Ме­ка­та слън­че­ва то­п­ли­на на зла­т­на­та есен ни за­в­ла­дя и при­ма­ми, за­то­ва бър­зо се ор­га­ни­зи­ра­х­ме и с по­д­к­ре­па­та на Об­щи­на­та и на пре­д­се­да­те­ля на Об­щин­с­кия съ­вет на пен­си­о­не­ри­те – Ан­гел Съ­бев по­се­ти­х­ме кра­си­во­то Юж­но Чер­но­мо­рие. От­да­в­на на­ши при­я­те­ли – пен­си­о­не­ри от юж­но­то мо­ре ни от­п­ра­ви­ха по­ка­на и на 23 се­п­тем­в­ри 2013 г. ре­ши­х­ме да по­да­дем ръ­ка за при­я­тел­с­т­во, да спо­де­лим ми­с­ли и чу­в­с­т­ва, ко­и­то ни въл­ну­ват, да об­ме­ним опит, да из­ра­зим оби­ч­та си и пре­к­ло­не­ни­е­то пред кра­со­та­та и ве­ли­чи­е­то на Бъл­га­рия. Пър­во­то ни по­се­ще­ние бе в гр. Со­зо­пол – ста­ри­нен и ве­чен, в тра­ди­ци­о­нен въз­ро­ж­ден­с­ки стил. 610 г. пр. Хр. гръ­ц­ки пре­сел­ни­ци от Ма­ла Азия ос­но­ва­ват град – дър­жа­ва и го на­ри­чат на своя бог Апо­лон – „Апо­ме­ния По­н­ти­ка”. То­га­ва Апо­ме­ния бил най-бо­гат град по Чер­но­мо­ри­е­то. По вре­ме­то на хан Крум, гра­дът ста­ва част от Бъл­га­рия. Град Со­зо­пол е за­бе­ле­жи­тел­но мя­с­то, тук ухае на ста­ри­на и кул­ту­ра. Удо­вол­с­т­вие е да се раз­хо­диш по те­с­ни­те кал­дъ­ръ­ме­ни ули­ч­ки, да по­чу­в­с­т­ваш по­лъ­ха на дре­в­но­ст­та, да се до­ко­с­неш до ста­ри­те и но­ви­те ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки на­хо­д­ки.

За нас бе­ше удо­в­ле­т­во­ре­ние да из­не­сем кон­церт от бо­го­с­ло­в­с­ки пе­с­ни в цър­к­ва­та „Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий”. В та­зи ре­ли­к­ва от 15 май до края на се­п­тем­в­ри се на­ми­рат част от мо­щи­те на Св. Йо­ан Кръ­с­ти­тел, раз­к­ри­ти на о. Све­ти Иван. На 1 ок­том­в­ри, при тър­же­с­т­ве­на ли­тур­гия и с ли­тий­но ше­с­т­вие мо­щи­те се пре­на­сят в цър­к­ва­та „Св. Ге­ор­ги По­бе­до­но­сец”. Из­пи­та­х­ме въл­не­ние и гор­дост, ко­га­то ни по­х­ва­ли­ха и ка­за­ха:  „Мно­го ту­ри­с­ти по­се­ща­ват та­зи цър­к­ва, но ни­ко­га не са вли­за­ли хо­ра, за да из­не­сат кон­церт. Бъ­де­те бла­го­с­ло­ве­ни!” В се­вер­на­та част на ста­рия Со­зо­пол, по­се­ти­х­ме цър­к­ва­та Св. Бо­го­ро­ди­ца. Съ­ще­с­т­ву­ва от 1482 г., би­ла е ма­на­с­тир­с­ка цър­к­ва, вко­па­на в зе­мя­та. Из­г­ра­де­на е от ка­мък и дър­во. В цър­к­ва­та има мно­го кра­си­ва дър­во­ре­з­ба – ико­но­с­тас, ам­вон, вла­ди­ш­ки трон, де­ло на май­с­то­ри от Де­бър­с­ка­та шко­ла. Цър­к­ва­та е па­ме­т­ник на кул­ту­ра­та, под за­к­ри­ла­та на ЮНЕ­С­КО.  Впе­ча­т­ле­ни бя­х­ме от Ар­хе­о­ло­ги­че­с­кия му­зей „Юж­на кре­по­с­т­на сте­на и ку­ла” – ин­те­ре­с­но е пре­д­ве­ри­е­то – по­дът изо­б­ра­зя­ва слън­це от ка­мен­ни бло­ко­ве, из­ло­же­ни са про­из­ве­де­ния на из­ве­с­т­ни ху­до­ж­ни­ци и скул­п­то­ри. Ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ва зър­но­х­ра­ни­ли­ще­то от V-VІ в., бя­ла­та ар­ка, ав­тен­ти­ч­ни­ят фра­г­мент от юж­на­та кре­по­с­т­на сте­на, ан­ти­ч­ни­ят кла­де­нец, по­с­т­ро­ен ІІІ в. пр. Хр.  Ин­те­ре­с­но е да се знае, че при ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки­те раз­ко­п­ки от дъ­но­то на кла­де­не­ца от­но­во е бли­к­на­ла сла­д­ка во­да. На­б­лю­да­вах ори­ги­нал­ни ча­с­ти от во­до­п­ро­во­да на дре­в­на Апо­ме­ния По­н­ти­ка. Уди­ви­тел­на е за­ла­та,  къ­де­то е из­ло­же­на ори­ги­нал­на­та ста­туя на Бог Апо­лон. В кла­са­ци­я­та „Чу­де­са­та на Бъл­га­рия” ста­ри­ят Со­зо­пол е обя­вен за по­бе­ди­тел.

А ко­га­то по­се­ти­х­ме ре­зер­ва­та „Ро­по­та­мо” се въз­хи­ти­х­ме на мно­го уни­кал­ни при­ро­д­ни обе­к­ти – ес­те­с­т­ве­ни лон­го­з­ни го­ри, ес­те­с­т­ве­ни пя­съ­ч­ни дю­ни,  ши­ро­ко­ли­с­т­ни го­ри, тръ­с­ти­ка, па­пур, ка­мъ­ни. За съ­жа­ле­ние во­д­ни­те ли­лии ве­че бя­ха пре­цъ­ф­те­ли. Раз­хо­д­ка­та с ло­д­ка до ус­ти­е­то бе­ше пре­к­ра­с­на, въз­хи­ти­х­ме се на при­ро­д­ни­те фе­но­ме­ни – „Лъ­в­с­ка­та ска­ла”, „Ве­се­ла­та ска­ла”, пе­ще­ри­те, ин­те­ре­с­на­та и бо­га­та фа­у­на. В не­по­с­ре­д­с­т­ве­на бли­зост до при­ро­д­ния парк „Стран­джа” се на­ми­ра гр. Ки­тен, къ­де­то бя­ха на­ши­те но­щу­в­ки, в един пре­к­ра­сен към­пинг. Гра­дът е мно­го кра­сив, ка­то ки­т­ка, ме­ж­ду два мал­ки чер­но­мор­с­ки за­ли­ва – Ка­ра­а­гач и Ат­ли­ман. А в град При­мор­с­ко ни по­с­ре­щ­на­ха с то­п­ла по­га­ча, мно­го ус­ми­в­ки и ху­ба­во на­с­т­ро­е­ние на­ши­те при­я­те­ли в пен­си­о­нер­с­кия клуб. Тро­г­на­х­ме ги с на­ши­те пе­с­ни и сти­хо­ве, по­с­ве­те­ни на До­б­ру­джа, зе­мя­та, мо­ре­то и су­ве­ни­ри­те от Бе­лия град. Раз­ка­за­х­ме им за Се­вер­но­то Чер­но­мо­рие, за не­го­ви­те кра­со­ти и не­го­ви­те фе­но­ме­ни, за пре­к­ра­с­ни­те фе­с­ти­ва­ли в Бе­лия град, а те ни обе­ща­ха, че не­пре­мен­но ще ни го­с­ту­ват на на­шия фе­с­ти­вал. По­с­ле­д­на­та ни де­с­ти­на­ция бе­ше гр. Не­се­бър. Ста­ри­ят град ни по­с­ре­щ­на с мно­го слън­це, ла­с­ки и ус­ми­в­ки, с дре­в­на ис­то­рия и ан­ти­ч­на пре­лест. Цър­к­ви­те, кре­по­ст­та, ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки­ят му­зей, кар­тин­на­та га­ле­рия, пре­к­ра­с­на­та гле­д­ка към мо­ре­то, ста­ри­те въз­ро­ж­ден­с­ки къ­щи, вси­ч­ко то­ва е един въз­торг без­к­ра­ен.

То­дор­ка

ХА­РИ­ЗА­НО­ВА

Председател на клуб „Здраве”