Сто­те дни на пра­ви­тел­с­т­во­то, ро­де­но от гре­хо­в­на­та връ­з­ка ме­ж­ду БСП, ДПС и „Ата­ка“ по­ч­ти съ­в­па­д­на­ха със „све­ще­на­та“ за ве­ч­но сме­ня­ща­та име­то си ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия – 9 се­п­тем­в­ри. Та­зи пар­тия, ко­я­то мо­же да ме­ни име­то, но не и нра­ва си, ви­на­ги ще по­чи­та да­та­та, на ко­я­то  ед­на чу­ж­да, оку­па­ци­он­на ар­мия я е по­с­та­ви­ла на власт. С вер­но­по­да­ни­че­с­т­во­то си към ня­ко­га­ш­ния Съ­ве­т­с­ки съ­юз тя уп­ра­в­ля­ва дъл­го и без­ме­те­ж­но. Пър­во уни­що­жи фи­зи­че­с­ки ав­тен­ти­ч­на­та ин­те­ли­ген­ция на Бъл­га­рия, по­с­ле от­не иму­ще­с­т­во­то и зе­мя­та на хо­ра­та и ги пре­вър­на в кре­по­с­т­ни­ци на сво­я­та иде­о­ло­гия. Ус­пя да про­мие съ­з­на­ни­е­то на це­ли по­ко­ле­ния бъл­га­ри, за­ли­ча­вай­ки със страх ро­до­ва­та им па­мет. Ста­ри­те по­ко­ле­ния по­м­нят ви­ца за два­ма­та бра­тя, де­то пре­ди 9 се­п­тем­в­ри еди­ни­ят бил пар­ти­за­нин, а дру­ги­ят по­ли­цай. След Де­ве­ти би­в­ши­ят по­ли­цай на­п­ра­вил го­ля­ма пар­тий­на ка­ри­е­ра, а брат му – ни­що. Ос­та­нал си на се­ло да ко­па в ТКЗС-то. На въ­п­ро­са, за­що се е по­лу­чи­ло та­ка, от­го­во­рът бил прост. В био­г­ра­фи­я­та на еди­ния пи­ше­ло, че има брат пар­ти­за­нин и вси­ч­ки пъ­ти­ща в со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка Бъл­га­рия за не­го би­ли от­во­ре­ни. Дру­ги­ят имал в ми­на­ло­то си брат по­ли­цай, за­то­ва да се ра­д­ва, че са го ос­та­ви­ли жив.

Изо­б­що по­ли­ца­и­те, пре­к­ръ­с­ти­ли се по ко­му­ни­с­ти­че­с­ка по­ве­ля на ми­ли­ци­о­не­ри, по­с­ле пак на по­ли­цаи, изо­б­що чен­ге­та­та, до­но­с­ни­ци­те, та­ри­ка­ти­те, вси­ч­ки, ко­и­то уме­ят да жон­г­ли­рат с ми­на­ло­то – би­ло на со­б­с­т­ве­ния си род, би­ло на ця­ла­та дър­жа­ва,по­ч­ти 70 го­ди­ни уп­ра­в­ля­ват стра­на­та ни.

Съ­щи­те те­зи хи­т­ре­ци,съ­си­па­ли на­род и дър­жа­ва, ре­а­ли­зи­ра­ха мал­ко­то си пре­в­ра­т­че за сва­лянe на лю­би­мия си То­дор Жи­в­ков в име­то на со­б­с­т­ве­ни­те си бан­ко­ви сме­т­ки. А го­ля­ма част от до­о­бе­д­ня­ло­то, ог­ра­б­ва­но още от 9 се­п­тем­в­ри 1944 го­ди­на та до ден дне­шен на­се­ле­ние, тъ­гу­ва­що за сво­я­та мла­дост, про­дъл­жа­ва да пра­з­ну­ва да­та­та, от­къ­с­на­ла Бъл­га­рия от сво­е­то ес­те­с­т­ве­но ев­ро­пей­с­ко раз­ви­тие. Ис­ка си со­ци­а­ли­зЪ­ма, мра­зи де­мо­к­ра­ци­я­та, мра­зи Ев­ро­па, Аме­ри­ка, НА­ТО и вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то са го учи­ли да мра­зи през „сла­в­ни­те“ 45 го­ди­ни жи­вот в „съ­ве­т­с­ки ла­гер“. На­ли та­ка оп­ре­де­ля­ха то­га­ва све­та – вра­же­с­ки ка­пи­та­ли­с­ти­че­с­ки дър­жа­ви и ние – стра­ни­те от съ­ве­т­с­кия ла­гер. Дру­ги­те от то­зи ла­гер, ка­то По­л­ша, Че­хо­с­ло­ва­кия, Ун­га­рия се бо­ре­ха да се из­мъ­к­нат от ла­ге­ра. Ня­кои, до­ри ко­му­ни­с­ти­че­с­ки дър­жа­ви, не ис­ка­ха да имат ни­що об­що с Ве­ли­кия Съ­ве­т­с­ки съ­юз. Но у нас и до се­га пла­чат за оно­ва вре­ме, ко­е­то до­ри и в Ру­сия не е на та­ка­ва по­чит, кол­ко­то тук, къ­де­то да слу­гу­ваш на ру­с­ки­те ин­те­ре­си е мно­го по-ва­ж­но, от­кол­ко­то да за­щи­та­ваш бъл­гар­с­ки­те.

На 9 се­п­тем­в­ри но­с­тал­ги­я­та по со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ко­то ми­на­ло се раз­ля по вси­ч­ки ме­дии. Про­же­к­ти­ра­ха ни фил­ми за Ди­ми­т­ро­в­г­рад и бри­га­дир­с­ко­то дви­же­ние. Ви­д­ни­те пре­д­с­та­ви­те­ли на уп­ра­в­ля­ва­ща­та БСП на­пъл­зя­ха вси­ч­ки те­ле­ви­зи­он­ни сту­дия. Ре­пор­та­жи от пра­з­ну­ва­щи хо­ра в раз­ни сел­ца и гра­д­че­та, ко­и­то иг­ра­ят хо­ра, бя­ха най-ва­ж­ни­те но­ви­ни за де­ня. Гле­да­х­ме и слу­ша­х­ме, как с уми­ле­ние го­во­рят за до­б­рия Т.Жи­в­ков, а по­р­т­ре­тът му и те­зи на дру­ги ко­му­ни­с­ти­че­с­ки дей­ци, гор­до ви­сят по сте­ни­те, не са­мо на ли­ч­ни до­мо­ве, но и в кме­т­с­т­ва и чи­та­ли­ща.

И за ка­к­во тъ­жат те­зи хо­ра? На­ли пак лю­би­ма­та им пар­тия е на власт. Тя изо­б­що па­да­ла ли е от вла­ст­та през те­зи 24 не­на­ви­с­т­ни за еле­к­то­ра­та и го­ди­ни, след 10 но­ем­в­ри 1989 г, ко­га­то мла­ди­те ко­му­ни­с­ти сме­ни­ха ста­ри­те в уп­ра­в­ле­ни­е­то? Че през те­зи 24 го­ди­ни на та­ка на­ре­че­ния пре­ход, да­ли е има­ло във вла­ст­та и 24 чо­ве­ка, ко­и­то да не са би­ли ко­му­ни­с­ти, чен­ге­та или про­с­то ви­на­ги ус­пя­ва­щи та­ри­ка­ти за ко­и­то пар­тий­на­та боя е про­с­то грим за по-ви­со­ка це­на в бар­да­ка на Ма­дам БКП?

Но въ­п­ре­ки, че сме се на­г­ле­да­ли на ка­к­во ли не през по­с­ле­д­ни­те де­се­ти­ле­тия, по­с­ле­д­ни­те сто дни на по­ре­д­но­то пра­ви­тел­с­т­во на БСП ус­пя­ха да пре­ле­ят ча­ша­та на вся­ка­к­во чо­ве­ш­ко тър­пе­ние пред на­г­ло­ст­та. Спи­съ­кът на не­на­ка­за­ни­те  бе­зо­б­ра­зия и пре­с­тъ­п­ле­ния през без­к­рай­ни­те го­ди­ни на не­с­вър­ш­ва­щия пре­ход към де­мо­к­ра­ция, съ­з­да­де чу­в­с­т­во за не­до­се­га­е­мост на все­ки бо­к­лук, до­ко­пал се до вла­ст­та. То­ва, че на­з­на­че­ни­е­то на един от­в­ра­ти­те­лен тип ка­то Пе­е­в­с­ки из­ка­ра хо­ра­та на про­тест и от­те­г­ля­не­то му не ус­пя да ги при­бе­ре по до­мо­ве­те им, е до­б­ра но­ви­на. Ло­ша­та е, че око­па­ли­те се в пар­ла­мен­та пар­тии са го­то­ви да раз­па­лят гра­ж­дан­с­ка вой­на в име­то на тя­с­но пар­тий­ни­те и ли­ч­ни­те си ин­те­ре­си.

Сме­ш­но е, че има кон­т­ра про­те­с­ти. Пра­ви­тел­с­т­во се за­щи­та­ва от на­ро­да си са­мо по вре­ме на вой­на и чу­ж­да аг­ре­сия. При вси­ч­ки дру­ги об­с­то­я­тел­с­т­во, от не­го хо­ра­та изи­с­к­ват да ра­бо­ти че­с­т­но, от­к­ри­то и в ин­те­рес на стра­на­та. В цял свят не­до­вол­ни­те от по­ли­ти­ка­та на уп­ра­в­ля­ва­щи­те  про­те­с­ти­рат. При мно­го по-мал­ка по­ли­ти­че­с­ка кри­за от та­зи,  се по­да­ва ос­та­в­ка и за­щи­та­та или про­те­с­та се ре­ша­ват с из­бо­ри. Но, не! Тук пра­вим де­ве­то­се­п­тем­в­рий­с­ки ма­ни­фе­с­та­ции и пар­тий­ни­те во­ж­до­ве оти­ват при со­б­с­т­ве­ния си еле­к­то­рат, до­ка­ран с ав­то­бу­си, за да се окъ­пят в на­ро­д­на­та лю­бов на те­зи, ко­и­то са ги гла­су­ва­ли, ка­к­то ка­з­ва­ше ед­но вре­ме ед­но жал­ко „ве­ли­чие“, ко­е­то те­зи дни се по­я­ви пак да да­ва акъл. Ко­му­ни­с­ти­те пак оп­ря­ха до Си­ме­он­чо, но то­зи път ня­ма да им свър­ши ра­бо­та.

Ос­та­в­ка и из­бо­ри е един­с­т­ве­но­то пра­вил­но ре­ше­ние за ус­по­ко­я­ва­не на на­пре­же­ни­е­то. А ако из­бо­ри­те по­в­то­рят се­га­ш­на­та кар­ти­на в пар­ла­мен­та, тол­ко­ва по-до­б­ре за те­зи, ко­и­то се­га са­на власт. За­що тол­ко­ва бя­гат от из­бо­ри?

Сто­те дни на пра­ви­тел­с­т­во­то на Оре­шар­с­ки са  тол­ко­ва по­зор­ни кол­ко­то е по­зор­на да­та­та 9 се­п­тем­в­ри в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия.

Не слу­чай­но то­ва пра­ви­тел­с­т­во се за­щи­та­ва то­ч­но от хо­ра­та, ко­и­то про­дъл­жа­ват да пра­з­ну­ват Де­ве­то­се­п­тем­в­рий­с­кия пре­в­рат и да оби­чат по­ве­че Ру­сия от Бъл­га­рия.

Юлита ХРИСТОВА