Това е то театър!
Sep 11th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ИЗКУСТВО„Театрална изложба” на проф. Румен Рачев – в Балчик
Проф. Румен Рачев
Мислех, че след професионалната игра на руските актьори от Ростов на Дон във „Вишнева градина” /А.П.Чехов/ в рамките на фестивала „Виа Понтика”в Балчик няма да има сериозни театрални постижения. Но не! Проф.Румен Рачев ме изуми със съвсем новата идея за образователен и терапевтичен куклен театър, със съвети за новаторски превъплъщения на младите актьори : Ангелина Русева, Ася Атанасова, Виктория Христова, Даниела Маринова, Даниела Ненова, Денис Христов, Елица Данаилова, Ивета Колева, Йоана Гладнишка, Любомира Миланова, Мартин Радоев, Мартина Колева, Мирослав Стойнов, Радостина Кожухарова, Светослав Тихолов, Тихомир Трифонов.
Спектакълът започна заинтригуващо, но тръгна по еднообразен начин да представя живописните творби – една след друга пред нас се появяваха картини от различни епохи, течения и държави в Европа. Хубавото бе, че не всички актьори ни поучаваха с нравоучителен тон как да възприемаме една творба. Вярно е, че те доста майсторски се превъплъщаваха в образи от картините, но не биваше да викат и да достигат даже до истерични крясъци. А може би надвикваха музиката, която бе доста висока за малката зала на читалище „П.Хилендарски” Балчик, където и друг път сме били подлагани на мъчение от високите децибели. Все пак е умилително като виждаш едно ентусиазирано желание за изява у младите, които не можеха да скрият вълнението си, че са на сцената. Иначе музиката си беше много добре подбрана. Разбрах, че и при нейния избор, както и при сценария и режисурата, основополагаща е ролята на проф.Румен Рачев, който иска и доказва с пиесата „Театрална изложба”, че е висш професионалист, маестро на театралното изкуство.
Преподавателят не трябва да има фаворити. Това е сериозна педагогическа грешка – изтъква проф.Р.Рачев. И той работи колективно и индивидуално с 15-те си студенти от своя клас и с други студенти от НАТФИЗ „Кр.Сарафов”София. Затова и те успяха да направят някои много точни „попадения”, т.е. да изиграят това, което иска от тях режисьорът като вложат своето виждане за ролята, своето разбиране на образа, явлението и характера на епохата. Най-много ми допадна изпълнението на ролята на Силвия фон Харден, изобразена в картината на германския художник Ото Дикс „Журналистката”. Съпреживяно е вълнението по идеята за еманципираната жена на 20-те год. на ХХ век, символ на която е Силвия фон Харден, а творчеството на Ото Дикс – на радикалния експресионизъм през периода между двете световни войни.
В „Театрална изложба” чрез показване на авторовото си въображение, проф.Р.Рачев тълкува сюжета на 10 картини и въплъщава идеята си за разкрепостеността на съвременния куклен театър като умело съчетава кукли, музика и картини, визуални сценични решения, прожекция на заден фон,флуоресцентни ластици, наподобяващи рамки на картини и други образи, защото изкуствата в едно съчетание трябва да въздействат на зрителя и да възпитават човека. Проста е техниката – казва професорът. Всичко е въображение. Например обърнахте ли внимание на картината на Пол Сезан „Пушачът”. Художникът рисува невероятния израз на човешките очи, както никой художник в света. А как интересно е постигнато предаването на човешките мисли за живота чрез дима от лулата на пушача. Почти гениално.
Младите актьори – студенти успяха да сътворят живот от мъртвата материя, както изисква от тях учителят им. Силно и въздействащо усетихме ранния талант на Ван Гог от една непозната негова картина „Портрет на селянка”. Малко прекалено рапърско бе представено творчеството на Владимир Димитров-Майстора. Може би имаше недоизразено желание да видим, че новото поколение разбира и оценява българското изкуство. Но изкуството се тълкува и тълкува. Известният скулптор Вера Мухина създава „Работник и колхозничка” и иска да бъде възприемана като високо изкуство, а не като политическа пропаганда и емблема на „Мосфилм”. Интересно бе разказана историята на създаване на картината на Ян Стен „Гуляйджии”, какъв е бил животът на художническата бохема, сред която е и Реноар.
„Кукленият театър за другите изкуства” е проект, постигнат с помощта на доц.Боряна Георгиева и асистент – режисьора Десислава Чутуркова. Сега професорът мисли за спектакъл, посветен на кинотеатър „Българан”. Вероятно ще материализира представата си за единността на театъра и киноизкуството и ще представи вълнуващо една нова много талантлива пиеса, както стана това в Балчик на 9.09.2013 г.
В заключение искам да подчертая пред студентите и зрителите думите на проф.Р.Рачев, че ако само тичаме, ще загубим способността си да се самозалъгваме. Като мислим върху тази сентенция – до нови срещи с новия вид куклено-театрален спектакъл.
Маруся КОСТОВА