За замъка Бран и Пелеш в Румъния

Замъкът на Влад Цепеш – Дракула през XV в., а по-късно лятна резиденция на кралица Мария през XX в., както и Дворецът в Балчик.

При от­ли­ч­на ор­га­ни­за­ция, съ­з­да­де­на от Ру­мя­на Пе­т­ро­ва и Стой­ка Ко­ле­ва от ОУ „Ан­тим I” – Бал­чик, за ко­е­то вси­ч­ки им бла­го­да­рим, ус­пя­х­ме да по­се­тим на­ши­те съ­се­ди от Ру­мъ­ния чрез ту­ри­с­ти­че­с­ка фир­ма „Алис тра­вел груп” ООД – „Ра­ди­лов и си­но­ве”. Вси­ч­ко бе­ше то­ч­но, за­що­то с нас бе­ше и ек­с­кур­зо­во­дът Ки­рил Хри­с­тов – ком­пе­тен­тен, с тън­ко чу­в­с­т­во за ху­мор.

Пред нас бя­ха 37 му­зея, на­ми­ра­щи се в Бу­ку­рещ, 16 дър­жа­в­ни и 17 ча­с­т­ни уни­вер­си­те­та, цър­к­ва­та „Св. Св. Кон­с­тан­тин и Еле­на”, с не­й­ния слу­жи­тел Йо­сиф. Дай, Бо­же, на све­та по­ве­че та­ки­ва хо­ра!

Су­пер­ла­ти­ви­те за дво­ре­ца „Пе­леш” са не­об­хо­ди­ми и из­ли­ш­ни. Го­ля­ма кра­со­та и ра­дост за ту­ри­с­ти­те, че вси­ч­ко е съ­х­ра­не­но. Но тук се по­чу­в­с­т­вах ди­с­к­ри­ми­ни­ран, за­що­то на вхо­да има на­д­пис за да­ва­не на ин­фор­ма­ция: на ан­г­лий­с­ки, ита­ли­ан­с­ки, ис­пан­с­ки, френ­с­ки, ос­къ­д­на ин­фор­ма­ция от един лист на ру­с­ки език – и тол­ко­ва. Дру­ги на­ции и ези­ци на све­та не съ­ще­с­т­ву­ват. Тря­б­ва ли да при­по­м­ня, че до края на XVI в.на­ши­те съ­се­ди, ру­мън­ци­те, са из­по­л­з­ва­ли ки­ри­ли­ца­та. Вслу­ш­вай­ки се вни­ма­тел­но от­с­т­ра­ни, за­що­то има­ше и ан­г­лий­с­ки гру­пи, раз­б­рах, че има 160 за­ли, ра­бо­тят 35, а на­ша­та бъл­гар­с­ка гру­па се до­б­ра до 6 от тях. Но и за то­ва съм бла­го­да­рен. Оби­кол­ка­та ни бе­ше мно­го по­с­т­на. А въ­т­ре – пъл­но с чу­де­сии, та чак за­ви­дях на вку­са на те­х­ния крал Ка­рол I за раз­ли­ка от на­шия Фер­ди­нанд и не­го­вия от­рок и по- на­се­т­не.

По­с­ле оти­до­х­ме до за­мъ­ка „Бран”, на­ми­ращ се на те­ри­то­ри­я­та на на­шия по­б­ра­ти­мен град Бран с кмет Ге­ор­ги Хер­ме­на­ну, кой­то ви­на­ги по­чи­та пра­з­ни­ка на на­шия град – 24 май. От­но­во ту­ри­с­ти­че­с­ки не­во­ли, ко­и­то  се по­в­та­рят и е обе­з­по­ко­и­тел­но. Вход – 25 леи за вси­ч­ки, с из­к­лю­че­ние на сту­ден­ти­те. Дру­ги­те под но­жа. За хо­ра­та /ка­то мен/ тре­та­та въз­раст – ни­ка­к­во съ­жа­ле­ние.

То­ва, ко­е­то ме по­т­ре­се бе, че пред вхо­да има тър­го­в­с­ка част, в ко­я­то се на­ми­ра „Стая на ужа­си­те”. В нея има ги­ло­ти­на, на ко­я­то ля­га­ха де­ца и ги за­пе­ча­т­ва­ха на ка­ме­ра. Мо­же ли та­ко­ва не­що? Жи­ве­ем в 21 век. Не ни ли сти­га на­си­ли­е­то, ко­е­то бъл­ват те­ле­ви­зи­я­та и ве­с­т­ни­ци­те. В края на кра­и­ща­та  – ние сме в ци­ви­ли­зо­ва­на Ев­ро­па.

Вре­ме е на вси­ч­ки,ко­и­то вли­зат в за­мъ­ка „Бран”, да се обя­с­ни ис­ти­на­та за вла­де­те­ля Влад Це­пеш (1431-1476). Ми­с­ля, че тря­б­ва да за­б­ра­вим ле­ген­ди­те, из­ми­с­ли­ци­те за не­го,до­ри то­ва, че гла­ва­та му би­ла по­г­ре­ба­на в Бъл­га­рия, по­д­к­ла­ж­да­ни ка­то на­ча­ло от жи­те­ли­те с ун­гар­с­ки про­из­ход, по по­ня­т­ни при­чи­ни. За­мъ­кът на Дра­ку­ла от XV в. се е из­по­л­з­вал от ру­мън­с­ка­та кра­ли­ца Ма­рия, ка­к­то и на­ши­ят дво­рец в Бал­чик, за ля­т­на ре­зи­ден­ция. За­мъ­кът в Бран е по-мал­ко об­ран, от­кол­ко­то бал­чи­ш­ки­ят дво­рец при от­пъ­ту­ва­не­то на ру­мън­с­ки­те оку­па­ци­он­ни вла­с­ти през 1940 г., ка­к­то и то­ва­ра, от­не­сен от тях за Кон­с­тан­ца с ко­ра­ба „Ой­тус”.

Раз­да­до­ха ни ка­та­лог, но не на бъл­гар­с­ки език. На вхо­да ча­ка­ше че­ш­ка ту­ри­с­ти­че­с­ка гру­па. Че­хи­те се въз­му­ща­ва­ха, че ли­п­с­ва тя­х­но­то зна­ме, по­не­же в ми­на­ло­то че­ш­кия крал Зи­ги­з­мунд мно­го по­ма­гал на стра­хо­ви­тия вла­де­тел на Вла­хия, Влад Це­пеш. Е, не мо­жеш на вси­ч­ки да уго­диш. Но на­ли не сме по­ли­г­ло­ти и за­вър­ши­ли ис­то­рия? Мал­ко е ну­ж­но за раз­ви­тие и по­д­дър­жа­не на до­б­ро­съ­се­д­с­ки­те вза­и­мо­о­т­но­ше­ния. То­ва тря­б­ва да ста­не при вяр­но от­ра­зя­ва­не на ис­то­ри­че­с­ка­та дей­с­т­ви­тел­ност, по въз­мо­ж­ност на вси­ч­ки ев­ро­пей­с­ки ези­ци.

Георги Йовчев