Доц. д-р Мария Брощилова

На 19 се­п­тем­в­ри в спа-хо­тел „Ре­джи­на Ма­рия“ се про­ве­де се­ми­нар, пре­д­на­з­на­чен да за­по­з­нае бал­чи­ш­ка­та об­ще­с­т­ве­ност с ро­ля­та на по­ле­за­щи­т­ни­те гор­с­ки по­я­си за сел­с­ко­с­то­пан­с­ки­те до­би­ви, био­раз­но­о­б­ра­зи­е­то и ефе­к­ти­в­но­ст­та на зе­ме­дел­с­ка­та дей­ност. Той бе част от про­е­к­та „По­до­б­ря­ва­не на ефе­к­ти­в­но­ст­та и ус­той­чи­во­ст­та на зе­ле­на­та си­с­те­ма от по­ле­за­щи­т­ни гор­с­ки по­я­си в ра­йо­на на Об­щи­на Бал­чик, Бъл­га­рия“

Ле­к­то­ри на се­ми­на­ра бя­ха доц. д-р Ма­рия Бро­щи­ло­ва и доц. д-р Ко­с­та­дин Бро­щи­лов, и два­ма­та ле­со­въ­ди и пре­по­да­ва­те­ли в Бур­га­с­кия уни­вер­си­тет „Асен Зла­та­ров“. Пу­б­ли­ка­та бе ма­ло­б­рой­на, пре­дим­но пре­д­с­та­ве­на от спе­ци­а­ли­с­ти по ле­со­въ­д­на­та и еко­ло­ги­ч­на дей­ност, ка­к­то и уче­ни­ци от го­рен курс на СОУ „Хри­с­то Бо­тев“ – Бал­чик.

Доц. д-р Бро­щи­лов за­по­з­на при­съ­с­т­ва­щи­те със съ­щ­но­ст­та на про­е­к­та. Дей­но­с­ти­те по не­го вклю­ч­ват въз­с­та­но­вя­ва­не на по­ле­за­щи­т­ни гор­с­ки ма­си­ви в зем­ли­ща­та на се­ла­та Се­но­кос, Кар­ву­на и Со­ко­ло­во.  Ини­ци­а­то­ри на про­е­к­та са слу­жи­те­ли от ДЛС Бал­чик, арен­да­то­ри и со­б­с­т­ве­ни­ци на зе­ме­дел­с­ки зе­ми в ра­йо­на. Ос­но­в­ни­те при­чи­ни за не­го­во­то осъ­ще­с­т­вя­ва­не са мал­ка­та ле­си­с­тост /мал­ка кон­цен­т­ра­ция на дър­ве­та/, сил­ни­те ве­т­ро­ве, ка­к­то и про­б­лем­но­то мя­с­то по от­но­ше­ние съ­с­то­я­ни­е­то на за­щи­т­ни­те гор­с­ки по­я­си.  В не­за­щи­те­ни­те пло­щи вя­тъ­рът е с око­ло 20-40, а в от­дел­ни слу­чаи – до 70% по-си­лен в сра­в­не­ние със за­щи­те­ни­те. С раз­ра­бо­т­ва­не­то на про­е­к­та се до­при­на­ся за по-ус­той­чи­во раз­ви­тие  на сел­с­ки­те ра­йо­ни ка­то ре­зул­тат от по­ви­ша­ва­не на до­би­ви­те от при­ле­жа­щи­те зе­ме­дел­с­ки кул­ту­ри. По­ви­ша­ва­не­то на ин­фор­ми­ра­но­ст­та и зна­ни­я­та на ме­с­т­на­та об­щ­ност от­но­с­но гло­бал­ни­те еко­ло­ги­ч­ни­те про­б­ле­ми це­ли про­во­ки­ра­не на за­ин­те­ре­со­ва­ност и съ­п­ри­ча­с­ност в опа­з­ва­не­то на зе­ле­ни­те си­с­те­ми.

Ин­те­ре­сен, но съ­ще­в­ре­мен­но обе­з­по­ко­и­те­лен е фа­к­тът, че До­б­ру­джа е най-сил­но за­с­т­ра­ше­ни­ят ра­йон на Бъл­га­рия от по­с­ле­ди­ци­те, ко­и­то на­с­тъ­п­ват в ре­зул­тат от оча­к­ва­ни­те про­ме­ни в кли­ма­та – за­су­ша­ва­не и опу­с­ти­ня­ва­не. Ал­тер­на­ти­ва за на­ма­ля­ва­не вли­я­ни­е­то на те­зи по­с­ле­ди­ци, ос­вен въз­с­та­но­вя­ва­не на си­с­те­ма­та от за­щи­т­ни гор­с­ки по­я­си и уве­ли­ча­ва­не на ле­си­с­то­ст­та в ра­йо­на, ня­ма. Та­зи си­с­те­ма е си­гур­на пре­вен­ция сре­щу про­ме­ни­те в из­ме­не­ни­е­то на кли­ма­та.

По­с­ле­д­ва дъл­га­та, но ин­те­ре­с­на и с ви­со­ка на­у­ч­на стой­ност пре­зен­та­ция на доц. д-р Бро­щи­лов, свър­за­на със зна­че­ни­е­то, съ­с­то­я­ни­е­то и бъ­де­ще­то на по­ле­за­щи­т­ни­те гор­с­ки пло­щи.  Той спо­де­ли ин­те­ре­с­ни фа­к­ти от­но­с­но въз­ни­к­ва­не­то на ле­с­ни­чей­с­т­во­то пре­ди по­ве­че от 2 ве­ка в Ру­сия. Да­леч по-къ­с­но иде­я­та за „го­ра в сте­п­та“ се пре­на­ся и в на­ша­та стра­на. Пър­ви­те по­ле­за­щи­т­ни по­я­си от съ­в­ре­менeн тип са съ­з­да­де­ни край с. Кар­ву­на през 1936-1939 г. от ин­с­ти­ту­та в Бу­ку­рещ.

С цел из­с­ле­д­ва­ния вър­ху ра­с­те­жа, раз­ви­ти­е­то на те­зи по­я­си, през 1950 г. в Кар­ву­на е от­к­ри­то Опи­т­но по­ле по аг­ро­ле­со­ме­ли­о­ра­ции. От­к­ри­ва се спе­ци­ал­ност „Аг­ро­ле­со­ме­ли­о­ра­ции“ във ВЛТИ.

С По­с­та­но­в­ле­ние № 236/08.03.1951 г. за «Раз­ви­тие на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во, во­до­с­на­б­дя­ва­не­то и еле­к­т­ри­фи­ка­ци­я­та на До­б­ру­джа» се по­с­та­но­вя­ва на те­ри­то­ри­я­та на До­б­ру­джа да се съ­з­да­дат 9 про­ти­во­е­ро­зи­он­ни гор­с­ки по­я­са за бор­ба с во­д­на­та еро­зия в су­хо­до­ли­я­та и ця­ло­с­т­на мре­жа от по­ле­за­щи­т­ни гор­с­ки по­я­си за на­ма­ля­ва­не на вре­д­но­то въз­дей­с­т­вие на пре­об­ла­да­ва­щи­те ве­т­ро­ве и уве­ли­ча­ва­не до­би­ви­те от за­щи­те­ни­те зе­ме­дел­с­ки зе­ми”. Сле­д­вай­ки хро­но­ло­ги­ч­ния път на раз­ви­тие на т.нар. „по­я­си“, доц. д-р Бро­щи­лов за­к­лю­чи, че мре­жа­та е ка­те­го­ри­ч­но на­ру­ше­на.

Ин­те­ре­с­но и по­ле­з­но, най-ве­че за уче­ни­ци­те, бе за­по­з­на­ва­не­то с на­чи­на на ре­а­ли­зи­ра­не, ви­до­ве­те и ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки­те на по­ле­за­щи­т­ни­те гор­с­ки пло­щи. Най-по­д­хо­дя­щи (про­ве­ре­ни в до­с­та­тъ­ч­на сте­пен) дър­ве­с­ни ви­до­ве за ре­а­ли­за­ция на „по­я­си­те“ са цер, гле­ди­чия, пла­нин­с­ки (оби­к­но­вен) ясен. По­д­хо­дя­щи за гла­в­ни ви­до­ве, но не­про­ве­ре­ни до­с­та­тъ­ч­но: дъ­бо­ве – оби­к­но­вен (ле­тен), бла­гун и чер­вен.За спъ­т­ни­ци, оси­гу­ря­ва­щи бърз ефект: бя­ла ака­ция, дре­б­но­ли­с­тен бряст, аме­ри­кан­с­ки ясен, по­л­с­ки ясен – ме­с­т­на фор­ма, а във вто­ро­с­те­пен­ни­те по­я­си: ли­пи, по­л­с­ки клен, ме­киш, мъ­ж­д­рян, по­л­с­ки ясен, ми­ри­з­ли­ва вър­ба и др. По­д­хо­дя­щи гор­с­ко­п­ло­д­ни ви­до­ве: оби­к­но­вен орех, кон­с­ки ке­с­тен, ки­се­ли­ца, ди­ва кру­ша, джан­ка, бя­ла чер­ни­ца;

Хра­с­ти: смра­д­ли­ка, оби­к­но­вен дрян, ку­чи дрян, оби­к­но­ве­на ле­с­ка, че­рен бъз, смра­д­ли­ка (за вто­ро­с­те­пен­ни­те). Ка­то ка­те­го­ри­ч­но не­по­д­хо­дя­щи  дър­ве­с­ни ви­до­ве бя­ха оп­ре­де­ле­ни пен­сил­ван­с­ки­ят ясен и то­по­ла­та.

Но ка­к­то и доц. д-р Бро­щи­лов за­я­ви, про­е­к­тът не свър­ш­ва са­мо с из­г­ра­ж­да­не на по­ле­за­щи­т­ния ма­сив. Сле­д­ва от­го­вор­на и съ­ве­с­т­на ра­бо­та по ус­той­чи­во­то раз­ви­тие, по­д­д­ръ­ж­ка­та и опа­з­ва­не­то на го­ри­те.

След пър­ви­те 2 пре­зен­та­ции, уча­с­т­ни­ци­те и го­с­ти­те на се­ми­на­ра се от­те­г­ли­ха на ка­фе-па­у­за. За фи­нал бе по­с­ре­щ­на­та с ин­те­рес пре­зен­та­ци­я­та на доц. д-р Бро­щи­ло­ва, за­ся­га­ща мо­же би най-ак­ту­ал­ния въ­п­рос на на­ше­то съ­в­ре­мие, а имен­но – кли­ма­ти­ч­ни­те про­ме­ни.  Ос­но­в­ния па­ра­лел, кой­то тя на­п­ра­ви, бе ме­ж­ду оп­ти­ми­с­ти­ч­ни­те и пе­си­ми­с­ти­ч­ни­те ви­ж­да­ния от­но­с­но еко­ло­ги­ч­ни­те про­б­ле­ми и на­ми­ра­не­то на обе­к­ти­в­на про­г­но­за, спря­мо ко­я­то да се за­по­ч­не на­в­ре­мен­на пре­вен­ция и ада­п­та­ция.

Мъл­ча­ние ца­ре­ше по вре­ме на па­у­за­та, пре­д­на­з­на­че­на на въ­п­ро­си и от­го­во­ри. То­ва се дъл­же­ше на фа­к­та, че те­ма­та за ре­а­ли­зи­ра­не­то и по­д­д­ръ­ж­ка­та на по­ле­за­щи­т­ни­те гор­с­ки пло­щи бе из­чер­па­на на­пъл­но, ма­к­си­мал­но до­с­тъ­п­ни и съ­о­б­ра­зе­ни с го­с­ти­те бя­ха и три­те пре­зен­та­ции.

Не­ка сле­д­ва­щи­ят път, ко­га­то пре­ми­на­ва­ме със сво­и­те ав­то­мо­би­ли край ки­т­ни­те по­ля и по­я­си на До­б­ру­джа, да се за­ми­с­лим, че зад та­зи кра­со­та сто­ят не са­мо при­ро­д­ни­те да­де­но­с­ти, а и все­о­т­дай­на­та дей­ност на ле­со­въ­ди и еко­ло­зи, жер­т­ва­ли го­ля­ма част от съ­з­на­тел­ния си жи­вот в име­то на то­ва да съ­х­ра­нят кра­си­во­то и за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.

Зони на уязвимост при съвременен климат. Както се вижда с по-тъмен цвят, Добруджа и Дунавската равнина са застрашени от засушаване и опустиняване в близките десетилетия.

Ученици от СОУ “Хр. Ботев” – Балчик участват в проект за възстановя-ване на дъбовите гори около Оброчище.                        

Фото: М. Костова

Балчишки ученици садят гора

Ерсин ИСМАИЛОВ