Йовица Миленов, студент в НХА – София, обявен за македонския Пикасо на спрейовете, позира пред картината си “Маска”, под която е написал: “Недостатъчен поглед към бъдещето… Няма светло бъдеще за нас… Всички отиваме в ада…”                                                                       

Фото: М. Костова

Ед­на от пър­ви­те изя­ви на из­ку­с­т­во­то по вре­ме на фе­с­ти­ва­ла ”Виа По­н­ти­ка” бе от­к­ри­та­та на 4 се­п­тем­в­ри от 18 ч. в ХГ Бал­чик из­ло­ж­ба на мла­ди ху­до­ж­ни­ци от НХА Со­фия и Фа­кул­те­та за при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва в Бел­г­рад,Сър­бия. Го­с­ти и гра­ж­да­ни на Бал­чик оце­ни­ха кри­ти­ч­но кар­ти­ни­те на Йо­ви­ца Ми­ле­нов, Сти­лян Пе­т­ров, Гер­га­на Ни­ко­ло­ва, Га­б­ри­е­ла Пе­т­ро­ва, Ан­ге­ла­рий Ди­ми­т­ров- вси­ч­ки от НХА Со­фия , спе­ци­ал­ност „Жи­во­пис” с р-л гл.ас.Ки­рил Бо­ж­ков. В бр.31 ние съ­о­б­щи­х­ме за из­ло­ж­ба­та, впе­ча­т­ле­ни от кар­ти­ни­те на Га­б­ри­е­ла Пе­т­ро­ва „Идол 3” и на Гер­га­на Ни­ко­ло­ва „Опит за ле­те­не”. Ха­ре­са ни иде­я­та за евен­ту­ал­ния ле­теж на­го­ре на мла­ди­те пти­ци, пре­въ­п­лъ­тен в ху­до­же­с­т­вен об­раз, ка­к­то и стре­ме­жът на мла­дия чо­век да на­ме­ри идо­ла на сво­е­то вре­ме.

По вре­ме на от­к­ри­ва­не на из­ло­ж­ба­та най-го­ля­мо впе­ча­т­ле­ние ми на­п­ра­ви ма­ке­дон­с­ки­ят сту­дент от Дел­че­во/на­ми­ра се на 20 км. от дру­га­та стра­на на гра­ни­ца­та/ Йо­ви­ца Ми­ле­нов. Чу­дех се от­къ­де ми е по­з­нат. Как от­къ­де – от по­с­ле­д­но­то из­да­ние на „Бъл­га­рия тър­си та­лант”, къ­де­то той сти­г­на до по­лу­фи­на­ли­те, по­ка­з­вай­ки ско­ро­с­т­но ри­су­ва­не със спрей. За не­го и за нас то­ва си бе­ше шоу, за­ба­в­ле­ние, жон­г­ли­ра­не със спре­йо­ве­те. Ка­к­то ми ка­за и са­ми­ят ху­до­ж­ник, той се на­дя­ва да по­с­ти­г­не /с по-го­ле­ми шан­со­ве у нас/ и дру­ги те­х­ни­ки на ри­су­ва­не – на­при­мер с пръ­с­ти и ак­рил­на боя вър­ху стъ­к­ле­ни пло­ч­ки. Та­зи го­ди­на е пред из­бо­ра да за­вър­ши ма­ги­с­т­ра­ту­ра, но не жи­во­пис, а мо­же би не­що око­ло ди­зай­нер­с­ки­те спе­ци­ал­но­с­ти. То­ва смя­та за  на­ча­ло на пъ­тя си към дру­ги стра­ни /Ду­бай, Ав­с­т­ра­лия/, къ­де­то из­ку­с­т­во­то се при­е­ма ка­то в Бъл­га­рия, не за са­мо­то из­ку­с­т­во , а за шоу и мо­же би по то­зи на­чин ще пре­у­с­пее.

Скром­но е уча­с­ти­е­то и на сръ­б­с­ки­те сту­ден­ти в из­ло­ж­ба­та. По две твор­би, об­ра­бо­те­ни с ак­рил и ма­с­ло. Мно­го до­б­ро­на­ме­ре­но тя­х­на­та ръ­ко­во­ди­тел­ка Сел­ма Джу­ли­за­ре­вич- Ка­ра­но­вич  из­тъ­к­на, че е ва­ж­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во­то – да се раз­би­ра­ме и ува­жа­ва­ме. Още от­на­ча­ло от­па­д­на не­об­хо­ди­мо­ст­та от пре­вод. Сръ­б­с­ки­ят език е все пак наш, бал­кан­с­ки, сла­вян­с­ки. Пък и за из­ку­с­т­во­то го­во­рят са­ми­те про­из­ве­де­ния, ка­за проф.Бра­ни­мир Ка­ра­но­вич и е ва­ж­но да по­же­ла­ем ус­пех на Еми­лия Ра­дой­чич, Ан­дже­ла Пе­т­ро­в­с­ки, Да­ни­ло Ми­я­то­вич и Еле­на Ву­чич по пъ­тя им към го­ля­мо­то из­ку­с­т­во, кой­то им про­кар­ва в на­ча­ло­то фе­с­ти­ва­лът „Виа По­н­ти­ка”.

Маруся КОСТОВА