Пре­д­с­та­вя­ме ви ав­то­би­о­г­ра­фи­ч­на­та кни­га на Иван Ра­дев „По сле­ди­те на ми­на­ло­то”, ко­я­то е кра­е­ве­д­с­ка кни­га.В нея той пра­ви ре­т­ро­с­пе­к­ция на жи­во­та си „Иван Ра­дев не скри­ва сел­с­кия си про­из­ход. Ро­ден и из­ра­съл в сел­с­ко се­мей­с­т­во. Твър­де ра­но се на­со­ч­ва към тру­да. Опи­с­ва ни ро­д­но­то си се­вер­но­до­б­ру­джан­с­ко се­ло Фри­ка­цей и раз­дя­ла­та си с не­го, съ­г­ла­с­но кла­у­зи­те на Кра­йо­в­с­ка­та спо­го­д­ба от 1940г.

Мал­ко са все още стой­но­с­т­ни­те кра­е­ве­ди в До­б­ру­джа, ко­и­то та­ка ув­ле­ка­тел­но и въл­ну­ва­що опи­с­ват пре­ме­ж­ди­я­та на се­мей­с­т­ва­та си по пре­сел­ва­не­то на бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние от Се­вер­на До­б­ру­джа по на­ши­те зе­ми. Тру­д­но е да се сбо­гу­ваш с ро­д­на­та къ­ща, с двор­че­то пред нея и съ­се­ди­те и с ос­къ­ден ба­гаж и по­къ­щ­ни­на да тръ­г­неш пеш към не­из­ве­с­т­но­то. Иван Ра­дев ни раз­ка­з­ва за па­ти­ла­та на се­мей­с­т­во­то им в по­д­ро­б­но­с­ти и тро­га­тел­но. И до­се­га не са из­пе­пе­ле­ни спо­ме­ни­те му от то­ва те­ж­ко и ве­че да­ле­ч­но вре­ме, ос­та­ви­ло же­с­ток от­пе­ча­тък в съ­з­на­ни­е­то на ше­с­т­го­ди­ш­ни­ят то­га­ва хла­пак. При­дир­чи­ви­те чи­та­те­ли мо­же и да се учу­дят как от един сче­то­во­ди­тел из­ра­с­т­ва ус­пе­шен кра­е­вед. В то­ва от­но­ше­ние Иван Ра­дев е на­хо­д­ка.”. За не­го до­б­ру­джан­с­ки­ят кра­е­вед Ата­нас Пе­ев пи­ше още:
„По сле­ди­те на Ми­на­ло­то” е спо­лу­ка са до­б­ру­джан­с­ко­то кра­е­з­на­ние. Да и по­же­ла­ем на до­бър път,  а на ав­то­ра и да про­ка­ра но­ви бра­з­ди в не­до­с­та­тъ­ч­но раз­ра­бо­те­на­та все още кра­е­ве­д­с­ка и ро­до­ве­д­с­ка ни­ва.

/Б.Т/