В пра­з­ния 21 се­п­тем­в­ри в ХГ Бал­чик се съ­с­тоя ли­те­ра­тур­но-му­зи­ка­лен спе­к­та­къл с уча­с­ти­е­то на акад.Кон­с­тан­тин Ко­сев, Сто­ян Рай­че­в­с­ки, Пе­тър Ма­рин­ков, Пан­ко Ан­чев и раз­би­ра се с гла­в­ния ор­га­ни­за­тор на На­ци­о­нал­ни­те кул­тур­ни пра­з­ни­ци „Ал­бе­на 2013” из­да­те­ля Иван Гра­ни­т­с­ки. Мно­го бе при­я­т­но му­зи­кал­но­то на­ча­ло и из­пъл­не­ни­е­то на два вал­са от Шо­с­та­ко­вич и чар­даш от Мон­ти, пре­въ­п­лъ­те­ни с пи­а­но­то на Мла­ден Та­с­ков и ци­гул­ка­та на Цве­тан Ко­з­лев.

Акад.К.Ко­сев пре­д­с­та­ви пред ели­т­на бал­чи­ш­ка пу­б­ли­ка две­те си но­ви кни­ги, из­да­де­ни от из­да­тел­с­т­во”З.Сто­я­нов” – за на­шия идол на сво­бо­да­та Ва­сил Ле­в­с­ки и за бъл­гар­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на ка­у­за през гор­ни­ло­то на Из­то­ч­ния въ­п­рос. Уче­ни­ят го­во­ри ув­ле­ка­тел­но за жи­во­та и де­ло­то на Ле­в­с­ки. Ци­ти­ра не­го­ва­та ми­съл, из­ра­зе­на в пи­с­мо до П.Хи­тов: „Да има се­т­ни­на от на­ше­то де­ло!”и от те­ф­тер­че­то на Ле­в­с­ки ве­ли­кия въ­п­рос на Апо­с­то­ла на на­ша­та сво­бо­да:”На­ро­де????”. То­зи въ­п­рос на Ле­в­с­ки оз­на­ча­ва оча­к­ва­не­то, че на­ро­дът ще се вклю­чи в ос­во­бо­ди­тел­на­та бор­ба. Ма­кар и по­ту­ше­но, Ап­рил­с­ко­то въ­с­та­ние пре­в­ръ­ща Бъл­га­рия в по­ли­ти­че­с­ки су­бект в Ев­ро­па – обя­с­ни ака­де­мик Ко­сев, а кан­ц­ле­рът Би­с­марк от три­бу­на­та на Рай­х­с­та­га за­я­вя­ва, че за Тур­с­ка­та им­пе­рия ня­ма мя­с­то в Ев­ро­па: „Съ­п­ро­ти­ви­тел­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти, ка­к­то на бъл­га­ри­те, та­ка и на дру­ги­те бал­кан­с­ки на­ро­ди, са твър­де ог­ра­ни­че­ни, за да се про­ти­во­по­с­та­вят ус­пе­ш­но на на­ше­с­т­ве­ни­ци­те. За­то­ва те от­п­ра­вят взор с на­де­ж­да за вън­ш­на по­д­к­ре­па. Най-на­пред оча­к­ва­ни­я­та им са на­со­че­ни към Ав­с­т­рия, а от на­ча­ло­то на 17 в. – гла­в­но към Ру­сия. Ру­с­ки­те мо­нар­си съ­з­на­тел­но сти­му­ли­рат те­зи на­де­ж­ди. Още през 16 в. цар Иван Гро­з­ни от­к­ри­то ог­ла­ся­ва ос­во­бо­ди­тел­на­та ми­сия на Ру­сия спря­мо из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­в­ни­те хри­с­ти­я­ни, ка­то за­я­вя­ва не­д­ву­с­ми­с­ле­но, че цел­та му е да ос­во­бо­ди Ца­ри­г­рад от иго­то на по­лу­ме­се­ца. На та­зи ос­но­ва въз­ни­к­ва и се раз­про­с­т­ра­ня­ва из­ве­с­т­на­та мъл­ва за Дя­до Иван. Съ­ща­та на­со­че­ност на ру­с­ка­та по­ли­ти­ка се от­к­ро­я­ва още по-яр­ко при Пе­тър Пър­ви и Ека­те­ри­на Ве­ли­ка, ко­и­то мно­го­к­ра­т­но уве­ли­ча­ват ру­с­ка­та мощ и още по­ве­че за­сил­ват на­ти­с­ка вър­ху Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия.”

Пи­са­те­лят и по­ли­тик Сто­ян Рай­че­в­с­ки пи­ше по­ре­ди­ца­та „Бе­жан­ци”, в ко­я­то от­ра­зя­ва тра­ги­ч­но­то ет­ни­че­с­ко про­чи­с­т­ва­не на бъл­га­ри­те в раз­ли­ч­ни ме­с­та на го­ля­ма­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва. Той про­дъл­жа­ва де­ло­то на акад.Л.Ми­ле­тич, кой­то пи­ше за ра­зо­ре­ни­е­то на тра­кий­с­ки­те бъл­га­ри през 1913 г. След Бер­лин­с­кия кон­г­рес, след Илин­ден­с­ко­то въ­с­та­ние, ко­га­то Бъл­га­рия е раз­къ­са­на и ра­зе­ди­не­на, за­по­ч­ват бе­жан­с­ки въл­ни. До къ­де до­ве­ж­дат те бъл­га­ри­те, пи­ше ис­ти­на­та след 100 го­ди­ни, Сто­ян Рай­че­в­с­ки, до­пъл­вай­ки с ан­ке­т­но про­у­ч­ва­не, мно­же­с­т­во фа­к­ти и до­ку­мен­ти за­бе­ле­жи­тел­но­то из­с­ле­д­ва­не на акад. Л.Ми­ле­тич.. На­дя­вам се в та­зи по­ре­ди­ца от съ­би­тия да на­п­ра­ви ну­ж­ни­те из­во­ди и да обя­с­ни бе­жан­с­ко­то дви­же­ние и трай­но за­сел­ва­не на бъл­га­ри в Се­вер­на До­б­ру­джа. Един бо­ле­з­нен за нас въ­п­рос, ос­та­нал не­ди­с­ку­ти­ран и скрит в ис­то­ри­я­та, за да не на­кър­ним „бра­т­с­ки­те” вза­и­мо­о­т­но­ше­ния с дру­ги дър­жа­ви. А Бъл­га­рия е мал­ка дър­жа­ва, не тря­б­ва мно­го-мно­го да се пер­чи. А за­що е ос­та­на­ла мал­ка дър­жа­ва съ­що тря­б­ва да се ка­же, ма­кар и след 100 го­ди­ни, ка­к­то го пра­ви Ст.Рай­че­в­с­ки ка­то ус­той­чив по­ли­тик, в кни­га­та си за бе­жан­ци­те: „Ет­ни­че­с­ко­то про­чи­с­т­ва­не на бъл­га­ри­те от Из­то­ч­на и За­па­д­на Тра­кия и Ма­ла Азия 1903-1913-1923”.

На­п­ра­ви впе­ча­т­ле­ние, че ис­то­ри­ци­те не уме­ят да упо­т­ре­бя­ват гла­гол­ни­те вре­ме­на и осо­бе­но се­га­ш­но ис­то­ри­че­с­ко вре­ме, за ко­е­то си при­з­на и ака­де­ми­кът.

Пи­са­те­лят и дра­ма­тург Пе­тър Ма­рин­ков про­че­те от­къс от сво­я­та по­с­ле­д­на кни­га „Граф и пе­пе­ру­да”, но бе­ше до­с­та ску­ч­но­ва­то. Мо­же би ако я про­че­тем на­са­ме, ще вни­к­нем в нея по-ис­тин­с­ки.

На­к­рая ни по­ра­зи ре­ч­та на пи­са­те­ля и ре­да­к­то­ра Пан­ко Ан­чев, кой­то въз­к­ли­к­на на­и­в­но да въз­с­та­но­вим мо­ра­ла, за да не бъ­дем по­с­ле­д­ни­те бъл­га­ри на то­зи свят.

Маруся КОСТОВА