра­с­ке­ва Бъл­гар­с­ка, жи­вя­ла в 10 – 11 век.Ро­де­на в гр. Епи­ват, Тра­кия, от ро­ди­те­ли бъл­га­ри. Не­й­ни­ят жи­вот и по­с­мър­т­ни­те и чу­де­са са опи­са­ни в жи­тие от ста­ро­бъл­гар­с­кия пи­са­тел Св. Па­т­ри­арх Ев­ти­мий. Мо­щи­те на све­ти­ца­та по­чи­ва­ли в Тър­но­во, в цър­к­ва­та, но­се­ща не­й­но­то име от 1238 го­ди­на до за­в­ла­дя­ва­не­то на сто­ли­ца­та от тур­ци­те. Пре­на­ся­ни са на раз­ли­ч­ни ме­с­та – в Ца­ри­г­рад, в Сър­бия и би­ли по­ло­же­ни в ру­мън­с­кия град Яш през 1641 го­ди­на, къ­де­то се па­зят до днес и при­в­ли­чат мно­го по­к­ло­ни­ци.

В цър­к­ва­та „Св. Пе­т­ка“ до­й­до­ха на то­зи ден мно­го бал­чи­к­лии, а съ­що и го­с­ти от дру­ги ме­с­та, има­ше пре­д­с­та­ви­тел­но при­съ­с­т­вие и от Ру­мъ­ния. Пра­з­ни­ч­на­та ли­тур­гия бе от­с­лу­же­на от бал­чи­ш­ки­те све­ще­ни­ци Г. Пе­т­ров и Стра­тия с ак­ти­в­но­то уча­с­тие на ар­хи­ман­д­рит Ме­то­дий и от­ци – го­с­ти от До­б­рич, Вар­на, Пло­в­див. В пе­с­но­пе­ни­я­та, на­ред с бал­чи­ш­ки­те хо­ри­с­ти от цър­к­ва­та, уча­с­т­ва­ха хо­ри­с­ти и от Вар­на, а сред тях въз­ви­си кра­сив глас и на­ша­та Све­т­ла­на Ива­но­ва. То­ва по­д­си­ли пра­з­ни­ч­на­та ат­мо­с­фе­ра в хра­ма и съ­з­да­де на­с­т­ро­е­ние, мно­го по­д­хо­дя­що за из­ра­зе­на­та обич към по­чи­та­на­та све­ти­ца.

Пра­з­ни­кът про­дъл­жи по ка­но­ни­те на на­ша­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва, от­с­лу­жен с мно­го ста­ра­ние и по­чит све­ще­ни­ци­те. При­съ­с­т­ва­щи­те уча­с­т­ва­ха в цър­ко­в­ния ри­ту­ал с же­ла­ние и ува­же­ние, ко­е­то из­ра­зя­ва от­но­ше­ни­е­то на оби­к­но­ве­ни­те хо­ра към све­ти­те ли­ч­но­с­ти от на­ша­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва. Към ли­ч­но­с­ти­те с пра­ве­ден жи­вот, из­пъл­нен с ще­д­ро слу­же­не и по­мощ за ну­ж­да­е­щи­те се, за стра­да­щи­те… От­там и по­чит­та и въз­хи­ще­ни­е­то. И най ве­че – при­мер за по­д­ра­жа­ние, кой­то мо­же и в на­ше вре­ме да се сле­д­ва. Има, има на­чи­ни!

Мария АНДРЕЕВА