„Театрална изложба” на проф. Румен Рачев  – в Балчик

Проф. Румен Рачев

Ми­с­лех, че след про­фе­си­о­нал­на­та иг­ра на ру­с­ки­те ак­тьо­ри от Ро­с­тов на Дон във „Ви­ш­не­ва гра­ди­на” /А.П.Че­хов/ в рам­ки­те на фе­с­ти­ва­ла „Виа По­н­ти­ка”в Бал­чик ня­ма да има се­ри­о­з­ни те­а­т­рал­ни по­с­ти­же­ния. Но не! Проф.Ру­мен Ра­чев ме изу­ми със съ­в­сем но­ва­та идея за об­ра­зо­ва­те­лен и те­ра­пе­в­ти­чен ку­к­лен те­а­тър, със съ­ве­ти за но­ва­тор­с­ки пре­въ­п­лъ­ще­ния на  мла­ди­те ак­тьо­ри : Ан­ге­ли­на Ру­се­ва, Ася Ата­на­со­ва, Ви­к­то­рия Хри­с­то­ва, Да­ни­е­ла Ма­ри­но­ва, Да­ни­е­ла Не­но­ва, Де­нис Хри­с­тов, Ели­ца Да­на­и­ло­ва, Иве­та Ко­ле­ва, Йо­а­на Гла­д­ни­ш­ка, Лю­бо­ми­ра Ми­ла­но­ва, Мар­тин Ра­до­ев, Мар­ти­на Ко­ле­ва, Ми­ро­с­лав Стой­нов, Ра­до­с­ти­на Ко­жу­ха­ро­ва, Све­то­с­лав Ти­хо­лов, Ти­хо­мир Три­фо­нов.

Спе­к­та­къ­лът за­по­ч­на за­ин­т­ри­гу­ва­що, но тръ­г­на по ед­но­о­б­ра­зен на­чин да пре­д­с­та­вя жи­во­пи­с­ни­те твор­би  – ед­на след дру­га пред нас се по­я­вя­ва­ха кар­ти­ни от раз­ли­ч­ни епо­хи, те­че­ния и дър­жа­ви в Ев­ро­па. Ху­ба­во­то бе, че не вси­ч­ки ак­тьо­ри ни по­у­ча­ва­ха с нра­во­у­чи­те­лен тон как да въз­при­е­ма­ме ед­на твор­ба. Вяр­но е, че те до­с­та май­с­тор­с­ки се пре­въ­п­лъ­ща­ва­ха в об­ра­зи от кар­ти­ни­те, но не би­ва­ше да ви­кат и да до­с­ти­гат да­же до ис­те­ри­ч­ни кря­съ­ци. А мо­же би на­д­ви­к­ва­ха му­зи­ка­та, ко­я­то бе до­с­та ви­со­ка за мал­ка­та за­ла на чи­та­ли­ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Бал­чик, къ­де­то и друг път сме би­ли по­д­ла­га­ни на мъ­че­ние от ви­со­ки­те де­ци­бе­ли. Все пак е уми­ли­тел­но ка­то ви­ж­даш ед­но ен­ту­си­а­зи­ра­но же­ла­ние за изя­ва у мла­ди­те, ко­и­то не мо­же­ха да скри­ят въл­не­ни­е­то си, че са на сце­на­та. Ина­че му­зи­ка­та си бе­ше мно­го до­б­ре по­д­б­ра­на. Раз­б­рах, че и при не­й­ния из­бор, ка­к­то и при сце­на­рия и ре­жи­су­ра­та, ос­но­во­по­ла­га­ща е ро­ля­та на проф.Ру­мен Ра­чев, кой­то ис­ка и до­ка­з­ва с пи­е­са­та „Те­а­т­рал­на из­ло­ж­ба”, че е висш про­фе­си­о­на­лист, ма­е­с­т­ро на те­а­т­рал­но­то из­ку­с­т­во.

Пре­по­да­ва­те­лят не тря­б­ва да има фа­во­ри­ти. То­ва е се­ри­о­з­на пе­да­го­ги­че­с­ка гре­ш­ка – из­тъ­к­ва проф.Р.Ра­чев. И той ра­бо­ти ко­ле­к­ти­в­но и ин­ди­ви­ду­ал­но с 15-те си сту­ден­ти от своя клас и с дру­ги сту­ден­ти от НА­Т­ФИЗ „Кр.Са­ра­фов”Со­фия. За­то­ва и те ус­пя­ха да на­п­ра­вят ня­кои мно­го то­ч­ни „по­па­де­ния”, т.е. да изи­г­ра­ят то­ва, ко­е­то ис­ка от тях ре­жи­сьо­рът ка­то вло­жат сво­е­то ви­ж­да­не за ро­ля­та, сво­е­то раз­би­ра­не на об­ра­за, яв­ле­ни­е­то и ха­ра­к­те­ра на епо­ха­та. Най-мно­го ми до­па­д­на из­пъл­не­ни­е­то на ро­ля­та на Сил­вия фон Хар­ден, изо­б­ра­зе­на в кар­ти­на­та на гер­ман­с­кия ху­до­ж­ник Ото Дикс „Жур­на­ли­с­т­ка­та”. Съ­п­ре­жи­вя­но е въл­не­ни­е­то по иде­я­та за еман­ци­пи­ра­на­та же­на на 20-те год. на ХХ век, сим­вол на ко­я­то е Сил­вия фон Хар­ден, а твор­че­с­т­во­то на Ото Дикс – на ра­ди­кал­ния ек­с­п­ре­си­о­ни­зъм през пе­ри­о­да ме­ж­ду две­те све­то­в­ни вой­ни.

В „Те­а­т­рал­на из­ло­ж­ба” чрез по­ка­з­ва­не на ав­то­ро­во­то си въ­о­б­ра­же­ние, проф.Р.Ра­чев тъл­ку­ва сю­же­та на 10 кар­ти­ни и въ­п­лъ­ща­ва иде­я­та си за раз­к­ре­по­с­те­но­ст­та на съ­в­ре­мен­ния ку­к­лен те­а­тър ка­то уме­ло съ­че­та­ва ку­к­ли, му­зи­ка и кар­ти­ни, ви­зу­ал­ни сце­ни­ч­ни ре­ше­ния, про­же­к­ция на за­ден фон,флу­о­ре­с­цен­т­ни ла­с­ти­ци, на­по­до­бя­ва­щи рам­ки на кар­ти­ни и дру­ги об­ра­зи, за­що­то из­ку­с­т­ва­та в ед­но съ­че­та­ние тря­б­ва да въз­дей­с­т­ват на зри­те­ля и да въз­пи­та­ват чо­ве­ка. Про­с­та е те­х­ни­ка­та – ка­з­ва про­фе­со­рът. Вси­ч­ко е въ­о­б­ра­же­ние. На­при­мер обър­на­х­те ли вни­ма­ние на кар­ти­на­та на Пол Се­зан „Пу­ша­чът”. Ху­до­ж­ни­кът ри­су­ва не­ве­ро­я­т­ния из­раз на чо­ве­ш­ки­те очи, ка­к­то ни­кой ху­до­ж­ник в све­та. А как ин­те­ре­с­но е по­с­ти­г­на­то пре­да­ва­не­то на чо­ве­ш­ки­те ми­с­ли за жи­во­та чрез ди­ма от лу­ла­та на пу­ша­ча. По­ч­ти ге­ни­ал­но.

Мла­ди­те ак­тьо­ри – сту­ден­ти ус­пя­ха да съ­т­во­рят жи­вот от мър­т­ва­та ма­те­рия, ка­к­то изи­с­к­ва от тях учи­те­лят им. Сил­но и въз­дей­с­т­ва­що усе­ти­х­ме ран­ния та­лант на Ван Гог от ед­на не­по­з­на­та не­го­ва кар­ти­на „По­р­т­рет на се­лян­ка”. Мал­ко пре­ка­ле­но ра­пър­с­ко бе пре­д­с­та­ве­но твор­че­с­т­во­то на Вла­ди­мир Ди­ми­т­ров-Май­с­то­ра. Мо­же би има­ше не­до­из­ра­зе­но же­ла­ние да ви­дим, че но­во­то по­ко­ле­ние раз­би­ра и оце­ня­ва бъл­гар­с­ко­то из­ку­с­т­во. Но из­ку­с­т­во­то се тъл­ку­ва и тъл­ку­ва. Из­ве­с­т­ни­ят скул­п­тор Ве­ра Му­хи­на съ­з­да­ва „Ра­бо­т­ник и кол­хо­з­ни­ч­ка” и ис­ка да бъ­де въз­при­е­ма­на ка­то ви­со­ко из­ку­с­т­во, а не ка­то по­ли­ти­че­с­ка про­па­ган­да и ем­б­ле­ма на „Мо­с­филм”. Ин­те­ре­с­но бе раз­ка­за­на ис­то­ри­я­та на съ­з­да­ва­не на кар­ти­на­та на Ян Стен „Гу­ляй­джии”, ка­къв е бил жи­во­тът на  ху­до­ж­ни­че­с­ка­та бо­хе­ма, сред ко­я­то е и Ре­но­ар.

„Ку­к­ле­ни­ят те­а­тър за дру­ги­те из­ку­с­т­ва” е про­ект, по­с­ти­г­нат с по­мо­щ­та на доц.Бо­ря­на Ге­ор­ги­е­ва и аси­с­тент – ре­жи­сьо­ра Де­си­с­ла­ва Чу­тур­ко­ва. Се­га про­фе­со­рът ми­с­ли за спе­к­та­къл, по­с­ве­тен на ки­но­те­а­тър „Бъл­га­ран”. Ве­ро­я­т­но ще ма­те­ри­а­ли­зи­ра пре­д­с­та­ва­та си за един­но­ст­та на те­а­тъ­ра и ки­но­и­з­ку­с­т­во­то и ще пре­д­с­та­ви въл­ну­ва­що ед­на но­ва мно­го та­лан­т­ли­ва пи­е­са, ка­к­то ста­на то­ва в Бал­чик на 9.09.2013 г.

В за­к­лю­че­ние ис­кам да по­д­чер­тая пред сту­ден­ти­те и зри­те­ли­те ду­ми­те на проф.Р.Ра­чев, че ако са­мо ти­ча­ме, ще за­гу­бим спо­со­б­но­ст­та си да се са­мо­за­лъ­г­ва­ме. Ка­то ми­с­лим вър­ху та­зи сен­тен­ция – до но­ви сре­щи с но­вия вид ку­к­ле­но-те­а­т­ра­лен спе­к­та­къл.

Маруся КОСТОВА