На то­ва яв­ле­ние ста­на­х­ме сви­де­те­ли на 5 ав­густ 2013 г. в из­ло­ж­бе­на­та за­ла “Ни­ко­лай Мин­чев” в УБГ – Бал­чик на ро­де­на­та в гр. Раз­г­рад ху­до­ж­ни­ч­ка Та­тя­на Сто­я­но­ва, в ко­я­то ни по­ка­за 36 кар­ти­ни, спа­зи­ла ос­но­в­но­то изи­с­к­ва­не в из­ку­с­т­во­то – ис­к­ре­но­ст­та.

Ре­ле­ф­но очер­та­ни­те фор­ми са из­ра­зи­тел­ни. Све­т­ли­на­та, за­га­дъ­ч­но­ст­та и цве­то­ве­те раз­к­ри­ват еле­мен­ти на пре­жи­ве­ни ми­го­ве, пъл­ни с ми­с­ти­ч­ни въ­о­б­ра­же­ния. Тря­б­ва да си с мо­гъ­ща фан­та­зия, ко­я­то ав­тор­ка­та при­те­жа­ва, за да вни­к­неш в твор­че­с­т­во­то на Та­тя­на. Тя ре­а­ли­зи­ра на пра­к­ти­ка хар­мо­ни­я­та в мно­го из­тън­че­ни, про­ни­ца­тел­ни жен­с­ки ли­ца на пре­д­с­та­ви­тел­ки на да­ле­ко­и­з­то­ч­на­та тайн­с­т­ве­ност от дър­жа­ви­те на из­г­ря­ва­що­то слън­це.

Пред вся­ка кар­ти­на се за­дър­жах дъл­го вре­ме, ми­с­лей­ки за не­из­чер­па­е­мия та­лант на ху­до­ж­ни­ч­ка­та.

От 15 го­ди­ни, тя жи­вее в Гър­ция. И там, и в Бъл­га­рия, тя тво­ри оче­ви­д­но с ма­ща­б­на ми­съл, емо­ция и тран­с­це­ден­т­ност. Как е ус­пя­ла да съ­т­во­ри вси­ч­ко то­ва, ка­то има­ме пре­д­вид, че е ща­с­т­ли­ва май­ка на 3 де­ца, за ко­и­то да се гри­жи.

Вси­ч­ки кар­ти­ни са във ве­не­ци­ан­с­ки стил, до­ми­ни­рат ак­рил­ни­те и бро­ке­т­ни бои, те­к­с­тил (вси­ч­ко е хо­лан­д­с­ки про­из­во­д­с­т­во). Все­ки цвят тря­б­ва да съ­х­не 24 ча­са, за да се на­не­се сле­д­ва­щи­ят ре­ле­фен цве­тен ню­анс. Ка­то фи­нал вси­ч­ко се по­к­ри­ва с пре­д­па­зен слой лак, за да се за­па­зи по по­ня­т­ни при­чи­ни.

От­к­ри­ва­не­то на из­ло­ж­ба­та бе­ше мно­го ху­ба­во, а мо­то­то и не е слу­чай­но, а мно­го ори­ги­нал­но: “Дви­же­ние в рам­ки”…

Та­тя­на Сто­я­но­ва е за­вър­ши­ла изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во в град Ду­п­ни­ца. Тя уни­кал­но изо­б­ра­зя­ва ана­то­ми­я­та на чо­ве­ш­ко­то дви­же­ние. С мно­го тър­пе­ние и усет ана­ли­зи­ра жи­з­не­ния им пулс на пла­с­ти­ч­ни­те фор­ми. Пре­ци­з­но и по­с­ле­до­ва­тел­но тя по­д­с­ка­з­ва как да усе­тим по­д­чер­та­на­та от нея кра­со­та на по­ри­ва, енер­ги­я­та на дви­же­ни­е­то, син­те­зи­ра­на­та ин­тер­п­ре­та­ция.

Цве­то­ве­те на изо­б­ра­зе­но­то са мно­го ин­тен­зи­в­ни. Ед­ни сим­во­ли­зи­рат све­т­ли­на­та, дру­ги – тайн­с­т­ве­но­ст­та на по­лу­сен­ки­те, тър­же­с­т­во­то на слън­че­ви­те лъ­чи, за­га­дъ­ч­но­ст­та на жен­с­кия по­г­лед – пре­ди­з­ви­ка­те­лен, из­га­рящ, обе­ща­ващ.

Та­тя­на Сто­я­но­ва е изя­щ­на ка­то же­на и тво­рец. По­же­ла­вам и здра­ве. Оча­к­ва­ме я и през сле­д­ва­ща­та го­ди­на­та да ни окъ­пе с обил­но жи­з­не­у­т­вър­ж­да­ва­що из­ку­с­т­во.

Георги ЙОВЧЕВ