За ше­с­ти по­ре­ден път пре­ле­т­ни­те пти­ци в из­ку­с­т­во­то ще спрат своя по­лет в град Бал­чик. С ог­ром­но  удо­вол­с­т­вие Ви ка­ним на по­ре­д­но­то из­да­ние на фе­с­ти­ва­ла, къ­де­то ще има­те въз­мо­ж­но­ст­та да ста­не­те част от твор­че­с­ка­та  ат­мо­с­фе­ра, в ко­я­то ще се по­то­пи гра­дът. С вся­ка ед­на из­ми­на­ла го­ди­на еки­път на фе­с­ти­ва­ла раз­ви­ва и раз­ра­бо­т­ва фо­ру­ма в по­со­ка на не­го­ва­та ин­тер­на­ци­о­нал­ност и  ин­те­ре­ра­к­ти­в­ност. Ху­до­ж­ни­ци,  му­зи­кан­ти, те­а­т­ра­ли, фо­то­г­ра­фи,  ки­но­дей­ци, ще пре­д­с­та­вят сво­и­те про­фе­си­о­нал­ни тър­се­ния, ко­и­то ще  осе­ят  це­лия град с из­ло­ж­би пре­д­с­та­в­ле­ния, кон­цер­ти и про­же­к­ции. В та­з­го­ди­ш­но­то из­да­ние ак­цен­тът е вър­ху ку­к­ле­но­то из­ку­с­т­во. В ме­ж­ду­на­ро­д­на­та се­ле­к­ция е вклю­чен спе­ци­ал­но по­ка­не­ния спе­к­та­къл на Ака­де­ми­ч­ния Те­а­тър от Ро­с­тов на Дон „Ви­ш­не­ва гра­ди­на” от А.П.Че­хов, ка­к­то и от­ли­че­ни­ят с „Ас­ке­ер 2013” за Де­бют мо­но­с­пе­к­та­къл на мла­дия ак­тьор Ди­ми­тър Жи­в­ков. За пър­ви път част от про­г­ра­ма­та в та­з­го­ди­ш­но­то из­да­ние ще се про­ве­де и в КК Ал­бе­на.

Tази го­ди­на във фе­с­ти­вал­на­та про­г­ра­ма са вклю­че­ни че­ти­ри из­ло­ж­би на сту­ден­ти­те от На­ци­о­нал­на Ху­до­же­с­т­ве­на Ака­де­мия, че­ти­ри кон­цер­та на сту­ден­ти­те от На­ци­о­нал­на Му­зи­кал­на Ак­де­мия „Пан­чо Вла­ди­ге­ров”, пет спе­к­та­къ­ла на сту­ден­ти­те от НА­Т­ФИЗ „Кръ­с­тьо Са­ра­фов”, ка­то два от тях са пре­ми­ер­ни за­г­ла­вия за Фе­с­ти­ва­ла  „Сън в ля­т­на нощ” от Уи­лям Ше­к­с­пир и „Рейс” от Ста­ни­с­лав Стра­ти­ев. На­ред с три­те на­ци­о­нал­ни ака­де­мии, Сдру­же­ни­е­то с не­с­то­пан­с­ка цел „COMMONSTEP” съ­що пре­д­с­та­вя свои про­е­к­ти  фо­то­г­ра­ф­с­ка из­ло­ж­ба, до­ку­мен­тал­ни фил­ми, му­зи­кал­но из­пъл­не­ние, ка­к­то и из­ло­ж­ба на де­ца­та, на­с­та­не­ни в цен­т­ро­ве­те за бе­жан­ци в Бъл­га­рия, ко­и­то ак­цен­ти­рат вър­ху про­дъл­жа­ва­щи­те ве­че по­ве­че от две го­ди­ни съ­би­тия в Си­рия. Пло­в­ди­в­с­ки­ят Фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „Тра­кия” съ­що се при­съ­е­ди­ня­ва към про­г­ра­ма­та на Фе­с­ти­ва­ла и ще из­не­се два фол­к­лор­ни кон­цер­та, чи­я­то про­г­ра­ма е на­си­те­на с му­зи­кал­ни и тан­цо­ви но­ме­ра от раз­ли­ч­ни­те фол­к­лор­ни об­ла­с­ти в Бъл­га­рия.

НА­Т­ФИЗ  На­ци­о­нал­на ака­де­мия за те­а­т­рал­но и фил­мо­во из­ку­с­т­во „Кръ­с­тьо Са­ра­фов” е фа­к­тор в кул­тур­ния жи­вот на Бъл­га­рия, към кой­то мал­ци­на са ос­та­на­ли без­раз­ли­ч­ни. Не­й­но­то съ­з­да­ва­не и из­г­ра­ж­да­не е из­раз на раз­би­ра­не­то, че те­зи из­ку­с­т­ва са не­об­хо­ди­ми за на­ци­о­нал­на­та ни иден­ти­ч­ност. Днес Ака­де­ми­я­та е ед­на мо­дер­на уче­б­на ин­с­ти­ту­ция, не­от­мен­на част от бъл­гар­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние, ко­е­то е един от сим­во­ли­те на бъл­гар­с­ка­та ду­хо­в­ност.  НА­Т­ФИЗ не­пре­с­тан­но раз­ши­ря­ва, осъ­в­ре­ме­ня­ва и обо­га­тя­ва сво­я­та дей­ност. На сту­ден­ти­те се пре­д­ла­гат ши­рок спе­к­тър от спе­ци­ал­но­с­ти и про­г­ра­ми, ня­кои от ко­и­то са уни­кал­ни за стра­на­та и мо­гат да се изу­ча­ват един­с­т­ве­но тук. В Ака­де­ми­я­та пре­по­да­ват ви­со­ко­к­ва­ли­фи­ци­ра­ни спе­ци­а­ли­с­ти с бо­гат твор­че­с­ки и пе­да­го­ги­че­с­ки опит. Про­це­сът на при­ла­га­не на те­о­ри­я­та към про­фе­си­о­нал­на­та пра­к­ти­ка е съ­ще­с­т­вен за об­ра­зо­ва­тел­на­та фи­ло­со­фия. Въз­пи­та­ни­ци­те на НА­Т­ФИЗ при­до­би­ват ши­ро­ки твор­че­с­ки, кри­ти­че­с­ки, из­пъл­ни­тел­с­ки и по­с­та­но­въ­ч­ни уме­ния и ква­ли­фи­ка­ции. Мно­го от тях из­г­ра­ж­дат бле­с­тя­щи ка­ри­е­ри в Бъл­га­рия и в чу­ж­би­на.

НМА  На­ци­о­нал­на­та му­зи­кал­на ака­де­мия “Проф.Пан­чо Вла­ди­ге­ров” е един­с­т­ве­но­то ви­с­ше учи­ли­ще за про­фе­си­о­нал­ни му­зи­кан­ти в Бъл­га­рия, ко­е­то вклю­ч­ва пъл­ния спе­к­тър на му­зи­кал­но-те­о­ре­ти­ч­ни­те и из­пъл­ни­тел­с­ки спе­ци­ал­но­с­ти. На­ци­о­нал­на­та му­зи­кал­на ака­де­мия има склю­че­ни до­го­во­ри за твор­че­с­ко и на­у­ч­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во с мно­го ев­ро­пей­с­ки ви­с­ши учи­ли­ща по из­ку­с­т­ва­та. Не­й­ни­ят при­нос за раз­ви­ти­е­то на на­ци­о­нал­на­та кул­ту­ра и ме­ж­ду­на­ро­д­ния пре­с­тиж на му­зи­кал­но­то ни из­ку­с­т­во е го­лям, до­ка­зан мно­го­к­ра­т­но с ви­со­ка­та оцен­ка и при­з­на­ние на ус­пе­хи­те на бъл­гар­с­ки­те му­зи­кан­ти. В уче­б­но-твор­че­с­кия про­цес уча­с­т­ват ка­то про­фе­со­ри ед­ни от най-яр­ки­те да­ро­ва­ния на съ­в­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка му­зи­кал­на шко­ла, чи­е­то твор­че­с­т­во е част от све­то­в­ни­те ху­до­же­с­т­ве­ни до­с­ти­же­ния. Тя­х­но­то из­ку­с­т­во е ате­с­тат за ви­со­ко­то ни­во на бъл­гар­с­ко­то му­зи­кал­но об­ра­зо­ва­ние, ед­но съ­че­та­ние ме­ж­ду най-яр­ки­те об­раз­ци на ев­ро­пей­с­ка­та и све­то­в­на­та му­зи­кал­на кул­ту­ра и бо­га­ти­те бъл­гар­с­ки му­зи­кал­ни тра­ди­ции.

НХА  Днес ня­ко­га­ш­но­то ри­су­вал­но учи­ли­ще се на­ри­ча На­ци­о­нал­на ху­до­же­с­т­ве­на ака­де­мия, ко­я­то про­дъл­жа­ва да бъ­де най-ав­то­ри­те­т­на­та бъл­гар­с­ка ин­с­ти­ту­ция за по­д­го­то­в­ка на про­фе­си­о­нал­ни ху­до­ж­ни­ци в об­ла­ст­та на изя­щ­ни­те и при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва, ди­зай­на, кон­сер­ва­ци­я­та и ре­с­та­в­ра­ци­я­та и ис­то­ри­я­та и те­о­ри­я­та на из­ку­с­т­во­то (в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­ни­те сте­пе­ни „ма­ги­с­тър”, „ба­ка­ла­вър” и об­ра­зо­ва­тел­на­та и на­у­ч­на сте­пен „до­к­тор”). За­да­чи­те, из­пъл­ня­ва­ни от ака­де­ми­ч­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во, са свър­за­ни със стра­те­ги­че­с­ки­те де­ла на НХА. Те са по­ви­ша­ва­не­то на ка­че­с­т­во­то на обу­че­ние и ра­в­ни­ще­то на пре­по­да­ва­тел­с­кия съ­с­тав, ук­ре­п­ва­не­то на ав­то­ри­те­та на Ака­де­ми­я­та в ду­хо­в­ния жи­вот в Бъл­га­рия и ут­вър­ж­да­ва­не на не­й­на­та съ­в­ре­мен­ност в съ­з­на­ни­е­то на сту­ден­ти­те и об­ще­с­т­ве­но­ст­та. Та­ка Ака­де­ми­я­та не­из­мен­но се раз­ви­ва и усъ­вър­шен­с­т­ва по по­со­ка на спе­ци­фи­ч­на­та си об­ра­зо­ва­тел­на и кул­тур­на дей­ност.

ФОЛ­К­ЛО­РЕН АН­САМ­БЪЛ „ТРА­КИЯ” Фол­к­ло­рен ан­сам­бъл “Тра­кия”  гр. Пло­в­див е съ­з­да­ден през 1974 г.и още с пре­ми­е­ра­та на 05.09.1975 го­ди­на на­ло­жи своя не­по­в­то­рим стил на ав­тор­с­т­во и из­пъл­не­ние. Спе­к­та­к­ли­те на ан­сам­бъ­ла из­ли­зат от рам­ки­те на тра­ди­ци­он­ни­те кон­цер­ти и по един бле­с­тящ на­чин раз­к­ри­ват ог­ром­но­то фол­к­лор­но бо­га­т­с­т­во на Бъл­га­рия от вси­ч­ки ет­но­г­ра­ф­с­ки об­ла­с­ти. Из­к­лю­чи­тел­но­то оча­ро­ва­ние и хи­п­но­ти­ч­но сце­ни­ч­но въз­дей­с­т­вие се дъл­жат на син­к­ре­ти­з­ма на пре­д­с­та­в­ле­ни­я­та: Пе­с­ни, тан­ци, ме­ло­дии, ри­ту­а­ли са впле­те­ни в не­по­в­то­рим спе­к­та­къл. Съ­ще­с­т­вен при­нос за то­зи не­у­вя­х­ващ твор­че­с­ки за­ряд ви­на­ги са има­ли и из­пъл­ни­те­ли­те, ко­и­то са на­с­то­я­щи сту­ден­ти и ве­че за­вър­ши­ли спе­ци­а­ли­с­ти от Ака­де­ми­я­та за му­зи­кал­но тан­цо­во и изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во. Ве­че 38 го­ди­ни “Тра­кия” е но­ва­тор в му­зи­кал­ни­те и тан­цо­ви фор­ми, ка­то ни­то за миг не пре­къ­с­ва връ­з­ка­та на съ­в­ре­мен­но­то из­ку­с­т­во с дъл­бо­ки­те ко­ре­ни на бъл­гар­с­кия фол­к­лор, об­ре­ди и ле­ген­ди.До се­га са из­не­с­ли хи­ля­ди кон­цер­ти във вси­ч­ки кра­и­ща на Бъл­га­рия и 52 стра­ни по све­та на вси­ч­ки кон­ти­нен­ти ка­то: Фран­ция, Ита­лия, Бел­гия, Гер­ма­ния, Фин­лан­дия, Ав­с­т­рия, Япо­ния, Ин­дия, Ин­до­не­зия, Шри Лан­ка, Иран, Ирак, Си­рия, Из­ра­ел, Ал­жир, Ма­ро­ко, Тан­за­ния, Мо­зам­бик, Ме­к­си­ко, Ко­лум­бия, Ку­ба и мно­го дру­ги. Гла­вен ху­до­же­с­т­вен ръ­ко­во­ди­тел и хо­ре­о­г­раф на ан­сам­бъл „Тра­кия” е Да­ни­е­ла Дже­не­ва.

УНИ­ВЕР­СИ­ТЕ­Т­С­КИ ТЕ­А­ТЪР  НБУ Раз­по­з­на­ва­ния ка­то Те­а­тър на го­лия ох­люв е съ­з­да­ден през 2000 го­ди­на ка­то са­мо­с­то­я­тел­на стру­к­тур­на еди­ни­ца в рам­ки­те на Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет, къ­де­то има мно­го­го­ди­ш­на те­а­т­рал­на пра­к­ти­ка. Все­ки се­зон Те­а­тър на го­лия ох­люв се по­я­вя­ва­ше на сце­на­та на един или друг сто­ли­чен те­а­тър, тър­сей­ки сво­е­то мя­с­то и пу­б­ли­ка. През фе­в­ру­а­ри 2010 го­ди­на  офи­ци­ал­но бе от­к­ри­та Уни­вер­си­те­т­с­ка­та те­а­т­рал­на ба­за, ко­я­то при­ю­ти стран­с­т­ва­ща­та пра­к­ти­ка на Те­а­тър на го­лия ох­люв  и  е най-но­ви­ят те­а­тър на Со­фия. Еки­път на Уни­вер­си­те­т­с­кия те­а­тър се на­дя­ва, че ще се по­с­та­ви на­ча­ло­то на  дру­ги и още пар­т­ньор­с­т­ва за НБУ и ще се раз­ши­ри въз­мо­ж­но­ст­та за пра­ве­не на те­а­тър –  за мла­ди­те, за ино­ва­ти­в­ни­те, за вси­ч­ки, ко­и­то ха­ре­с­ват и пра­вят до­бър те­а­тър.Те­а­тъ­рът има за цел да пре­д­с­та­вя раз­ра­бо­т­ки на пре­по­да­ва­те­ли и сту­ден­ти от Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет, ка­к­то и да съ­з­да­ва твор­че­с­ки пар­т­ньор­с­т­ва в на­ци­о­на­лен и ме­ж­ду­на­ро­ден кон­текст.

ФА­КУЛ­ТЕТ ЗА ПРИ­ЛО­Ж­НИ ИЗ­КУ­С­Т­ВА – УНИ­ВЕР­СИ­ТЕТ ПО ИЗ­КУ­С­Т­ВА­ТА в Бел­г­рад, Сър­бия

ФПИ е част от Уни­вер­си­те­та по из­ку­с­т­ва­та в Бел­г­рад, кой­то от своя стра­на е съ­с­та­вен от че­ти­ри фа­кул­те­та: Фа­кул­тет за изя­щ­ни из­ку­с­т­ва, Фа­кул­тет за при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва, Фа­кул­тет за му­зи­кал­ни из­ку­с­т­ва и Фа­кул­тет за дра­ма­ти­ч­ни из­ку­с­т­ва. Ос­но­ван е 1947 го­ди­на и има 12 спе­ци­ал­но­с­ти раз­де­ле­ни в три на­п­ра­в­ле­ния: при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва, ди­зайн и кон­сер­ва­ция и ре­с­та­в­ра­ция.

CILECT  Съ­з­да­де­на в Кан през 1955 г. СИ­ЛЕКТ е асо­ци­а­ция на най-го­ле­ми­те в све­та учи­ли­ща за ки­но и те­ле­ви­зия и към 2012 г. вклю­ч­ва 149 ин­с­ти­ту­ции от 58 стра­ни и 5 кон­ти­нен­та. Не­й­на­та ос­но­в­на цел е да раз­ви­ва и по­д­дър­жа стан­дар­ти­те на пре­по­да­ва­не и обу­че­ние в учи­ли­ща­та – не­й­ни чле­но­ве и да спо­ма­га за раз­про­с­т­ра­не­ни­е­то на ау­ди­о­ви­зу­ал­на­та гра­мо­т­ност в кул­тур­но­то и ко­му­ни­ка­ци­он­но раз­ви­тие на чо­ве­че­с­т­во­то, ка­к­то и да оси­гу­ря­ва сре­д­с­т­ва за об­мен ме­ж­ду раз­ли­ч­ни­те учи­ли­ща от раз­ли­ч­ни­те стра­ни и да им оси­гу­ри оп­ти­мал­но раз­ви­тие спря­мо те­х­ни­те об­ра­зу­ва­тел­ни стру­к­ту­ри. CILECT е най- го­ля­ма­та асо­ци­а­ция на све­то­в­ни­те ки­но ака­де­мии. Дей­но­с­та на CILECT е по­с­ве­те­на на ре­ги­о­нал­но­то и ме­ж­ду­на­ра­д­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во ме­ж­ду не­й­ни­те чле­но­ве, ка­к­то и на­сър­ча­ва­не за раз­ви­тие на ки­но­то и те­ле­ви­зи­я­та в раз­ви­ва­щи­те­те се стра­ни.

ИН­С­ТИ­ТУТ СЕР­ВАН­ТЕС-СО­ФИЯ  Ин­с­ти­тут Сер­ван­тес е об­ще­с­т­ве­на ин­с­ти­ту­ция, съ­з­да­де­на през 1991 г. в Ис­па­ния с цел да по­д­по­ма­га обу­че­ни­е­то по ис­пан­с­ки език и раз­про­с­т­ра­не­ни­е­то на ис­пан­с­ка­та и ис­па­но­а­ме­ри­кан­с­ка­та кул­ту­ра. Се­да­ли­ща­та на ин­с­ти­ту­та се на­ми­рат в Ма­д­рид и в Ал­ка­ла де Ена­рес, а цен­т­ро­ве­те му са раз­по­ло­же­ни на че­ти­ри кон­ти­нен­та. Це­ли и фун­к­ции на ин­с­ти­ту­та са: да ор­га­ни­зи­ра об­що­е­зи­ко­ви и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни кур­со­ве по ис­пан­с­ки език и по дру­ги­те офи­ци­ал­ни ези­ци в Ис­па­ния; от име­то на Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та на Ис­па­ния да из­да­ва ди­п­ло­ми­те по ис­пан­с­ки ка­то чужд език (DELE) и да ор­га­ни­зи­ра из­пи­ти­те за при­до­би­ва­не­то им; да осъ­в­ре­ме­ня­ва ме­то­ди­те на обу­че­ние и по­д­го­то­в­ка­та на пре­по­да­ва­те­ли­те; да ока­з­ва съ­дей­с­т­вие на дей­но­ст­та на ис­па­ни­с­ти­те; да уча­с­т­ва в про­г­ра­ми за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ис­пан­с­кия език; в съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во с дру­ги ис­пан­с­ки и ис­па­но­а­ме­ри­кан­с­ки ор­га­ни­за­ции, ка­к­то и с об­ще­с­т­ве­ни ин­с­ти­ту­ции в стра­на­та-до­ма­кин, да про­ве­ж­да раз­но­о­б­ра­з­ни дей­но­с­ти, свър­за­ни с раз­про­с­т­ра­не­ни­е­то на кул­ту­ра­та; да пре­до­с­та­вя на раз­по­ло­же­ни­е­то на ин­те­ре­су­ва­щи­те се би­б­ли­о­те­ки, обо­ру­д­ва­ни с най-но­ви те­х­но­ло­гии.

COMMONSTEP – Не­п­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция За­чи­та­не­то на чо­ве­ш­ки­те пра­ва и до­с­тойн­с­т­во на­ред с при­н­ци­пи­те на сво­бо­да, де­мо­к­ра­ция, ра­вен­с­т­во и за­кон­ност, са цен­но­с­ти об­щи за вси­ч­ки хо­ра по све­та. На та­зи  ба­за през 2010г. е съ­з­да­де­на не­п­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция „ Ко­мън­с­теп“. Дей­но­ст­та на сдру­же­ни­е­то е свър­за­но с раз­ви­тие и на­ла­га­не на цен­но­с­ти, мо­де­ли на по­ве­де­ние в об­ще­с­т­во­то, до­при­на­ся­щи за пре­о­до­ля­ва­не­то на раз­ли­чи­я­та и сбли­жа­ва­не ме­ж­ду  пре­д­с­та­ви­те­ли­те и по­с­ле­до­ва­те­ли­те на мо­но­те­и­с­ти­ч­ни­те ре­ли­гии. Ед­на от ос­но­в­на­та ни цен­ност е то­ле­ран­т­но­ст­та. Не­за­ви­си­мо от раз­ли­чи­я­та ме­ж­ду все­ки един ин­ди­вид, ние вяр­ва­ме, че е въз­мо­ж­но да жи­ве­ем в свят из­пъл­нен с мир и бла­го­ден­с­т­вие, не­за­ви­си­мо от на­ши­те раз­ли­ч­ни по­ли­ти­че­с­ки, пра­в­ни, ре­ли­ги­о­з­ни и ико­но­ми­че­с­ки въз­г­ле­ди, то­ле­ран­т­но­ст­та е стре­меж те да бъ­дат опо­з­на­ти и оце­не­ни.

Красимир и Веселин РАНКОВИ – организатори на фестивала

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС – I част

04.09.2013 г. в 18:00 в гр. Балчик, ХГ (към Исторически музей)

Изложбата може да бъде видяна до 11.09.2013 г., когато в 18:00 ще бъде открита II част на изложбата с резултатите от творческото ателие

Автори: Стилян Петров, Йовица Миленов, Гергана Николова, Габриела Петрова, Ангеларий Димитров, студенти от НХА, специалност „Живопис”, ръководител гл.ас. Кирил Божков, Емилия Радойчич, Анджела Петровски, Данило Миятович, Йелена Вучич, студенти от Факултет за приложни изкуства в Белград, специалност „Приложна графика – Фотография”, ръководители гл.ас. д-р Селма Джулизаревич – Каранович и проф. Бранимир Каранович

Гергана Николова – “Опит за летене”

Габриела Петрова – “Идол_3”