Кубрат Томов навърши 75 години

Ве­че по­ло­вин век то­зи фи­ло­соф-ен­ци­к­ло­пе­дист, езо­те­рик и об­ще­с­т­ве­ник, из­да­ва кни­ги, съ­з­да­ва те­о­рии, ръ­ко­во­ди дви­же­ния, че­те ле­к­ции, во­ди и уча­с­т­ва в те­ле­ви­зи­он­ни пре­да­ва­ния, бо­ри се със схо­ла­с­ти­ка­та в на­у­ка­та и ка­к­то ка­з­ва по­е­тът, на­в­ся­къ­де го­нен, на­в­ся­къ­де при­ет.

По­м­ня го­ди­ни­те, ко­га­то ка­то млад учен съ­з­да­ва­ше за­е­д­но с про­фе­сор Ло­за­нов Ин­с­ти­ту­та по су­ге­с­то­ло­гия и па­ра­п­си­хо­ло­гия. То­га­ва за пръв път се по­в­ди­г­на за­ве­са­та над не­о­бя­с­ни­ми­те и за­га­дъ­ч­ни пъ­те­ше­с­т­вия в ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то на фе­но­ме­на Ван­га, за пръв път се за­го­во­ри пу­б­ли­ч­но за те­зи яв­ле­ния. Пър­ви­ят филм, по­с­ве­тен на та­зи же­на, то­га­ва пре­ди­з­ви­ка не са­мо фу­рор, но и ос­т­ра­та ре­а­к­ция на то­га­ва­ш­на­та, не са­мо со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка, офи­ци­ал­на на­у­ка. Пред спън­ки­те и ком­п­ро­ми­си­те, Ку­б­рат То­мов пре­д­по­че­те са­мо­т­ния път на учен и то­ва го об­ре­че на го­ди­ни без­ра­бо­ти­ца и по­к­ри­ва­не на име­то му с мъл­ча­ние.

Но то­ч­но то­га­ва, в те­зи дни на пре­о­с­ми­с­ля­не на по­с­ти­же­ни­я­та и по­со­ки­те на раз­ви­тие на на­у­ка­та, се ро­ди фун­да­мен­тал­ни­ят му труд „Ре­зо­мал­но – изо­мор­ф­ния при­н­цип”, кой­то спо­ред мно­го кри­ти­ци, мо­же да по­с­лу­жи за обе­ди­ня­ва­не на фун­да­мен­тал­ни­те за­ко­ни на фи­зи­ка­та. По­с­ле­д­ва пъл­но мъл­ча­ние от стра­на на офи­ци­ал­на­та на­у­ка. Кни­га­та по­ле­жа в че­к­ме­дже­та­та на ня­кол­ко из­да­тел­с­т­ва, до­ка­то със со­б­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва и уси­лия, въ­п­ре­ки за­б­ра­на­та то­га­ва на ци­к­ло­с­тил да се из­да­ват ка­к­ви­то и да е не­сан­к­ци­о­ни­ра­ни от вла­ст­та ма­те­ри­а­ли. Тя се по­я­ви ка­то ед­но от пър­ви­те не­ле­гал­ни из­да­ния в Бъл­га­рия. Про­да­ва­ше се не­ле­гал­но, пре­да­ва­ше се от ръ­ка на ръ­ка, но ве­че бе­ше факт. Ка­к­то са ка­з­ва­ли ен­ци­к­ло­пе­ди­с­ти­те – „Кни­ги­те не го­рят”.

В го­ди­ни­те на раз­ве­д­ря­ва­не­то на пе­ре­с­т­рой­ка­та се опи­тах да раз­бе­ра ка­к­во тол­ко­ва опа­с­но за со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка­та си­с­те­ма имат кни­ги­те на Ку­б­рат То­мов, че се по­с­ре­щат с та­ка­ва оже­с­то­че­на съ­п­ро­ти­ва. От­го­во­ри­ха ми, не­о­фи­ци­ал­но раз­би­ра се, че не­го­ви­те идеи са на­со­че­ни мно­го по-на­ви­со­ко – про­тив ма­те­ри­а­ли­з­ма, си­реч, мар­к­си­з­ма и за­то­ва ве­че про­ш­ка ня­ма. Чист иде­а­ли­зъм.

Бор­ба­та ме­ж­ду ма­те­ри­а­ли­з­ма и иде­а­ли­з­ма в на­у­ка­та е мно­го стар, но той ста­на во­до­ра­з­дел, ко­га­то ма­те­ри­а­ли­з­мът се пре­вър­на във фун­да­мент на по­ли­ти­ка­та. А в по­ли­ти­ка­та вси­ч­ки сре­д­с­т­ва са по­з­во­ле­ни е, сра­ме­ж­ли­во да ка­жем по­ч­ти вси­ч­ки. След смърт­та на Лю­д­ми­ла Жи­в­ко­ва, ко­я­то има­ше пи­е­тет към по­до­б­ни уче­ния, вси­ч­ко от­но­во за­г­лъ­х­на, та чак до 1989 го­ди­на. То­га­ва,ос­вен с на­у­ч­на, Ку­б­рат То­мов се за­х­ва­на и с об­ще­с­т­ве­на дей­ност, съ­з­да­де „Дви­же­ние за но­ва кул­ту­ра” и ед­на по­ре­ди­ца от кни­ги, ко­я­то за­т­вър­ди име­то му на учен- ен­ци­к­ло­пе­дист. „Ен­ци­к­ло­пе­дия на твор­че­с­т­во­то”, „Фи­ло­со­фия на аб­со­лю­т­но­то, Все­ле­на­та и Чо­ве­ка”, „Пси­хо­т­ро­ни­ка­та – ис­то­рия, про­б­ле­ми, пер­с­пе­к­ти­ви”, „Све­то­в­на­та кон­с­ти­ту­ция” и мно­го дру­ги. На­в­ся­къ­де той тър­си скри­ти­те при­чи­ни и вза­и­мо­в­ръ­з­ки, ка­к­то в от­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду хо­ра­та, та­ка и в раз­ви­ти­е­то на об­ще­с­т­во­то, чо­ве­че­с­т­во­то и ко­с­мо­са. За не­го връ­з­ка­та ме­ж­ду чо­ве­ка и ко­с­ми­че­с­ки­те си­ли и вли­я­ния, ме­ж­ду раз­ви­ти­е­то на жи­во­та и при­но­са на ко­с­ми­че­с­ки­те ци­ви­ли­за­ции е не­що, ко­е­то е тру­д­но ос­по­ри­мо. Но до­ка­то по те­зи въ­п­ро­си той по­д­хо­ж­да, по­зо­ва­вай­ки се на фа­к­ти, до­ка­за­тел­с­т­ва и те­о­рии, все по-че­с­то по­г­ле­дът му се об­ръ­ща към на­съ­щ­ни­те про­б­ле­ми и яв­ле­ния на на­шия свят, на на­ше­то об­ще­с­т­во, ко­и­то без­с­пор­но се ну­ж­да­ят от нов по­д­ход и ос­ми­с­ля­не, с ог­лед на спа­ся­ва­не­то на чо­ве­ш­ка­та ци­ви­ли­за­ция. А ед­ва ли има ин­те­ли­ген­тен чо­век, ко­и­то да не си за­да­ва днес въ­п­ро­са: На­къ­де вър­ви све­тът?

До­ка­то при то­та­ли­та­ри­з­ма бе­ше за­б­ра­не­но да се ко­мен­ти­рат по­до­б­ни твър­де­ния, се­га все­ки мо­же да пи­ше и го­во­ри ка­к­во­то си ис­ка, но ни­кой не го слу­ша, не се ин­те­ре­су­ва и гла­сът му за­г­лъ­х­ва ка­то в пу­с­ти­ня. Ето, за­то­ва бие тре­во­га Ку­б­рат То­мов днес, ко­га­то твър­ди, че гло­бал­на­та кри­за се пре­ди­з­ви­к­ва от ос­т­ри­те про­ти­во­ре­чия ме­ж­ду хо­ра­та, ме­ж­ду хо­ра­та и при­ро­да­та. Ос­но­ва­та се крие в его­и­з­ма и без­ду­хо­в­но­ст­та и в без­к­рай­но тъ­ж­ния факт, че на­ро­ди­те се уп­ра­в­ля­ват от по­г­ре­ш­на йе­рар­хия на цен­но­с­ти­те. Ко­га­то те се по­с­та­вят на пра­вил­но­то им мя­с­то, ще се до­с­ти­г­не до се­бе­по­з­на­ва­не чрез твор­че­с­т­во­то, ра­в­но на ек­с­таз. Ос­вен хар­та­та за пра­ва­та на чо­ве­ка, ООН тря­б­ва да при­е­ме Хар­та за чо­ве­ш­ки­те цен­но­с­ти и Хар­та за чо­ве­ш­ки­те за­дъл­же­ния. Без­с­по­рен факт е, че дне­ш­на­та бан­ко­ва и фи­нан­со­ва оли­гар­хия, ко­и­то кон­т­ро­ли­рат све­та, са в то­тал­на кри­за и са­мо връ­ща­не­то към ис­тин­с­ки­те цен­но­с­ти мо­же би ще про­ме­ни и тях. Кои са те спо­ред Ку­б­рат То­мов? Те са Ху­ма­ни­з­мът, мо­ра­лът, ис­ти­на­та, спра­ве­д­ли­во­ст­та, са­мо­жер­т­ва­та, вси­ч­ко то­ва се съ­дър­жа в Лю­бо­в­та. Как мо­же да се про­ме­ним и ние, и най-ве­че те­зи, ко­и­то уп­ра­в­ля­ват све­та? Чрез про­с­ве­ще­ние, ли­ч­на от­го­вор­ност и са­мо­ор­га­ни­за­ция. Ли­ч­на­та от­го­вор­ност оз­на­ча­ва ос­во­бо­ж­де­ние от смър­то­но­с­на­та илю­зия, че друг ще ре­ши про­б­ле­ми­те и тру­д­но­с­ти­те ни. За­що­то зло­то е са­мо­у­бий­с­т­ве­но за не­го­ви­те но­си­те­ли, кол­ко­то и за те­х­ни­те жер­т­ви. Про­те­с­ти­те през фе­в­ру­а­ри и днес по­т­вър­ж­да­ват си­ла­та на не­го­ва­та идея за са­мо­ор­га­ни­за­ци­я­та.

Мо­же чо­век да не е съ­г­ла­сен с ня­кои от на­у­ч­ни­те въз­г­ле­ди на Ку­б­рат То­мов, мо­же да не въз­при­е­ма не­го­вия по­г­лед към при­но­са на ко­с­ми­че­с­ки­те ци­ви­ли­за­ции вър­ху на­ши­те зем­ни про­б­ле­ми. Но той ни да­ва ед­но обя­с­не­ние на свръх­е­с­те­с­т­ве­но­то, ко­е­то се съ­дър­жа във все­ки чо­век и пре­д­с­тои да се раз­гър­не в пъ­лен обем и ма­щаб. Ка­то пре­д­с­ка­за­ния, те­ле­па­тия, те­ле­ки­не­за и ка­к­во ли не още…

Написах последните думи и се усмихнах: Кубрате, сигурно грешиш…Но един глас в мен проговаря: Така са казвали и на Хезиод, и на Галилео Галилей, и на Коперник, да не говорим за Джордано Бруно, преди да го качат на кладата…

Ка­к­то ка­з­ва Йе­жи Лец” Все­ки век има сво­е­то сре­д­но­ве­ко­вие…” А то­зи ед­ва се­га за­по­ч­ва.

Анчо АНЧЕВ