“Детектор на лъжата” с режисьор Кр. Ранков – в Балчик
Oct 9th, 2013 | От Marusia | Category: ВАЖНА
Финален поклон пред балчиклии на актьорите, представили пиесата на В. Сигарев “Детектор на лъжата”: Красимир Доков, Ивана Папазова и Красимир Ранков (актьор и режисьор)
Фото: М.Костова
Настроени да гледаме комедия се втурнахме към ч-ще „П.Хилендарски”Балчик, където на 1 октомври ни очакваше нашият съгражданин Красимир Ранков с пловдивските си колеги Красимир Доков и Ивана Папазова и руската пиеса „Детектор на лъжата” от 36-годишния Василий Сигарев. Макар и млад, драматургът е известен вече в цяла Европа и неговите пиеси са едни от най-играните, пък доскоро никой не е предполагал, че в Свердловска област /Верхная Селда/ ще се роди такъв талант.
Събрал наблюдения за действителността В.Сигарев е написал 19 пиеси, 9 спектакъла и има за това над 25 различни награди. Във всички пиеси признава, че търси задължителния морал в края. Както в приказките – да има поука и зрителите да не се чудят какво става след това, както в множество български филми в миналото.
Макар и да не е истинска случката, описаното семейство Бизеви всеки може да оприличи със своето или съседското. В него се карат за пари, за изпития алкохол, за несигурната работа, за непризнанието, липсата на приятели, за отдавна отлетялата любов. Надя и Борис Бизеви, след един дълъг диалог, в който се вмества с умни констатации и Николай Николаевич Лебедев /хипнотизаторът, блестящо представен от Красимир Доков/ разбират, че всъщност се обичат, но отдавна са го забравили. Когато от време на време си го спомнят, стават нежни, чувствени и добри. И това е режисьорската поанта – да си внушим самоопределението, че сме добри, но отдавна не сме се проявявали като такива и защо ли?
Не ми харесаха потоците от гнусни думи, които струяха от устата на героинята на Ив.Папазова. Тя е толкова крехка, в действителност, и в ролята си, че не искам да я приема такава. Проверих оригиналния текст на руски и видях, че авторът наистина насища нейната реч с вулгаризми, но тук е можело да се намеси нейната интуиция и да покаже лично отношение, мимо новия режисьорски прочит на Кр.Ранков, който е прекалено натуралистичен. Как после, след тези обиди, Надя /Ив.Папазова/ ще отиде и ще прегърне Борис, а той, безчувственика, ще и прости.
Ето част от въпросите за ценността на семейството в нашия живот /доскоро приоритетна тема само в западната драматургия/, които предизвика В.Сигарев. Много точно, лично преосмислено Красимир Доков интерпретира ролята си на ерген, който вижда семейство отблизо и се включва недодялано в интригата; ролята си на хипнотизатор, като че ли винаги е бил такъв /хипнотизатор/; ролята си на учен, недооценен както навсякъде по света, впрочем Надя, санитарката от болницата, вижда у него недостижимия мъж и учен; ролята си на човек, който трябва да оцелее и търси извънредна частна работа, от което търпи комични последствия.
Борис не помни къде е скрил тайничко заплатата си от жена си Надя. Къде, научават чрез хипнотизатора, че е зад тоалетното казанче. Колко сложно и смешно. Как се е досетил – се пита Надя. Този не е само алкохолик – мисли за него Лебедев. Парите се намират, но героите откриват и много истини за себе си, споделят никога несподеляни тайни, уж чрез хипноза, но в действителност наистина. Какво ще стане след това – ще се спаси ли бракът на Бизеви или ще умре безвъзвратно? „Ние внасяме своята лепта за възраждане авторитета на семейството, укрепвайки го като базова ценност в живота” – казва В.Сигарев. И успява. Но не знам защо режисьорът с толкова много сръдни, караници и викове е решил да подчертае авторовата мисъл за това, кое е добро и кое лошо и че има и средно положение. Умело внесеното музикално отклонение на пеещите на балкона мъже – Борис и Николай, явно е блестяща идея на режисьора Кр.Ранков, но дори и да не е негова – беше велико пресъздаване на руската народопсихология. И само това да беше – стига!
Маруся КОСТОВА