Петранка Божкова – поетичен проповедник за нас
Oct 29th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАПредставяне на стихосбирката “Време за песен”
На 22 октомври 2013 г. в малката зала на ч-ще „П.Хилендарски” Балчик добричката поетеса, журналистка от Радио Варна и наша приятелка Петранка Божкова представи книжката си „Време за песен”. Тя е родена в с.Лясково, Добричка област и за нас тя е един езотеричен Еклесиаст, навлязъл дълбоко в битието ни със своята тайнственост и подбрана проповедност.
Петранка Божкова е носителка на много първи награди и отличия в национални конкурси и според мен най-авторитетно е участието и и наградата от Националния поетичен конкурс, посветен на Христо Фотев /25.03.1934 – 27.07.2002/. Тя публикува стихове във в-к”Словото днес”, в списанията „Антимовски хан”, „Пламък”, „Везни”, „Знаци”, в различни поетични антологии и сборници.
Самото име на стихосбирката „Време за песен” прозвънява струнно в съзнанието ни като изповед, откровение, проповед на доброто. 33 са стихотворенията. На 33 г. Иисус е разпнат на Кръста. Всички стихове са капки вода от преживени мигове на прозрение и щастие.
Поетесата ни подсеща какво трябва да правим в „Спешно”: „Да тръгна през тревата. Боса/като дете след пеперуда./Да грабна няколко въпроса, /които посред нощ ме будят…”Оптимистичен е завършекът в „…Но още тичам”: „Мечтая да съм птица, за да мога/над дребните си грижи да прелитам./По-близо до небето. И до Бога…”
С думи, близки и до непосветените в сакралната поезия, Петранка Божкова ни въвежда в конкретното ни битие. Защото „За всичко си има време, време има за всяка работа под небето”. Не знам колко пъти поетесата е препрочела „Еклесиаст” от нашата Библия, но със свои думи тя ни доказва, че срещу някои факти може да воюваш, но срещу цялата истина – никога. А истината в изкуството е една. Защото то е вечно. Във „Време за песен” четем поетическия съвет: „…Дошло е време думи да редим-/за песен и за плач, или за двете./А после? После пак ще продължим./Нали и после слънцето ще свети?
Петранка Божкова вярва в силните думи. Тя ги използва, за да изрази с тях силни преживявания, които като че ли бликат от кладенец, пълен с чувства и нежност.
Аз имам тънък слух и нюх и усетих в тембъра на гласа на рецитиращата поетеса – загадъчна поетична дълбочина на изразяваното копнение, актьорски заложби на изпълнението, подчертаване на тънките психологични нюанси на проникновението: „Не ни е дадено да знаем всичко./животът е един. И е за кратко;/ Тогава за къде съм се затичала?…
Изящно и неподправено е написана стихосбирката на Петранка Божкова. Успокоително и насърчително. Как след всичко това няма да намериш „Време за песен”?
Смятам, че всички, които бяха на срещата с поетесата, ще си четат вечер стиховете и и ще заобичат живота повече.
Георги ЙОВЧЕВ
И ВЪПРЕКИ ТОВА…
Нещастието идва изведнъж
и без да пита. Никога не пита.
Залива ни като пороен дъжд
и впива хищни пръсти във душите.
Нещастието никога не спи,
не си почива даже във неделя.
Изпречва се на пътя ни, мълчи,
прицелва се спокойно. После – стреля.
То има страшно много имена:
предадена любов – пустиня сива,
понякога е чувство за вина,
или пък страх, че нещо си отива…
Понякога е просто самота –
безкрайна, като океан далечен;
горчив урок, пресъхнала трева
и полет, от светкавица посечен…
Понякога е изгорена длан,
протегната в очакване на нежност.
Ръцете ми са в белези и знам
как след това пропадам безнадеждно.
И въпреки това, незнайно как
животът ни абсурден продължава.
Зад океана се показва бряг.
През облаците слънце засиява.
И неусетно, като птичи вик
внезапно щастието ни докосва.
То трае миг…Един-единствен миг.
Но цял живот в душите си го носим.