Из­ми­на ед­на за­по­м­ня­ща се се­д­ми­ца под не­ж­ни­те зву­ко­ве на ци­гул­ки­те, ви­о­ли­те, ки­та­ри­те и пи­а­но­то. Се­д­ми­ца, в ко­я­то жи­те­ли­те на Бе­лия град се на­с­ла­ди­ха на уни­кал­но­то из­ку­с­т­во на кла­си­че­с­ка­та му­зи­ка. Мла­ди и та­лан­т­ли­ви, а съ­що и ве­че ут­вър­де­ни про­фе­си­о­на­ли­с­ти се ка­чи­ха на сце­на­та до хо­тел “Ми­с­т­рал”. То­ва за тях не бе­ше тра­ди­ци­он­ни­ят ру­ти­нен кон­церт в за­ла, а пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во да по­ка­жат уме­ни­я­та си в ма­ги­че­с­ка­та ат­мо­с­фе­ра на на­шия ма­лък, но кра­сив мор­с­ки град.

Фи­нал­ни­те акор­ди на то­зи не­за­б­ра­вим фе­с­ти­вал про­з­ву­ча­ха на 3 ав­густ. По­з­на­ти­те му­зи­кан­ти от “Спи­рит ан­сам­бъл” за вто­ра по­ре­д­на го­ди­на има­ха че­ст­та да из­не­сат пред бал­чи­к­лии и ту­ри­с­ти фи­нал­ния кон­церт. Сра­в­ни­тел­но млад, но с мно­го до­б­ри про­фе­си­о­на­ли­с­ти, то­зи ан­сам­бъл про­с­ла­вя име­то на Бъл­га­ри­яя пред све­та още от сво­е­то съ­з­да­ва­не през 2007 го­ди­на. Мно­го­б­рой­ни са изя­ви­те на съ­с­та­ва в Ис­па­ния, Ан­г­лия, Шо­т­лан­дия, Ир­лан­дия, Уелс и Бъл­га­рия. Из­по­л­з­вай­ки тем­б­ри­те на струн­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти, съ­че­та­ни с бо­га­т­с­т­во­то и ди­а­па­зо­на на пи­а­но­то и до­б­рия аран­жи­мент, “Спи­рит ан­сам­бъл” по­с­ти­га ре­ал­на бли­зост до зву­ч­но­ст­та на ор­ке­с­тър. То­ва пра­ви въз­мо­ж­но из­пъл­не­ни­е­то на опе­ри, опе­ре­ти, мю­зи­къ­ли. Со­ли­с­ти на съ­с­та­ва са бъл­гар­с­ки и чу­ж­де­с­т­ран­ни пе­в­ци.

Го­с­ти-со­ли­с­ти на та­з­го­ди­ш­ния фе­с­ти­вал бя­ха ча­ро­в­на­та Ва­лен­ти­на Кор­ча­ко­ва, ко­я­то се ка­ч­ва на бал­чи­ш­ка сце­на за вто­ри път, те­но­рът Пе­ньо Пи­ро­зов, ка­к­то и спе­ци­ал­ни­те го­с­ти от Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во Ман­ди Дън­с­тал (со­п­ран) и Али­с­тер Ба­рон (ба­ри­тон).

Ва­лен­ти­на Кор­ча­ко­ва е ед­на от най-ус­пе­ш­ни­те бъл­гар­с­ки мла­ди опер­ни пе­ви­ци. По на­с­то­я­щем е ар­тист-со­лист в На­ци­о­нал­ния му­зи­ка­лен те­а­тър “Сте­фан Ма­ке­дон­с­ки” – Со­фия от 2003 г. на­сам. Ем­б­ле­ма­ти­ч­ни за нея са ро­ли­те на гра­фи­ня Ма­ри­ца от ед­но­и­мен­на­та опе­ра на И.Кал­ман, Сил­ва Ве­ре­с­ку от “Ца­ри­ца­та на чар­да­ша” и мн. др. Ла­у­ре­ат е на ре­ди­ца на­ци­о­нал­ни и ме­ж­ду­на­ро­д­ни кон­кур­си. Пе­ньо Пи­ро­зов съ­що пее за На­ци­о­нал­ния му­зи­ка­лен те­а­тър, спе­ци­а­ли­зи­ра в Ав­с­т­рия, ра­бо­ти с най-из­ве­с­т­ни­те бъл­гар­с­ки дей­ци на опер­но­то из­ку­с­т­во. Га­с­т­ру­ли­рал е с му­зи­кал­ния те­а­тър в Гер­ма­ния, Лю­к­сем­бург, Хо­лан­дия, Ав­с­т­рия, Швей­ца­рия, Да­ния, Япо­ния и Гър­ция. Ман­ди Дън­с­тал раз­ви­ва сво­я­та му­зи­кал­на ка­ри­е­ра в мно­го жан­ро­ве, но при­о­ри­тет за нея е опе­ра­та и му­зи­кал­ни­ят те­а­тър. Ак­ти­в­на­та и дей­ност на со­лист я ка­ра да пъ­ту­ва по це­лия свят в раз­ли­ч­ни опер­ни ро­ли и те­а­т­ри. Из­пъл­ня­ва ши­рок кръг от му­зи­кал­ни сти­ло­ве, а в сво­бо­д­но­то си вре­ме оби­ча да ком­по­зи­ра, пи­ше, ка­к­то и да обу­ча­ва мла­ди и та­лан­т­ли­ви пе­в­ци в Крал­с­ко­то му­зи­кал­но учи­ли­ще. Али­с­тер Ба­рон де­бю­ти­ра в Лон­дон­с­кия те­а­тър не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след сво­е­то за­вър­ш­ва­не. Сред по-ско­ро­ш­ни­те му изя­ви се влю­ч­ва уча­с­ти­е­то в тур­не на му­зи­кал­ния те­а­тър с по­с­та­но­в­ка­та “Фан­то­мът на опе­ра­та”, в ко­я­то мла­ди­ят ба­ри­тон из­пъл­ня­ва 3 раз­ли­ч­ни ро­ли на со­лист. След уча­с­ти­е­то му във фе­с­ти­ва­ла “Дни на кла­си­ка­та – Бал­чик 2013” му пре­д­с­тои 11-се­д­ми­ч­но тур­не, тъй ка­то е част от млад во­ка­лен съ­с­тав, на­ре­чен “Три­ма­та фан­то­ми”.

След ка­то во­де­ща­та Де­ни­ца Ди­ми­т­ро­ва пре­д­с­та­ви на­к­ра­т­ко ар­ти­с­ти­те на бъл­гар­с­ки и ан­г­лий­с­ки език, по­с­ле­д­ва ед­но­ча­со­ва во­кал­но-ис­т­ру­мен­та­ла при­ка­з­ка, ко­я­то ос­та­ви са­мо по­зи­ти­ви и въ­о­ду­ше­в­ле­ние в сър­це­то на пу­б­ли­ка­та. Со­ли­с­ти­те-во­ка­ли на кон­цер­та, из­пъл­ни­ха опер­ни и опе­ре­т­ни арии на бъл­гар­с­ки и чу­ж­де­с­т­ран­ни из­пъл­ни­те­ли. Осо­бе­но при­я­т­ни за слу­ша­не бя­ха из­пъл­не­ния за со­п­ра­ни­те Ва­лен­ти­на Кор­ча­ко­ва и Ман­ди Дън­с­тал, ка­то при ед­на от ари­и­те на по­с­ле­д­на­та, во­де­ща­та на фе­с­ти­ва­ла се въз­хи­ти от му­зи­кал­ния та­лант и во­ка­лен ди­а­па­зон на ан­г­ли­чан­ка­та, ко­я­то ус­пя да до­с­ти­г­не до въз­хи­тел­ния тон “ре” от тре­та ок­та­ва. Са­мо спе­ци­а­ли­с­ти, ко­и­то пря­ко се за­ни­ма­ват с му­зи­ка, мо­гат да оце­нят то­ва за­бе­ле­жи­тел­но ка­че­с­т­во. Со­ло­ви и ду­е­т­ни из­пъл­не­ния въз­хи­ща­ва­ха все по­ве­че и по­ве­че пу­б­ли­ка­та, ко­я­то не спи­ра­ше да ап­ло­ди­ра все по-бур­но.

Че­ст­та да за­к­рие по­с­ле­д­ния кон­церт, а с то­ва и та­з­го­ди­ш­но­то из­да­ние на “Balchik Classic Days 2013”, има­ше Са­ва Ти­хо­лов, ди­ре­к­тор на фе­с­ти­ва­ла. Той бла­го­да­ри на вси­ч­ки уча­с­т­ни­ци, спон­со­ри и съ­т­ру­д­ни­ци, но най-ве­че на вяр­на­та бал­чи­ш­ка пу­б­ли­ка, ко­я­то за че­т­вър­та по­ре­д­на го­ди­на не ос­та­ви пра­з­но мя­с­то, не­за­ви­си­мо от де­ня или ча­са на кон­цер­ти­те. За раз­ли­ка от пре­ди­ш­ни­те го­ди­ни, в ко­и­то кме­тът на гра­да Ни­ко­лай Ан­ге­лов из­ра­зя­ва­ше на­де­ж­да­та си то­зи фе­с­ти­вал да се съ­с­тои и през сле­д­ва­ща­та го­ди­на, то Са­ва Ти­хо­лов уве­ри при­съ­с­т­ва­щи­те в то­ва. Той до­ри по­со­чи и кон­к­ре­т­на да­та – 26 юли 2014 г., в ко­я­то по­ка­ни при­съ­с­т­ва­щи­те да за­по­вя­дат от­но­во.

Ре­но­ми­ра­ни­ят фи­нал бе оси­гу­рен от “Спи­рит ан­сам­бъл” с из­пъл­не­ни­е­то на Ра­де­ц­ки марш, из­пъл­не­ние, слу­же­що не­е­д­но­к­ра­т­но за за­вър­шек на кон­цер­ти­те по це­лия свят.

Ерсин ИСМАИЛОВ