Христина Йорданова, Илия Янков, Алфред Ипсер, Георге Фаргашу, Флорин Сърбу – при откриване изложбата на румънските керамици в “Тихото гнездо” – Двореца, Балчик на 2 септември 2013 г.

Фото: Г. Йовчев

По най-из­ку­сен на­чин се пре­д­с­та­ви­ха ав­то­ри­те на ху­до­же­с­т­ве­на­та из­ло­ж­ба, съ­с­то­я­ла се в на­ча­ло­то на ме­се­ца в „Ти­хо­то гне­з­до” на Бал­чи­ш­кия Дво­рец. Те на пра­к­ти­ка ни по­ка­за­ха как се по­пу­ля­ри­зи­ра един жанр на пла­с­ти­ч­но­то из­ку­с­т­во – ке­ра­ми­ка­та. Из­ло­ж­ба­та е ут­вър­де­на по про­ект от ми­на­ла­та го­ди­на и за от­к­ри­ва­не­то и пи­са­х­ме в бр.32 на ве­с­т­ник „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф”.

Ор­га­ни­за­ци­я­та бе осъ­ще­с­т­ве­на от арх.Ог­нян Ка­ме­нов и Илия До­нев, за­е­д­но с ко­ле­ги­те от град Кон­с­тан­ца:Фло­рен­тин Сър­бу, Але­к­сан­дър Исо­пе­с­ку, Еу­се­био Спъ­ну, Ге­ор­ге Фар­ка­шиу, Ни­ко­лае Ми­ра, Пе­т­ре Ма­ня, Ал­ф­ред Ип­сер, вси­ч­ки уче­ни­ци на проф.Ко­с­тел Ба­дя от Бу­ку­ре­щ­ка­та ху­до­же­с­т­ве­на ака­де­мия. Те ни де­мон­с­т­ри­ра­ха тра­ди­ци­он­ни­те мо­мен­ти за ут­вър­ж­да­ва­не на пре­да­де­ни­те ду­ше­в­ни въл­не­ния, при­да­вай­ки нов об­лик на пла­с­ти­ч­но­ст­та на чо­ве­ш­ка­та ръ­ка и око по по­д­чер­тан из­ра­зи­те­лен на­чин.

Сред мно­го­б­рой­ни­те го­с­ти бя­ха: пре­д­се­да­те­лят на до­б­ри­ч­ки­те ху­до­ж­ни­ци Бо­жи­дар То­нев, ди­ре­к­то­рът на До­б­ри­ч­ка­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия Еве­ли­на Хан­джи­е­ва, ко­и­то в по­с­ле­д­с­т­вие от­п­ра­ви­ха то­п­ли и на­с­той­чи­ви по­ка­ни та­зи из­ло­ж­ба, ма­кар и мно­го скром­на, да го­с­ту­ва в об­ла­с­т­ния ни цен­тър До­б­рич. По­се­ти­те­ли бя­ха и бал­чи­ш­ки­те бо­та­ни­ци, на­че­ло с Ина Ман­че­ва, ди­ре­к­тор на УБГ и мно­го при­и­ж­да­щи ту­ри­с­ти, ко­и­то дъл­го се за­с­то­я­ва­ха пред твор­би­те. А то­ва при­да­ва не са­мо чу­в­с­т­во за гор­дост от стра­на на ху­до­ж­ни­ци­те, но и удо­в­ле­т­во­ре­ние, че не­що съ­з­да­ваш и си по­ле­зен. За­що­то ру­мън­с­ки­те ке­ра­ми­ци га­лан­т­но и сго­вор­чи­во от­во­ри­ха вра­ти­те на ду­ши­те си и по свой на­чин ни по­ка­за­ха све­та, при­ро­да­та, сво­и­те ви­ж­да­ния и раз­съ­ж­де­ния за из­ку­с­т­во­то, чу­в­с­т­ва­та, ко­и­то на­се­ля­ват все­ле­на­та.

Дай, Бо­же, да сре­ща­ме по­ве­че та­ки­ва хо­ра, ко­и­то да ни на­по­м­нят ка­к­во е пре­д­на­з­на­че­ни­е­то на чо­ве­ка, кой­то я оби­та­ва. А то­ва е са­мо част от един упо­рит, усър­ден труд и пре­жи­ве­ни ми­го­ве, за­ра­ди ед­на идея, зву­ча­ща ка­то из­по­вед.

Георги ЙОВЧЕВ