Самотният пътешественик в света на тайното учение
Aug 28th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ПОЗИЦИИКубрат Томов навърши 75 години
Вече половин век този философ-енциклопедист, езотерик и общественик, издава книги, създава теории, ръководи движения, чете лекции, води и участва в телевизионни предавания, бори се със схоластиката в науката и както казва поетът, навсякъде гонен, навсякъде приет.
Помня годините, когато като млад учен създаваше заедно с професор Лозанов Института по сугестология и парапсихология. Тогава за пръв път се повдигна завесата над необяснимите и загадъчни пътешествия в миналото и бъдещето на феномена Ванга, за пръв път се заговори публично за тези явления. Първият филм, посветен на тази жена, тогава предизвика не само фурор, но и острата реакция на тогавашната, не само социалистическа, официална наука. Пред спънките и компромисите, Кубрат Томов предпочете самотния път на учен и това го обрече на години безработица и покриване на името му с мълчание.
Но точно тогава, в тези дни на преосмисляне на постиженията и посоките на развитие на науката, се роди фундаменталният му труд „Резомално – изоморфния принцип”, който според много критици, може да послужи за обединяване на фундаменталните закони на физиката. Последва пълно мълчание от страна на официалната наука. Книгата полежа в чекмеджетата на няколко издателства, докато със собствени средства и усилия, въпреки забраната тогава на циклостил да се издават каквито и да е несанкционирани от властта материали. Тя се появи като едно от първите нелегални издания в България. Продаваше се нелегално, предаваше се от ръка на ръка, но вече беше факт. Както са казвали енциклопедистите – „Книгите не горят”.
В годините на разведряването на перестройката се опитах да разбера какво толкова опасно за социалистическата система имат книгите на Кубрат Томов, че се посрещат с такава ожесточена съпротива. Отговориха ми, неофициално разбира се, че неговите идеи са насочени много по-нависоко – против материализма, сиреч, марксизма и затова вече прошка няма. Чист идеализъм.
Борбата между материализма и идеализма в науката е много стар, но той стана водораздел, когато материализмът се превърна във фундамент на политиката. А в политиката всички средства са позволени е, срамежливо да кажем почти всички. След смъртта на Людмила Живкова, която имаше пиетет към подобни учения, всичко отново заглъхна, та чак до 1989 година. Тогава,освен с научна, Кубрат Томов се захвана и с обществена дейност, създаде „Движение за нова култура” и една поредица от книги, която затвърди името му на учен- енциклопедист. „Енциклопедия на творчеството”, „Философия на абсолютното, Вселената и Човека”, „Психотрониката – история, проблеми, перспективи”, „Световната конституция” и много други. Навсякъде той търси скритите причини и взаимовръзки, както в отношенията между хората, така и в развитието на обществото, човечеството и космоса. За него връзката между човека и космическите сили и влияния, между развитието на живота и приноса на космическите цивилизации е нещо, което е трудно оспоримо. Но докато по тези въпроси той подхожда, позовавайки се на факти, доказателства и теории, все по-често погледът му се обръща към насъщните проблеми и явления на нашия свят, на нашето общество, които безспорно се нуждаят от нов подход и осмисляне, с оглед на спасяването на човешката цивилизация. А едва ли има интелигентен човек, които да не си задава днес въпроса: Накъде върви светът?
Докато при тоталитаризма беше забранено да се коментират подобни твърдения, сега всеки може да пише и говори каквото си иска, но никой не го слуша, не се интересува и гласът му заглъхва като в пустиня. Ето, затова бие тревога Кубрат Томов днес, когато твърди, че глобалната криза се предизвиква от острите противоречия между хората, между хората и природата. Основата се крие в егоизма и бездуховността и в безкрайно тъжния факт, че народите се управляват от погрешна йерархия на ценностите. Когато те се поставят на правилното им място, ще се достигне до себепознаване чрез творчеството, равно на екстаз. Освен хартата за правата на човека, ООН трябва да приеме Харта за човешките ценности и Харта за човешките задължения. Безспорен факт е, че днешната банкова и финансова олигархия, които контролират света, са в тотална криза и само връщането към истинските ценности може би ще промени и тях. Кои са те според Кубрат Томов? Те са Хуманизмът, моралът, истината, справедливостта, саможертвата, всичко това се съдържа в Любовта. Как може да се променим и ние, и най-вече тези, които управляват света? Чрез просвещение, лична отговорност и самоорганизация. Личната отговорност означава освобождение от смъртоносната илюзия, че друг ще реши проблемите и трудностите ни. Защото злото е самоубийствено за неговите носители, колкото и за техните жертви. Протестите през февруари и днес потвърждават силата на неговата идея за самоорганизацията.
Може човек да не е съгласен с някои от научните възгледи на Кубрат Томов, може да не възприема неговия поглед към приноса на космическите цивилизации върху нашите земни проблеми. Но той ни дава едно обяснение на свръхестественото, което се съдържа във всеки човек и предстои да се разгърне в пълен обем и мащаб. Като предсказания, телепатия, телекинеза и какво ли не още…
Написах последните думи и се усмихнах: Кубрате, сигурно грешиш…Но един глас в мен проговаря: Така са казвали и на Хезиод, и на Галилео Галилей, и на Коперник, да не говорим за Джордано Бруно, преди да го качат на кладата…
Както казва Йежи Лец” Всеки век има своето средновековие…” А този едва сега започва.
Анчо АНЧЕВ