Стефка Карапенева

За пе­ти по­ре­ден път на фе­с­ти­ва­ла на хо­ра­та от Тре­та­та въз­раст, кой­то се про­ве­ж­да вся­ка го­ди­на през ме­сец ав­густ в на­шия град, го­с­ту­ват и чи­та­ли­щ­ни пе­в­че­с­ки съ­с­та­ви от Га­б­ро­во. Те­хен ръ­ко­во­ди­тел е Сте­ф­ка Ка­ра­пе­не­ва. Тя е дъл­го­го­ди­шен ди­ри­гент на во­кал­на гру­па „На­де­ж­да” при Дру­же­с­т­во­то на ин­ва­ли­ди­те, на во­кал­на гру­па „Ру­жи­ца” от с.Ле­си­че­во, Га­б­ро­в­с­ко, на хор „Ста­ро­п­ла­нин­с­ко ехо” към Ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во Га­б­ро­во – един дъл­го­го­ди­шен все­о­т­да­ен труд, из­пъл­нен с про­фе­си­о­на­ли­зъм и мно­го лю­бов. Но оно­ва, ко­е­то най-ве­че пре­ди­з­ви­к­ва въз­хи­ще­ние и ува­же­ние към 70-го­ди­ш­на­та га­б­ро­в­ка е не­й­на­та ви­со­ка кул­ту­ра в му­зи­кал­но­то твор­че­с­т­во и из­к­лю­чи­тел­на­та и ра­бо­то­с­по­со­б­ност.

Сте­ф­ка Ка­ра­пе­не­ва е ком­по­зи­ра­ла по­ве­че от 300 пе­с­ни, ко­и­то се из­пъл­ня­ват от мно­го хо­ро­ве и во­кал­ни гру­пи в ця­ла­та стра­на. А пе­сен­та „Бо­гат е то­зи, кой­то да­ва” ста­ва химн на хо­ра­та с ув­ре­ж­да­ния и от 1998 г. еже­го­д­ни­ят фе­с­ти­вал в Пер­ник, се от­к­ри­ва имен­но с не­го.  За та­зи своя твор­ба по­лу­ча­ва ди­п­лом и пла­кет за ця­ло­с­т­но твор­че­с­т­во.

Му­зи­кал­но­то и твор­че­с­т­во об­х­ва­ща ту­ри­с­ти­че­с­ки, па­т­ри­о­ти­ч­ни и гра­д­с­ки пе­с­ни, съ­б­ра­ни в му­зи­кал­ни­те сбор­ни­ци: „Мо­и­те пе­с­ни”, „Храм е пла­ни­на­та”, „Слън­че­ви сле­ди”, „Слън­че­ви пъ­те­ки”, „Слън­че­ви зву­ци”. За лю­би­мия си жанр – ту­ри­с­ти­че­с­ки пе­с­ни – ком­по­зи­тор­ка­та е мно­го­к­ра­т­но на­г­ра­ж­да­ва­на: ме­дал „Але­ко”, зла­тен ме­дал от БТС, тя е но­си­тел на му­зи­кал­на на­г­ра­да „Фи­лип Ав­ра­мов”, ста­ту­е­т­ка за ця­ло­с­т­но твор­че­с­т­во от Ме­ж­ду­на­ро­д­ния фе­с­ти­вал в Г.Оря­хо­ви­ца, ста­ту­е­т­ка „Зла­т­на ли­ра” и др. Най-го­ля­ма­та на­г­ра­да за Ка­ра­пе­не­ва е, че мно­го хо­ро­ве, во­кал­ни гру­пи и осо­бе­но ту­ри­с­ти­те, оби­чат да пе­ят не­й­ни­те пе­с­ни, за­що­то ня­ма по-го­ля­мо удо­в­ле­т­во­ре­ние за тво­ре­ца от то­ва – про­из­ве­де­ни­я­та му да се оби­чат от те­зи, за ко­и­то са пре­д­на­з­на­че­ни, да жи­ве­ят в сър­ца­та на хо­ра­та.

Не е слу­ча­ен фа­к­тът, че не­ин оби­чан жанр са ту­ри­с­ти­че­с­ки­те пе­с­ни. Са­ма­та тя е въз­тор­жен ту­рист, по­к­лон­ник на кра­си­ва­та пла­нин­с­ка при­ро­да – 32 пъ­ти е пъ­ту­ва­ла в лю­би­ма­та си пла­ни­на Пи­рин, би­ла е в Ка­в­каз, в Та­т­ри­те, на Кар­па­ти­те. „Мо­ят храм е пла­ни­на­та, ко­я­то ме въз­ра­ж­да и вдъ­х­но­вя­ва, а му­зи­ка­та е тръ­п­ка ка­то лю­бо­в­та.” – спо­де­ля Ка­ра­пе­не­ва.

Пре­к­ло­не­ни­е­то пред при­ро­да­та, вро­де­ни­ят усет към кра­си­во­то и жи­во­пи­с­но­то са ис­тин­с­ко­то вдъ­х­но­ве­ние за не­й­но­то твор­че­с­т­во. След по­се­ще­ние в Бал­чик, тя ком­по­зи­ра ня­кол­ко мно­го ме­ло­ди­ч­ни пе­с­ни, по­с­ве­те­ни на ори­ги­нал­на­та кра­со­та на бе­ли­те бал­чи­ш­ки хъл­мо­ве, на мо­ре­то, на ри­ба­ри­те. Пре­к­ра­с­ни­те сти­хо­ве на бал­чи­ш­ка­та пи­са­тел­ка Цон­ка Си­в­ко­ва ста­ват те­к­с­то­ве на пе­с­ни­те „Бал­чик-съ­в­ре­ме­нен и ве­чен”, „Бал­чик и мо­ре­то”, „Аз оби­чам”, „Мо­ре­то е мо­я­та лю­бов”. По­с­ле­д­на­та пе­сен е ед­но са­к­рал­но от­к­ро­ве­ние на Ка­ра­пе­не­ва, тя ся­каш пре­от­к­ри­ва мо­ре­то ка­то но­ва лю­бов. Тан­де­мът по­е­те­са и ком­по­зи­тор­ка, обе­ди­не­ни от осо­бе­на твор­че­с­ка чу­в­с­т­ви­тел­ност към са­мо­би­т­на­та кра­со­та на на­шия град, съ­з­да­ва на­и­с­ти­на чу­де­с­ни пе­с­ни. А още по-ху­ба­во е то­ва, че те се за­пя­ха и ста­на­ха по­с­то­ян­но при­съ­с­т­вие в ре­пер­то­а­ра на бал­чи­ш­ка­та гру­па „Не­с­по­кой­ни въл­ни” към клуб „Хи­нап” /Клуб на хо­ра­та с ув­ре­ж­да­ния/. То­зи факт не се дъл­жи са­мо на дъл­го­го­ди­ш­на­та връ­з­ка и при­я­тел­с­т­во ме­ж­ду пре­д­се­да­те­ля на клуб „Хи­нап” Д.Ма­ле­ва, по­е­те­са­та Цон­ка Си­в­ко­ва и ком­по­зи­тор­ка­та Ка­ра­пе­не­ва, а го­во­ри и за то­ва, че ху­ба­во­то, стой­но­с­т­но из­ку­с­т­во /в слу­чая му­зи­ка­та и по­е­зи­я­та/ на­ми­ра сво­и­те кон­су­ма­то­ри и по­чи­та­те­ли – хо­ра­та с ви­со­ки ес­те­ти­че­с­ки кри­те­рии. Ка­то са­ма­та го­с­по­жа Ка­ра­пе­не­ва, ко­я­то до­ка­з­ва то­ва с та­лан­т­ли­во­то си твор­че­с­ко при­съ­с­т­вие в му­зи­кал­ния жи­вот на Бъл­га­рия. И с по­с­ла­ни­е­то хо­ра­та да вяр­ват в при­я­тел­с­т­во­то, за­що­то „При­я­те­ли да имаш е бо­га­т­с­т­во”, ка­к­то се пее в ед­на от не­й­ни­те ем­б­ле­ма­ти­ч­ни пе­с­ни, ста­на­ла лю­би­ма на хо­ра­та от бал­чи­ш­кия клуб „Хи­нап”.

Певческа група “Надежда” към Клуба на хората с увреждания в град Габрово с отговорник и корепетитор Стефка Карапенева – на фестивал в Балчик.                                                

Фото: М. Костова

Мария АНДРЕЕВА