“До Чикаго и напред” породи въпроси към автора Веселин Давидков
Sep 4th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ПРИЯТЕЛИ НА БАЛЧИКВеселин Давидков е автор на две книги: „Недостижимата Скандинавия” и „До Чикаго и напред”. По повод новоизлязлата му втора книга и летния престой в родната му къща на ул.”Ал.Стамболийски” в Балчик се осмелих да му задам някои въпроси, за отговорите на които му благодаря сърдечно.
Откъде дойде идеята за заглавието „До Чикаго…” и защо напред?
Идеята косвено бе почерпена и от пътеписа на Алеко “До Чикаго и назад”. Алюзията признавам е очевидна. И все пак аз продължих НАПРЕД. Разгледах цялата страна и имам базата за това, което следва от заглавието!! Идеята е, че тази е третата и предполагам последна част по темата за следващите поне 50 години! И най-важното е, че Чикаго бе стартовата БАЗА, от където видях цялата държава и нейната конструкция, както и много негласни и неписани тайни и правила на съществуването и развитието на САЩ във времето.
По-различни ли са звездите над USA и има ли време за тях?
По-различни са! Там е друго полукълбо на планетата. Въздухът е друг на цвят, особено през нощта и особено в Южен Тексас и Ню Мексико! Аз им се наслаждавам при всяко преминаване от там нощем!! А в Лас Крузес-Ню Мексико, на границата с Тексас, небето е направо магично. За тези неща и наслади може и да има време, ако човек си организира и насочи живота към подобни изживявания.
Какво е отношението на американците към природата?
В САЩ природата е след “прогреса” и неограничените възможности. Или с други думи, тя е въпрос на пари, според “националното” правило и на съответната “математика” за приходите и разходите от нея такава, каквато е, или такава, каквато бизнесът би я планирал…
Настолна книга за българина ли е “До Чикаго и напред”?
Според скромното ми мнение е точно такава и особено за тези, които решат да емигрират или да се пробват в Щатите. Както съм повтарял и в други интервюта, ако сте решили да си опитате късмета в САЩ, прочетете тази книга, дори ако трябва да я вземете от библиотеката! Според мен, тя би била добър наръчник и за самия американец или просто негово огледало..
Кой има достъп до американската култура? Елитна ли е тя?
В Америка по принцип всички имат достъп до културата, но малцина биха платили билетите за истинска култура, макар и според местните стандарти, те да не са съвсем непосилни. Логично и тук като в повечето страни по света масовата култура е евтина, а истинското изкуство струва пари! То и затова, когато такова е било създавано в историята, то е било създавано от хора, замогнали се вече до степен да могат да платят за такова! И да! Истинската култура и изкуство в САЩ са елитни! Тоест от тях се ползват сравнително ограничена група от хора и те са по правило управляващи или въобще неработещи!
Защо американците не се интересуват от останалия свят и все пак най-много туристи са американци?
В САЩ останалият свят се приема само постфактум или иначе казано “за сведение”. Веднъж, някъде в щат Калифорния, чух от устата на един местен едно от най-абсурдните, но тук широко разпространено мислене. Та той на моя реплика отговори, че човек може да има и получи всичко от останалия свят, без да напуска САЩ!? Конкретиката му по същество се отнасяше частично към видовете кухня на разните нации. Аз естествено не му отговорих нищо, просто не счетох за нужно и продължих по пътя.. Американците по принцип са възпитавани, че живеят в “най-благословената” държава в света и този непрекъснат рефрен от всички медии определя до голяма степен високомерието им в отношението към останалия свят! Не, че в конкретни аспекти нямат право. И все пак голямата част от туристопотока по света е наистина американски. И това е съвсем логично, като се имат предвид финансовите възможности на американците, а и най-вече ниските лихви по кредитите, естествено за тези с добри кредитни истории. И все пак възрастта на международно пътуващите извън САЩ също е най-високата в света, логично. Тук те имат един “лаф” – Да сложиш чайника на печката… Тоест като заври и кипне, тогава “тръгва” навън… И например, ако попаднете в американска група туристи и сте под пенсионната възраст, първият въпрос, който ще ви задават повечето от тях напосоки ще бъде.. Пенсионер ли сте?!:))
Вманиаченост в идеята за семейството?
Американците наистина са малко маниаци на тази тема. Семейството е нещо основно за американското общество и само по себе си се явява един от стълбовете му. Едно от условията за кандидатиране за Президент на САЩ е точно това, кандидатът да е семеен!
Утвърждават ли се религиозните ценности или всичко е лицемерие?
По принцип в Съединените щати религията е една от основните конституционни свободи! И поради тази и обществена подредба тя се изравнила с останалите такива без да има приоритет по принцип в обществото. Самите религиозни ценности се утвърждават непрекъснато в обществото, а от друга страна се утвърждава правото на личен избор, което само по себе си е и в противоречие с основни постулати на Библията или Корана. И не мога да схвана как съдии от върховните съдилища на някои щати, и дори самият президент Обама подписват конституционно право на брак на хомосексуални двойки!? А на самата доларова банкнота е поставено окото на Бог, а под него се мъдри надписът:” Вярваме в Господ” !?
Вярно ли е, че българинът е по-образован и нашето образование все пак е по-добро?
Това е въпрос, според мен, без еднозначен отговор. Американското образование в рамките на средната общообразователна система не е по-добро от българското. И това е логично, като се има предвид, че то е насочено да образова американците в най-общи аспекти и да им даде възможност за работа на най-ниските равнища на пазара на труда. Но в университетите нещата стоят по-друг начин. Там качеството на образованието е съвсем безкомпромисно и все пак си остава насочено строго професионално така или иначе, за разлика от българското, което дава много по-всеобхватна представа, дори само за изучаваните предмети по принцип. Съвсем по друг начин стоят нещата обаче в “Ай Ви лигата” или четирите университета, предназначени да подготвят кадри за висшите ешелони на властта и бизнеса, Йеил, Принстън и Харвард. Там се изучава всичко от целия свят в самите детайли!!!
Защо дават трудно пари за всичко? Недоверие!
Американците наистина не дават лесно пари за каквото и да е, освен в хранителните магазини и за бензин. А за да се получат пари за разни проекти или спонсориране например е цяло геройство за този, който успее! В САЩ ,преди да бъдат дадени парите, се правят всички възможни проучвания и сметки, като основната цел на тези действия е да се гарантира печалба 100% със 120 % сигурност!! Дали проявяват недоверие американците, когато дават пари? По принцип системата е нагласена да работи на първо доверие, но при максимално калкулирани разходи и приходи. В САЩ можете да се компрометирате финансово само веднъж и всеки, който е в час, прави всичко възможно това да не се случи!Не, че кой знае какво ще стане, но лихвите ви ще отлетят на нива 20-30%, докато отново спечелите кредитно доверие . А за конкретни проекти, бизнес и прочие, няма да има втори път!!
Расови проблеми пак ли?
В САЩ няма расови проблеми днес.
Къде са индианците?
Индианците в САЩ днес са из цялото общество. И все пак по-компактните поселения от тях са в щатите Ню Мексико, Аризона, Монтана и Дакотите. Естествено резерватите, в които те са били разселени, отдавна не съществуват и те са интегрална част от американското общество, дори са наричани вече “коренните американци” по медиите и прочие. Вигвамите, перуките и другите им атрибути днес могат да бъдат видяни само в нарочно създадени за тази цел туристически атракции или в музеите! Освен това имат и някои по-специални права, като например щата Ню Мексико, който не налага задължителното навсякъде ДДС.
Военната доктрина
По принцип тази доктрина изисква САЩ да тренират войската си в реална война или поне в реални бойни условия на всеки минимум 10 години!
Идеал – американската мечта в действие
Идеал в Съединените Щати не е популярно определение. И логично, понеже такъв там не съществува! Но, американска мечта съществува, почти като термин за идеал. Разликата е, че тази мечта е чисто материална за разлика от идеала! Всъщност тя прилича косвено на идеал по това, че е изкуствено създадена фраза за ПОСТОЯННО набиране на работници!! И изпълнява своята си концепция до момента само възходящо!
Значение на “четвъртата” власт?
Медиите или “четвъртата” власт в Щатите не са наистина власт, но чрез тях може да се контролира властта частично! Това, което непрекъснато повтарям, че е необходимо тук, там е стандартна практика! Тоест журналистите по конституция имат допуск навсякъде с изключение на класифицираните обекти! Естествено, ако в медиите се появи невярна или клеветническа информация, глобите за тях са огромни на всички равнища, а един съдебен процес би могъл и да унищожи дори и самата медия!
Какво би се харесало на американските туристи в Балчик?
Според мен американци, посетили Балчик, биха били очаровани от всичко в града, понеже всичко което го има тук, го няма там най-малко, дори и уличните кучета или котки, За всичко останало е ясно! Всичко би им харесало, друг е въпросът дали след престоя си биха повторили и какъв би бил коментарът им от стоките, услугите и качеството в България.
Има ли интерес към българското изкуство?
По принцип в САЩ се цени и наблюдава повече световно разпознаваемото изкуство във всички сфери. И това е логично след като там от изкуството се правят пари, а големи пари в САЩ от изкуство се въртят само в елитното такова и то според техните норми. По мое мнение българските изкуства с елитните си произведения и най-различни творци биха били изключително добре приети на американска почва и съм сигурен, че американците биха аплодирали много от тях! Което само по себе си означава, че биха платили за българско изкуство, което е добре подбрано и професионално предложено там!
Американската усмивка е прословута…
Недейте да бързате с изводите тук!:) Американците могат да ви се усмихват постоянно и го правят в много случаи, но в това няма нищо лично! Просто тук обществото се възпитава така още от училище. Може да го наречете и лицемерие, според българските “норми”.
Е, усмихнах се и аз.
Интервю: Маруся КОСТОВА