Есен е. Ти­ха, кро­т­ка, пъ­с­т­ро­ц­ве­т­на, мъ­д­ра и бо­га­та. Съ­що ка­то чо­ве­ш­кия жи­вот. Есен­ни­ят ли­с­то­пад по­ра­ж­да мно­го въл­не­ния, ми­с­ли, чу­в­с­т­ва, спо­ме­ни, ка­ра ни да пре­о­с­ми­с­ля­ме из­вър­вя­ния път, за­ре­ж­да ни по­зи­ти­в­но, за да се стре­мим още по-до­с­той­но да из­жи­ве­ем жи­во­та си. Хо­ра­та от зла­т­на­та въз­раст да­ват вси­ч­ко от се­бе си, за да въз­пи­тат в де­ца и вну­ци чу­в­с­т­ва на ро­до­лю­бие, на­ци­о­нал­на гор­дост, се­бе­о­т­да­ва­не. За­то­ва уча­с­т­ва­ме в мно­го фе­с­ти­ва­ли, на­ци­о­нал­ни пре­г­ле­ди на ху­до­же­с­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, спор­т­ни ме­ро­п­ри­я­тия, спе­к­та­к­ли, ре­ци­та­ли и ка­к­во ли още не. Има­ме огън в сър­ца­та и мо­жем вси­ч­ко.

От­шу­мя XVI На­ци­о­на­лен фе­с­ти­вал във Вар­на – „Ли­с­то­пад на спо­ме­ни­те”. Той се про­ве­де на 14, 15, 16 и 17 ок­том­в­ри. Ком­пе­тен­т­но жу­ри с пре­д­се­да­тел проф. Ми­ха­ил Бу­ку­ре­щ­ли­ев при­съ­ж­да­ше на­г­ра­ди и от­ли­чия на мно­го­то са­мо­дей­ци в раз­ли­ч­ни­те жан­ро­ве. На­ши­ят об­щин­с­ки пен­си­о­нер­с­ки хор с ди­ри­гент То­дор То­до­ров се пре­д­с­та­ви с пе­с­ни­те „На­ша­та зе­мя” /текст А. При­ше­лец му­зи­ка Дми­т­рий Ка­ба­ле­в­с­ки/ и „Обич” / текст До­ра Га­бе, му­зи­ка Пе­тър Кру­мов/. Аком­па­ни­ра на акор­де­он Иван Ма­лев. Под ве­що­то ръ­ко­во­д­с­т­во на ди­ри­ген­та и не­го­вия не­гов го­лям про­фе­си­о­на­ли­зъм хо­рът се стре­ми към все по-съ­вър­ше­ни изя­ви.Пу­б­ли­ка­та ни ап­ло­ди­ра с „Бра­во”, а жу­ри­то ни при­съ­ди вто­ра на­г­ра­да с ди­п­ло­ми. За­ре­де­ни с оп­ти­ми­зъм и вя­ра в се­бе си ще ре­пе­ти­ра­ме и ще се по­д­го­т­вя­ме за фе­с­ти­ва­ла в Со­фия, кой­то ще се про­ве­де в края на но­ем­в­ри под па­т­ро­на­жа на Съ­ю­за на пен­си­о­не­ри­те – 2004 г.

Бла­го­да­рим на об­щи­на­та, ко­я­то ни оси­гу­ря­ва фи­нан­со­ва и мо­рал­на по­д­к­ре­па. А ние ще пе­ем, за­що­то сър­це­то тря­б­ва да се да­ря­ва с пе­сен.

Пе­сен­та ни об­ла­го­ро­дя­ва, пра­ви ни по-до­б­ри, по-въз­ви­ше­ни, по-ус­т­ре­ме­ни. Бе­ли­ят град и мо­ре­то  ви­на­ги ще бъ­дат на­шия сти­мул:

„Сред легенди, бяла пяна и вълни,
в залива на сините простори,
още свети древното ти име,
град на богове и живи хора.”

Древен град, с бели хълмове, горди и вечни…

Тодорка Харизанова