Д-р Христо Игнатов със своето бъдещо радиотелеграфистко поколение

На 7 и 8 се­п­тем­в­ри 2013 г. до с. Гур­ко­во, се про­ве­де ин­те­ре­с­но спор­т­но ра­ди­о­лю­би­тел­с­ко съ­с­те­за­ние на от­к­ри­то, чий­то до­ма­кин бя­ха ра­ди­о­лю­би­те­ли от ра­ди­о­к­лу­ба в Бал­чик. Цел­та на съ­с­те­за­ни­е­то е в рам­ки­те на 48 ча­са да се про­ве­дат ма­к­си­ма­лен брой ра­ди­о­в­ръ­з­ки с въз­мо­ж­но най-мно­го стра­ни от це­лия свят. „Всъ­щ­ност иде­я­та на на­ше­то хо­би на­к­ра­т­ко е да кон­с­т­ру­и­ра­ме ан­те­ни и те­х­ни­ка, усъ­вър­шен­с­т­ва­ме спор­т­но­то си май­с­тор­с­т­во, те­х­ни­че­с­ки­те си и ези­ко­ви по­з­на­ния, за да се свър­жем по ра­ди­о­то с да­ле­ч­ни стра­ни и кон­ти­нен­ти. Се­га ня­ма мо­бил­ни ко­му­ни­ка­ции и ин­тер­нет, но усе­ща­не­то да чу­еш гла­са на ко­ре­с­пон­ден­та, кой­то се на­ми­ра на­при­мер в САЩ, Япо­ния или Но­ва Зе­лан­дия, и то­ва си по­с­ти­г­нал сам, бла­го­да­ре­ние на по­з­на­ни­я­та си в хо­би­то, е на­п­ра­во не­ве­ро­я­т­но, то­ва не мо­же да се опи­ше…

Ра­ди­о­лю­би­тел­с­т­во­то е из­г­ра­ди­ло и мно­го от нас ка­то ли­ч­но­с­ти, да­ло е на ня­кои път за раз­ви­тие в жи­во­та, по­да­ри­ло ни е мно­го ра­до­с­т­ни емо­ции” раз­ка­з­ва д-р Хри­с­то Иг­на­тов, зъ­бо­ле­кар в Бал­чик, пре­д­се­да­тел на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на ра­ди­о­к­лу­ба в Бал­чик и ра­ди­о­лю­би­тел още от де­те, чий­то път към ра­ди­о­то за­по­ч­ва в ра­ди­о­к­луб към то­га­ва­ш­на­та Ор­га­ни­за­ция за съ­дей­с­т­вие на от­б­ра­на­та (ОСО) в Со­фия, по­с­ле през ра­ди­о­к­лу­ба в Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­ри­д­с­ки” и се­га на то­зи в Бал­чик.

През по­ч­ти три­де­се­т­го­ди­ш­на­та си пра­к­ти­ка ка­то ра­ди­о­лю­би­тел Хри­с­то при­до­би­ва те­х­ни­че­с­ки по­з­на­ния, на­у­ча­ва ня­кол­ко ези­ка, ста­ва мно­го­к­ра­тен по­бе­ди­тел в ра­дио-съ­с­те­за­ния от све­то­вен ма­щаб и се­га ра­ди­о­лю­би­тел­с­ка­та му по­зи­в­на LZ3FN, чрез ко­я­то се иден­ти­фи­ци­ра в ра­ди­о­е­фи­ра, e из­ве­с­т­на в цял свят.

„Осо­бе­но­ст­та на съ­с­те­за­ни­е­то днес на от­к­ри­то е, че ця­ла­та те­х­ни­ка на ра­ди­о­лю­би­тел­с­ка­та стан­ция се раз­в­ръ­ща на­вън, на по­ля­на­та, пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та по ин­с­та­ли­ра­не­то й, при осъ­ще­с­т­вя­ва­не­то на ра­ди­о­в­ръ­з­ки­те ста­ват мно­го­к­ра­т­но по-го­ле­ми.  Ра­бо­та­та на от­к­ри­то по­з­во­ля­ва да се съ­бе­рем по­ве­че хо­ра, да спо­де­лим идеи и по ня­коя би­ра ес­те­с­т­ве­но.

Ето днес сме се съ­б­ра­ли ра­ди­о­лю­би­те­ли от Бал­чик, до­й­до­ха ко­ле­ги от Ка­вар­на и до­ри от Со­фия, съ­б­ра­х­ме се по­ч­ти 20 ду­ши.  Емо­ци­я­та от та­ки­ва ме­ро­п­ри­я­тия е мно­го по­ло­жи­тел­на. Пра­вим го по ня­кол­ко пъ­ти на го­ди­на.” – ка­з­ва Хри­с­то Иг­на­тов и про­дъл­жа­ва:  „Ра­ди­о­лю­би­тел­с­т­во­то ми е да­ло мно­го, с ра­ди­о­то съм из­ра­с­нал, съ­з­дал съм без­цен­ни при­я­тел­с­т­ва с бъл­гар­с­ки и чу­ж­де­с­т­ран­ни ра­ди­о­лю­би­те­ли, по­к­рай ра­дио-съ­с­те­за­ни­я­та съм оби­ко­лил мно­го стра­ни, а се­га ме­ч­та­та ми е да при­в­ле­ка към хо­би­то и ра­ди­о­к­лу­ба в  Бал­чик, мла­де­жи ка­то То­дор. Ето той е са­мо на 11 го­ди­ни, а на­пре­д­ва в хо­би­то си с из­к­лю­чи­тел­но бър­зи тем­по­ве, ве­че е мно­го до­бър опе­ра­тор и те­ле­г­ра­фист и днес уча­с­т­ва ак­ти­в­но в съ­с­те­за­ни­е­то. Всъ­щ­ност по­ве­че от по­ло­ви­на­та от ра­ди­о­в­ръ­з­ки­те са про­ве­де­ни от не­го. Мно­го се ра­д­вам на та­ки­ва бу­д­ни де­ца, ис­кам да им по­мо­г­на с ка­к­во­то мо­га, да на­ме­рят си­ли да ста­нат до­б­ри ра­ди­о­о­пе­ра­то­ри, и до­ри май­с­то­ри на спор­та, да из­пи­тат тръ­п­ка­та от то­ва да жи­ве­еш в един мно­го по-раз­ли­чен и по-до­бър свят от то­зи, кой­то ни за­о­би­ка­ля, да жи­ве­еш в све­та на ра­ди­о­то” – за­вър­ш­ва раз­ка­за си д-р Иг­на­тов.

Венцислав ГЕОРГИЕВ